2611.2005
Голяма експедиция на Британската армия се готви за обсада на най-високия връх в света – Еверест (8848 м), през пролетта на 2006 г. Екипът ще направи опит да изкачи комбинация от маршрутите по Западния гребен (“Жестокия път”) и през Кулоара на Хорнбайн (Hornbein Couloir) в дясната част на Северната стена.
Това съобщение de facto означава отказ от обявеното по-рано намерение за преодоляване на цялостния маршрут по Западния гребен (West ridge Integrale – direct route) – от седловината Лхо Ла.
Подобна комбинация между Западния гребен и Кулоара на Хорнбайн е изкачена за първи път през 1963 г. (22 май) от американците Уилиям Ансълд (William Unsoeld) и Томас Хорнбайн (Thomas Hornbein). Тогава те атакуват върха от юг – откъм непалското му подножие. Следват класическия маршрут на Хилари и Тензинг през ледопада Кхумбу (Khumbu Ice Fall). Стигат до Западния циркус (Western Cwm) и от него излизат на Западния гребен.
Предстоящата британска експедиция ще предприеме изкачването си от северната – тибетската, страна на Еверест. Ръководител на 22-членния тим е Дейв Бънтинг (Dave Bunting). “Това начинание се планира и подготвя от над две и половина години – заяви той пред вестник “Leeds Today”. – Западният гребен е изключителен маршрут и представлява огромно предизвикателство, с което досега не се е справил нито един британец.” Бънтинг бе участник в експедиция на Британската армия на Макалу през 2004 г. Капитан Реб Блек (Rab Black) от своя страна каза пред “Sunday Herald”: “Това ще бъде изкачването на живота ми. Няма британец, който да е стигал до Еверест по този път и ще бъде огромно събитие, ако и аз бъда между успелите.”
Два предишни опита на Британските въоръжени сили – през 1988 и 1992 г., нямаха успех. Според Блек сега възниква възможност “за уреждане на старите сметки. Предишните усилия се провалиха поради лошото време. Този път сме твърдо решени да отвърнем на предизвикателството.”
Поради изключителната трудност на целта британците имат намерение да приложат традиционната обсадна тактика. Тя ще бъде реализирана с усилията на 22 алпинисти. Основаната част от тях ще работят по разполагането на пет височинни лагера и опъване на парапети. Атакуващата свръзка ще се състои от двама или трима алпинисти, които са в най-добра форма след изтощителната обработка на маршрута. Те ще трябва да преминат последните решителни 850 м до върха. “Всеки от участниците се надява да е сред тези неколцина избраници. Това е страхотно предизвикателство. Още повече че става дума не само за изкачване, но и за слизане” – казва Блек.
През пролетта на 2006-а се очаква истинско британско “нашествие” в Тибет. 22-членния спортен тим ще бъде придружван от от киноекип, който ще се постарае да стигне с камерата колкото се може по-високо. И филмови реализатори, и алпинисти ще използват услугите на височинни носачи. Засега няма окончателно решение на въпроса ще бъде ли използван кислород, или не.
Паралелно с горните две ще действа и изследователска група от 14 души. Тя ще стигне до тибетското подножие на Еверест по трекинг-маршрут от север. Участниците в нея имат намерение пътьом да изкачат връх Лхакпа Ри (Lhakpa Ri, 7045 м), разположен срещу Североизточния гребен на Еверест (North-East ridge). Част от начинанието е опитът на т. нар. Junior Team да изкачи Айлънд пик или Имджа Тсе (Island Peak, Imja Tse, 6165 м) в Непал.
Маршрутът по Западния гребен на Еверест е един от най-известните и най-трудните в света. Той преодолява местата, където настъпва сблъсък между топлите и влажни въздушни фронтове, идващи от Индийския океан, със сухите и студени маси откъм Тибет. Затова го характеризират крайно нестабилно време, с резки влошавания, ураганни ветрове и пълен комплект от снежни и ледени препятствия. От всички маршрути към осемхилядниците на планетата той единствен съдържа пасаж от V категория на височина 8550 м. Такава категория на такава височина са преминавали само трима словенци, един хърватин (през 1979 г. експедицията е обявена нато “Югославска”), един шерп и петима българи:
13 май 1979 г. – Андрей Щремфель и Йерней (Нейц) Заплотник (Словения),
15 май 1979 г. – Стане Белак (Словения), Стипе Божич (Хърватска) и Анг Пху (Непал),
20 април 1984 г. – Христо Проданов (България),
8 май 1984 г. – Иван Вълчев и Методи Савов (България),
9 май 1984 г. – Николай Петков и Кирил Досков (България).
Това са и единствените хора в света, които са успели да се справят с “Жестокия път” по Западния гребен на Еверест. Българите Иван Вълчев, Методи Савов, Кирил Досков и Николай Петков първи в света правят цялостен траверс на масива – по два изцяло различни маршрута на качване и слизане. Американският траверс на Ансълд и Хорнбайн започва и свършва в Западния циркус, частта на изкачване и слизане до и от Западния циркус от и до базовия лагер на ледника Кхумбу е една и съща.
Съставът на британците, които ще правят опит за стигане до 8848 м, изглежда така:
Дейв Бънтинг (ръководител, Dave Bunting), Дейв Уилсън (зам.-ръководител, Dave Wilson), Реб Блек (Rab Black), Пол Чидл (Paul Chiddle), Джон Дойл (спортен ръководител, John Doyle), Дейв Ълсли (Dave Elsley), Франки Франсис (Frankie Francis), Дик Гейл (Dick Gale), Гай Хоумън (Guy Homan), Джъд Хъмфрийз (Jude Humphries), Джонджоу Нот (Jonjo Knott), Питър Лонгботъм (Pete Longbottom), Аластър Мейсън (Alastair Mason), Бен Макнълти (Ben McNulty), Анди Нелсън (Andy Nelson), Йън Ривърс (Ian Rivers), Малкълм Ръсел (Malcolm Russell), Йън Венибълз (Ian Venables), Лий Уудхаус (Leigh Woodhouse) и Марти Селърз (Marty Sellers). Нито един от тези 22-ма души досега няма изкачване на Еверест. Спортният ръководител Джон Дойл е бил на Кангчендзьонга (8586 м) и Гашербрум-1 (8068 м). Подготовката включва многобройни изкачвания и лагери във Великобритания и Алпите.
Подборът на хората за състава на спортната и на научната група стартира още в началото на 2004 г. Критериите са два – психологическа съвместимост и интелигентност. Селекцията на младежката група започна от септември 2005 г. сред възпитаниците на Army Foundation College в Хароугейт (Harrogate).
Това съобщение de facto означава отказ от обявеното по-рано намерение за преодоляване на цялостния маршрут по Западния гребен (West ridge Integrale – direct route) – от седловината Лхо Ла.
Подобна комбинация между Западния гребен и Кулоара на Хорнбайн е изкачена за първи път през 1963 г. (22 май) от американците Уилиям Ансълд (William Unsoeld) и Томас Хорнбайн (Thomas Hornbein). Тогава те атакуват върха от юг – откъм непалското му подножие. Следват класическия маршрут на Хилари и Тензинг през ледопада Кхумбу (Khumbu Ice Fall). Стигат до Западния циркус (Western Cwm) и от него излизат на Западния гребен.
Предстоящата британска експедиция ще предприеме изкачването си от северната – тибетската, страна на Еверест. Ръководител на 22-членния тим е Дейв Бънтинг (Dave Bunting). “Това начинание се планира и подготвя от над две и половина години – заяви той пред вестник “Leeds Today”. – Западният гребен е изключителен маршрут и представлява огромно предизвикателство, с което досега не се е справил нито един британец.” Бънтинг бе участник в експедиция на Британската армия на Макалу през 2004 г. Капитан Реб Блек (Rab Black) от своя страна каза пред “Sunday Herald”: “Това ще бъде изкачването на живота ми. Няма британец, който да е стигал до Еверест по този път и ще бъде огромно събитие, ако и аз бъда между успелите.”
Два предишни опита на Британските въоръжени сили – през 1988 и 1992 г., нямаха успех. Според Блек сега възниква възможност “за уреждане на старите сметки. Предишните усилия се провалиха поради лошото време. Този път сме твърдо решени да отвърнем на предизвикателството.”
Поради изключителната трудност на целта британците имат намерение да приложат традиционната обсадна тактика. Тя ще бъде реализирана с усилията на 22 алпинисти. Основаната част от тях ще работят по разполагането на пет височинни лагера и опъване на парапети. Атакуващата свръзка ще се състои от двама или трима алпинисти, които са в най-добра форма след изтощителната обработка на маршрута. Те ще трябва да преминат последните решителни 850 м до върха. “Всеки от участниците се надява да е сред тези неколцина избраници. Това е страхотно предизвикателство. Още повече че става дума не само за изкачване, но и за слизане” – казва Блек.
През пролетта на 2006-а се очаква истинско британско “нашествие” в Тибет. 22-членния спортен тим ще бъде придружван от от киноекип, който ще се постарае да стигне с камерата колкото се може по-високо. И филмови реализатори, и алпинисти ще използват услугите на височинни носачи. Засега няма окончателно решение на въпроса ще бъде ли използван кислород, или не.
Паралелно с горните две ще действа и изследователска група от 14 души. Тя ще стигне до тибетското подножие на Еверест по трекинг-маршрут от север. Участниците в нея имат намерение пътьом да изкачат връх Лхакпа Ри (Lhakpa Ri, 7045 м), разположен срещу Североизточния гребен на Еверест (North-East ridge). Част от начинанието е опитът на т. нар. Junior Team да изкачи Айлънд пик или Имджа Тсе (Island Peak, Imja Tse, 6165 м) в Непал.
Маршрутът по Западния гребен на Еверест е един от най-известните и най-трудните в света. Той преодолява местата, където настъпва сблъсък между топлите и влажни въздушни фронтове, идващи от Индийския океан, със сухите и студени маси откъм Тибет. Затова го характеризират крайно нестабилно време, с резки влошавания, ураганни ветрове и пълен комплект от снежни и ледени препятствия. От всички маршрути към осемхилядниците на планетата той единствен съдържа пасаж от V категория на височина 8550 м. Такава категория на такава височина са преминавали само трима словенци, един хърватин (през 1979 г. експедицията е обявена нато “Югославска”), един шерп и петима българи:
13 май 1979 г. – Андрей Щремфель и Йерней (Нейц) Заплотник (Словения),
15 май 1979 г. – Стане Белак (Словения), Стипе Божич (Хърватска) и Анг Пху (Непал),
20 април 1984 г. – Христо Проданов (България),
8 май 1984 г. – Иван Вълчев и Методи Савов (България),
9 май 1984 г. – Николай Петков и Кирил Досков (България).
Това са и единствените хора в света, които са успели да се справят с “Жестокия път” по Западния гребен на Еверест. Българите Иван Вълчев, Методи Савов, Кирил Досков и Николай Петков първи в света правят цялостен траверс на масива – по два изцяло различни маршрута на качване и слизане. Американският траверс на Ансълд и Хорнбайн започва и свършва в Западния циркус, частта на изкачване и слизане до и от Западния циркус от и до базовия лагер на ледника Кхумбу е една и съща.
Съставът на британците, които ще правят опит за стигане до 8848 м, изглежда така:
Дейв Бънтинг (ръководител, Dave Bunting), Дейв Уилсън (зам.-ръководител, Dave Wilson), Реб Блек (Rab Black), Пол Чидл (Paul Chiddle), Джон Дойл (спортен ръководител, John Doyle), Дейв Ълсли (Dave Elsley), Франки Франсис (Frankie Francis), Дик Гейл (Dick Gale), Гай Хоумън (Guy Homan), Джъд Хъмфрийз (Jude Humphries), Джонджоу Нот (Jonjo Knott), Питър Лонгботъм (Pete Longbottom), Аластър Мейсън (Alastair Mason), Бен Макнълти (Ben McNulty), Анди Нелсън (Andy Nelson), Йън Ривърс (Ian Rivers), Малкълм Ръсел (Malcolm Russell), Йън Венибълз (Ian Venables), Лий Уудхаус (Leigh Woodhouse) и Марти Селърз (Marty Sellers). Нито един от тези 22-ма души досега няма изкачване на Еверест. Спортният ръководител Джон Дойл е бил на Кангчендзьонга (8586 м) и Гашербрум-1 (8068 м). Подготовката включва многобройни изкачвания и лагери във Великобритания и Алпите.
Подборът на хората за състава на спортната и на научната група стартира още в началото на 2004 г. Критериите са два – психологическа съвместимост и интелигентност. Селекцията на младежката група започна от септември 2005 г. сред възпитаниците на Army Foundation College в Хароугейт (Harrogate).
Добави коментар