2311.2005
Роберт Яспер (Robert Jasper) и Щефан Гловач (Stefan Glowacz) телефонираха от Патагония, че са успели да изкачат Ел Муралон (El Murallón). По този начин завършиха маршрута по северната стена, който бе започнат през 2004 г. Щефан и Роберт използваха първия “прозорец” хубаво време след снежните виелици, които задълго ги блокираха в базовия им лагер на Южнопатагонското ледено поле (Southern Patagonian Ice Field).
Новият маршрут е дълъг 27 въжета, а трудността му е 9+/ A2. Подробности около изкачването ще бъдат съобщени по-късно. Двамата алпинисти ще останат в Патагония още няколко дни, за да фотографират и да направят снимки за бъдещия си филм. Това е третото им пътешествие до Ел Муралон. През 2003 г. те прокараха премиерно “Изгубения свят” (“The Lost World”) по северното ребро. Миналата година непрекъснатите бури им попречиха да завършат започнатия нов маршрут по северната стена, който бе доведен докрай през тази.
Роберт Яспер (Швейцария) е от младото поколение планински гидове и забележителен катерач. Негова специалност са екстремните турове по терени тип mixed. Той е автор на някои от най-трудните в света маршрути от този тип. Много често действа със съпругата си Даниела, която също е между най-известните швейцарски гидове. През 1999 г. двамата прокараха нов маршрут по знаменитата Северна стена на Айгер – “Симфония на свободата” (“Simphonie de liberté”, 10 категория по UIAA). През септември 2005-а те и редакторът на “The American Alpine Journal” Джон Харлин III (John Harlin III) отново преминаха Северната стена на Айгер. Това беше 13-ото изкачване на Роберт по нея и трето за Даниела, след продължителен “отпуск по майчинство”, за да отгледа второто им дете. Това изкачване донесе заснимане на уникален филм с технологията IMAX.
Щефан Гловач (Германия) бе един от най-известните състезатели по катерене през 80-те и в началото на 90-те години на ХХ век. Но сложи край на кариерата си като състезател, заявявайки: “Целият “цирк” около Световната купа по състезателно катерене приляга много повече на рок-звезди, отколкото на спортисти, чиято дисциплина означава тясна връзка с природата, красота, хармония и независимост.” Мнението си защитава чрез един диапозитив, който неизменно показва на своите прожекции. На него е каймакът на състезателното катерене – хора, които изпълняват задълженията си без ентусиазъм, без вдъхновение и без удовлетворение. По лицата им няма радост, а по-скоро умора, досада и отегчение.
От 90-те години, много често с Курт Алберт (Kurt Albert), катери и прокарва турове с най-висока трудност. Популярен в цял свят го направи филмът на Вернер Херцог (Werner Herzog) “Вик от камък” (“Schrei aus Stein” или “Scream of stone”, 1991 г.) по сценарна идея на Райнхолд Меснер и с участието на такива световни катерачни и филмови знаментости като Доналд Съдърланд, Виторио Мезоджорно, Матилда Мей, Ханс Камерландер и др. Всъщност оттогава започват контактите му с Патагония. Впрочем, по време на снимките с него и с екипа на “Schrei aus Stein” се срещат и запознават българите Николай Петков, Иван Масларов, Кирил Тафраджийски и Владимир Нешев, които правят първите български изкачвания в Патагония – по Аржентинския маршрут на Фицрой, и поставят началото на българското big wall катерене в най-дивите и най-недостъпните райони на планетата.
El Murallón (в превод от испански – “ Голямата стена”) е гранитна кула, която се оголва направо над Southern Patagonain Ice Field. Изкачена е за първи път през 1984 г. от италианците Касимиро Ферари (Cassimiro Ferrari), Карло Алде (Carlo Aldè) и Паоло Витали (Paolo Vitali).
Почти по същото време, когато Роберт Яспер и Щефан Гловач съобщиха за своя успех на Ел Муралон, от Патагония дойде новината, че в 11.30 местно време, на 13 ноември, италианците Ермано Салватера (Ermanno Salvaterra) и Алесандро Белтрами (Alessandro Beltrami) и аржентинецът от италиански произход с американски паспорт “Роло” Гариботи (Rolo, Rolando Garibotti) са стигнали до връхната точка на Серо Торе.
Това стана точно една година след като Алесандро и Ермано прокараха нов маршрут по източната стена на същия скален обелиск през 2004-а.
През тази година свръзката трябваше да изчака четири седмици непрекъснато лошо време и да използва първия открил се шанс. Подножието на стената бе достигнато на 12 ноември. Триото имаше два бивака – един при движението нагоре, втори – на слизане, непосредствено под върховата снежна “гъба”. Салватера съобщи, че изкачването е направено в чист алпийски стил, а новият маршрут носи името “Раклата на ветровете” (“El Arca de los Vientos”). В най-горната си част маршрутът траверсира към северната стена и се включва в тура “Ragni di Lecco” (“Паяците от Леко”).
Всички очакват подробности и снимки. Салватера, Гариботи и Белтрами имаха намерение да изкатерят също така спорния маршрут на Чезаре Маестри (Cesare Maestri) и Тони Егер (Toni Egger) от 1959. Не само заради изкачването, а за да проверят има ли следи, доказващи по безспорен начин, че Маестри и Егер наистина са стигнали до върха.
Както стана дума, през 2004 г. Ермано Салаватера и Алесандро Белтрами прокараха нов маршрут на Серо Торе по неговата източна стена и го нарекоха “Пет години в рая” (“Quinque Annos ad Paradisum”). Ермано е роден на 21 януари 1955 г. в Пинцоло (района на Тренто). Първото си истинско изкачване е направил на 11-годишна възраст – на скалната игла Тори д’ Агола ( (2850 м) в Доломитите. През 1982 г. предприема първото си пътуване в Андите. Тогава се добира до мястото на легендарния компресор, на 50 м под Серо Торе. На следващата година се връща и стига до върха с приятеля си Маурицио Джиароли (Maurizio Giarolli).
Едно падане при опит за изкачване на Макалу го обезкуражава да посещава Хималаите. В началото на 80-те години на ХХ век започва да се занимава със скоростно спускане със ски - speed skiing. През 1988-a поставя национален рекорд на Италия, постигайки 211.64 км/ час. Нито за момент не престават и контактите му с Патагония, където има 21 експедиции. Години наред е хижар на заслона “12 Апостоли” в Доломитите, където е и инструктор по ски и планински гид.
Алесандро Белтрами (24 г.) е алпийски гид и великолепен скален катерач.
Роландо Гариботи (30 г.) живее в Колорадо и е специалист по скоростни изкачвания с много висока трудност. Неговата биография включва постижения в Алпите, Патагония (Серо Торе, Фицрой, Агуя Мермо), в скалните райони на Йордания, в Аляска (Infinite Spur на Mount Foraker за 24 часа), Канада (Weeping Wall/ Weeping Pillar и Slipstream) и в планините на щата Уайоминг, където е автор на труден за подобряване рекорден траверс на масива Grand Tetons.
 |
| Роберт и Щефан по време на опита си от миналата година. Снимка Klaus Fengler |
Роберт Яспер (Швейцария) е от младото поколение планински гидове и забележителен катерач. Негова специалност са екстремните турове по терени тип mixed. Той е автор на някои от най-трудните в света маршрути от този тип. Много често действа със съпругата си Даниела, която също е между най-известните швейцарски гидове. През 1999 г. двамата прокараха нов маршрут по знаменитата Северна стена на Айгер – “Симфония на свободата” (“Simphonie de liberté”, 10 категория по UIAA). През септември 2005-а те и редакторът на “The American Alpine Journal” Джон Харлин III (John Harlin III) отново преминаха Северната стена на Айгер. Това беше 13-ото изкачване на Роберт по нея и трето за Даниела, след продължителен “отпуск по майчинство”, за да отгледа второто им дете. Това изкачване донесе заснимане на уникален филм с технологията IMAX.
Щефан Гловач (Германия) бе един от най-известните състезатели по катерене през 80-те и в началото на 90-те години на ХХ век. Но сложи край на кариерата си като състезател, заявявайки: “Целият “цирк” около Световната купа по състезателно катерене приляга много повече на рок-звезди, отколкото на спортисти, чиято дисциплина означава тясна връзка с природата, красота, хармония и независимост.” Мнението си защитава чрез един диапозитив, който неизменно показва на своите прожекции. На него е каймакът на състезателното катерене – хора, които изпълняват задълженията си без ентусиазъм, без вдъхновение и без удовлетворение. По лицата им няма радост, а по-скоро умора, досада и отегчение.
От 90-те години, много често с Курт Алберт (Kurt Albert), катери и прокарва турове с най-висока трудност. Популярен в цял свят го направи филмът на Вернер Херцог (Werner Herzog) “Вик от камък” (“Schrei aus Stein” или “Scream of stone”, 1991 г.) по сценарна идея на Райнхолд Меснер и с участието на такива световни катерачни и филмови знаментости като Доналд Съдърланд, Виторио Мезоджорно, Матилда Мей, Ханс Камерландер и др. Всъщност оттогава започват контактите му с Патагония. Впрочем, по време на снимките с него и с екипа на “Schrei aus Stein” се срещат и запознават българите Николай Петков, Иван Масларов, Кирил Тафраджийски и Владимир Нешев, които правят първите български изкачвания в Патагония – по Аржентинския маршрут на Фицрой, и поставят началото на българското big wall катерене в най-дивите и най-недостъпните райони на планетата.
El Murallón (в превод от испански – “ Голямата стена”) е гранитна кула, която се оголва направо над Southern Patagonain Ice Field. Изкачена е за първи път през 1984 г. от италианците Касимиро Ферари (Cassimiro Ferrari), Карло Алде (Carlo Aldè) и Паоло Витали (Paolo Vitali).
Почти по същото време, когато Роберт Яспер и Щефан Гловач съобщиха за своя успех на Ел Муралон, от Патагония дойде новината, че в 11.30 местно време, на 13 ноември, италианците Ермано Салватера (Ermanno Salvaterra) и Алесандро Белтрами (Alessandro Beltrami) и аржентинецът от италиански произход с американски паспорт “Роло” Гариботи (Rolo, Rolando Garibotti) са стигнали до връхната точка на Серо Торе.
Това стана точно една година след като Алесандро и Ермано прокараха нов маршрут по източната стена на същия скален обелиск през 2004-а.
През тази година свръзката трябваше да изчака четири седмици непрекъснато лошо време и да използва първия открил се шанс. Подножието на стената бе достигнато на 12 ноември. Триото имаше два бивака – един при движението нагоре, втори – на слизане, непосредствено под върховата снежна “гъба”. Салватера съобщи, че изкачването е направено в чист алпийски стил, а новият маршрут носи името “Раклата на ветровете” (“El Arca de los Vientos”). В най-горната си част маршрутът траверсира към северната стена и се включва в тура “Ragni di Lecco” (“Паяците от Леко”).
Всички очакват подробности и снимки. Салватера, Гариботи и Белтрами имаха намерение да изкатерят също така спорния маршрут на Чезаре Маестри (Cesare Maestri) и Тони Егер (Toni Egger) от 1959. Не само заради изкачването, а за да проверят има ли следи, доказващи по безспорен начин, че Маестри и Егер наистина са стигнали до върха.
Както стана дума, през 2004 г. Ермано Салаватера и Алесандро Белтрами прокараха нов маршрут на Серо Торе по неговата източна стена и го нарекоха “Пет години в рая” (“Quinque Annos ad Paradisum”). Ермано е роден на 21 януари 1955 г. в Пинцоло (района на Тренто). Първото си истинско изкачване е направил на 11-годишна възраст – на скалната игла Тори д’ Агола ( (2850 м) в Доломитите. През 1982 г. предприема първото си пътуване в Андите. Тогава се добира до мястото на легендарния компресор, на 50 м под Серо Торе. На следващата година се връща и стига до върха с приятеля си Маурицио Джиароли (Maurizio Giarolli).
Едно падане при опит за изкачване на Макалу го обезкуражава да посещава Хималаите. В началото на 80-те години на ХХ век започва да се занимава със скоростно спускане със ски - speed skiing. През 1988-a поставя национален рекорд на Италия, постигайки 211.64 км/ час. Нито за момент не престават и контактите му с Патагония, където има 21 експедиции. Години наред е хижар на заслона “12 Апостоли” в Доломитите, където е и инструктор по ски и планински гид.
Алесандро Белтрами (24 г.) е алпийски гид и великолепен скален катерач.
Роландо Гариботи (30 г.) живее в Колорадо и е специалист по скоростни изкачвания с много висока трудност. Неговата биография включва постижения в Алпите, Патагония (Серо Торе, Фицрой, Агуя Мермо), в скалните райони на Йордания, в Аляска (Infinite Spur на Mount Foraker за 24 часа), Канада (Weeping Wall/ Weeping Pillar и Slipstream) и в планините на щата Уайоминг, където е автор на труден за подобряване рекорден траверс на масива Grand Tetons.
Добави коментар