1911.2005
Специално за www.climbingguidebg.com
Снежната пантера, наричана също ирбис или барс (Uncia uncia), е едно от най-великолепните животни, създадено от природата за съществуване при крайно трудни условия. Среща се на голяма надморска височина. Ловува до 6000 м. При тегло от 70 кг може да прави скокове по 13 метра!
Покритите с власинки възглавнички на лапите й позовляват свободно да се движи по лед. Опашката й стига до 90 см. Храни се с диви овце и диви кози, но не се отказва и от по-дребна плячка.
Обитава главно планинските райони на Централна Азия – за съжаление под огромен цивилизационен натиск от страна на на човека (бракониерство, туризъм). Поради това популацията й в последните години се е стопила с две трети. Най-зле изглеждат нещата в Киргизстан, където броят на барсовете е стигнал 250. Тъй като ги заплашва пълно унищожение и изчезване, екологични организации и институции се опитват да ги обкръжат с грижа, което се постига много трудно. В Киргизстан бе създадена специална полицейска част за борба с високопланинското бракониерство. Наречена е “Група “Барс”. Финансира се основно от немската фондация NABU и вече постига определени резултати. В момента се формира нова полицейска част, която ще действа в южните райони на страната, откъдето кожи и живи животни се изнасят контрабандно в Китай. Положението се усложнява от лесния достъп на бракониерите до най-съвременни смъртоносни оръжия.
Израз на възхищението към снежната пантера е приетото преди около половин век почетно звание “Снежен барс”. Право да го носят имат алпинисти, които са стъпили на петте най-високи върха в някогашния Съветски съюз – пик Гармо (някога Комунизъм, 7495 м), пик Кауфман (някога Ленин, 7134 м), пик Евгения Корженевска (7104 м) в Памир и пик Победа (Таомур, 7439 м) и Кан Тенгри (6995 или 7010 м) в Тян-Шан. Към днешна дата техният брой е около 500.
Юзеф Ника
Снежната пантера, наричана също ирбис или барс (Uncia uncia), е едно от най-великолепните животни, създадено от природата за съществуване при крайно трудни условия. Среща се на голяма надморска височина. Ловува до 6000 м. При тегло от 70 кг може да прави скокове по 13 метра!
Покритите с власинки възглавнички на лапите й позовляват свободно да се движи по лед. Опашката й стига до 90 см. Храни се с диви овце и диви кози, но не се отказва и от по-дребна плячка.
Обитава главно планинските райони на Централна Азия – за съжаление под огромен цивилизационен натиск от страна на на човека (бракониерство, туризъм). Поради това популацията й в последните години се е стопила с две трети. Най-зле изглеждат нещата в Киргизстан, където броят на барсовете е стигнал 250. Тъй като ги заплашва пълно унищожение и изчезване, екологични организации и институции се опитват да ги обкръжат с грижа, което се постига много трудно. В Киргизстан бе създадена специална полицейска част за борба с високопланинското бракониерство. Наречена е “Група “Барс”. Финансира се основно от немската фондация NABU и вече постига определени резултати. В момента се формира нова полицейска част, която ще действа в южните райони на страната, откъдето кожи и живи животни се изнасят контрабандно в Китай. Положението се усложнява от лесния достъп на бракониерите до най-съвременни смъртоносни оръжия.
Израз на възхищението към снежната пантера е приетото преди около половин век почетно звание “Снежен барс”. Право да го носят имат алпинисти, които са стъпили на петте най-високи върха в някогашния Съветски съюз – пик Гармо (някога Комунизъм, 7495 м), пик Кауфман (някога Ленин, 7134 м), пик Евгения Корженевска (7104 м) в Памир и пик Победа (Таомур, 7439 м) и Кан Тенгри (6995 или 7010 м) в Тян-Шан. Към днешна дата техният брой е около 500.
Юзеф Ника
Добави коментар