1511.2005
На 30 и 31 октомври Томи Колдуъл (Tommy Caldwell) стана автор на невероятно постижение. За 23 часа и 23 минути той премина без изкуствени опорни точки “The Nose” (5.14a) и “Freerider” (5.13a) на El Capitan. Общо близо 70 въжета!
“Freerider “(5.13a, 37 въжета) е най-лесният тур без изкуствени опори по стената на El Cap, вариант на “Salathe Wall”. Прокаран бе от Александър Хубер (Alexander Huber) през 1995 г. “The Nose” (5.14a, 31 въжета) пък е най-трудният на El Capitan. Първото му преминаване без изкуствени опорни точки направи Лин Хил (Lynn Hill) през 1993 г. Първото повторение дойде след 12 години – в средата на октомври 2005 г., с усилията на Томи Колдуъл и Бет Родън (Beth Rodden).
Томи започна серията си в 01.03 часа след полунощ на 30 октомври от “Носа”. Осигуряваше го Бет. Турът му отне само 11 часа. Ключовият участък – “Changing corners” (5.14a), бе преодолян след три опита. След кратка почивка на върха той изтича надолу и малко преди 13.00 часа беше на El Cap Meadow, под стената. Негов партньор на “Freerider” беше Крис Макнамара (Chris McNamara). Тръгнаха в 13.36 часа. Ето какво пише Макнамара:
“Нито на първото, нито на последното въже по нещо личеше, че Томи същия ден е преминал “Носа”. Не забелязах никакви следи от умора, нито пък да има проблеми по трудните места. През всичко преминаваше, сякаш беше само 5.7. Само на един боулдър-пасаж (V6/ V7), две въжета над El Cap Spire, когато катерехме вече с челници, усетих, че малко се е запъхтял и беше ясно, че води 5.12. Дори Томи имаше право да изглежда малко уморен на V7 след преминаването на 1500 трудни метра...”
Томи премина първите 10 въжета на “Freerider” за 2 часа. Пасажът “Monster Off-width” (5.11) на 19-ото въже, бе изкатерен без проблеми. Известна криза настъпи едва на 28-ото въже – на надвесения винкел от 5.12b категория. Томи падна. При втория опит – също, 2 метра по-високо. Решително се оказа намазването с магнезий на стъпката, която не се виждаше в тъмнината. При третия опит, след изключване от осигуровките, Томи изведе това въже. С Крис Макнамара бяха на върха в 00.26 часа на 31 октомври, 10 часа и 50 минути, след като бяха тръгнали по тура.
Нека още веднъж дадем думата на Крис Макнамара: “Това беше невероятен ден. Томи не само направи нещо, което изглеждаше невъзможно на всички. Направи го със спокойствие и по такъв начин, сякаш ставаше дума за някаква “четворка”*. Не мога да си представя какво ще е следващото му постижение.”
* Очевидно става дума за IV според американската скала NCCS (National Climbing Classification System), описваща трудностите на big wall маршрутите. IV категория означава, че изкачването отнема цял ден, а най-трудното въже е не по-малко от 5.7. (бел. П. А.)
“Freerider “(5.13a, 37 въжета) е най-лесният тур без изкуствени опори по стената на El Cap, вариант на “Salathe Wall”. Прокаран бе от Александър Хубер (Alexander Huber) през 1995 г. “The Nose” (5.14a, 31 въжета) пък е най-трудният на El Capitan. Първото му преминаване без изкуствени опорни точки направи Лин Хил (Lynn Hill) през 1993 г. Първото повторение дойде след 12 години – в средата на октомври 2005 г., с усилията на Томи Колдуъл и Бет Родън (Beth Rodden).
Томи започна серията си в 01.03 часа след полунощ на 30 октомври от “Носа”. Осигуряваше го Бет. Турът му отне само 11 часа. Ключовият участък – “Changing corners” (5.14a), бе преодолян след три опита. След кратка почивка на върха той изтича надолу и малко преди 13.00 часа беше на El Cap Meadow, под стената. Негов партньор на “Freerider” беше Крис Макнамара (Chris McNamara). Тръгнаха в 13.36 часа. Ето какво пише Макнамара:
“Нито на първото, нито на последното въже по нещо личеше, че Томи същия ден е преминал “Носа”. Не забелязах никакви следи от умора, нито пък да има проблеми по трудните места. През всичко преминаваше, сякаш беше само 5.7. Само на един боулдър-пасаж (V6/ V7), две въжета над El Cap Spire, когато катерехме вече с челници, усетих, че малко се е запъхтял и беше ясно, че води 5.12. Дори Томи имаше право да изглежда малко уморен на V7 след преминаването на 1500 трудни метра...”
Томи премина първите 10 въжета на “Freerider” за 2 часа. Пасажът “Monster Off-width” (5.11) на 19-ото въже, бе изкатерен без проблеми. Известна криза настъпи едва на 28-ото въже – на надвесения винкел от 5.12b категория. Томи падна. При втория опит – също, 2 метра по-високо. Решително се оказа намазването с магнезий на стъпката, която не се виждаше в тъмнината. При третия опит, след изключване от осигуровките, Томи изведе това въже. С Крис Макнамара бяха на върха в 00.26 часа на 31 октомври, 10 часа и 50 минути, след като бяха тръгнали по тура.
Нека още веднъж дадем думата на Крис Макнамара: “Това беше невероятен ден. Томи не само направи нещо, което изглеждаше невъзможно на всички. Направи го със спокойствие и по такъв начин, сякаш ставаше дума за някаква “четворка”*. Не мога да си представя какво ще е следващото му постижение.”
* Очевидно става дума за IV според американската скала NCCS (National Climbing Classification System), описваща трудностите на big wall маршрутите. IV категория означава, че изкачването отнема цял ден, а най-трудното въже е не по-малко от 5.7. (бел. П. А.)
Добави коментар