Благодарение на Майк Андерсън (Mike Anderson) и Роб Пизъм (Rob Pizem) на 22 октомври бе преминат изцяло без изкуствени опорни точки още един тур в Zion (Zion National Park, щата Юта, САЩ) - “Dunn Route” (или “Angel Hair”).

Той е дълъг десет въжета, е прокаран по северната стена на Angels Landing през 1974 г. от Джими Дън (Jimmy Dunn) и Дийн Чапът (Dean Tschappat).

 Dunn Route, Zion National Park

Майк и Роб не инсталираха нито един допълнителен междинен пункт за осигуровка. Така 6 от 10-те въжета получиха означение “R”, което означава много трудно осигуряване. В крайна сметка “класическите” трудности на тура са 5.13a R.

Андерсън писа: “Шапки долу пред Джими и Дийн, които са изкатерили тура без френдове, спитове и предварителна обработка. Надявам се, че стилът на нашето изкачване отговаря на високите стандарти, чието начало е поставено през 1974 г. “

За двамата това не е първи тур в Zion, преминат по този начин. През тази година те преодоляха “Golden Years” (5.12+) на изграденото от пясъчници плато Shuntavi Butte (район Kolob, Zion National Park). “Златни години” е дело на Дейв Джоунз (Dave Jones) и Стийв Чардън (Steve Chardon), които през 1983 г. преминават без изкуствени опорни точки пет от осемте му въжета. Със съгласието на Дейв Джоунз Майк и Роб забиха по тура четири спита, което направи възможно изкачването му “на класика”.

През миналата година Майк Андерсън се справи с “Lowe Route” (5.13a R), също по стената на Angels Landing. Той е прокаран от Джеф Лоу (Jeff Lowe) и Кектъс Брайън (Cactus Bryan) през 1970 г. и тогавашната му оценка е V 5.9 A2. Днешната – на Майк Андерсън, е 5.13a R. Първите осем въжета съвпадат напълно с оригиналната линия и по тях Андерсън успя да избегне допълнителни спитове. На деветото въже (5.13) заби три спита. Последва сериозен run-out. Поредните три въжета (5.12, 5.12, 5.13a) са негови варианти, за да се избегне набиване на спитове по оригиналния тур. По тях той заби 15 спита.

  Golden Years, Zion National Park