1410.2005
Интервю за www.climbingguidebg.com с легендарния алпинист Дъг Скот, взето във Враца по време на неговото кратко посещение в България.

CG: Много добре е за българските катерачи че дойдохте на тази среща.
Дъг Скот: Да, спрях тук за един ден в края на моя престой, който беше по друг повод, за да се срещна с тях и да катеря с тях. Много сте ентусиазирани, много гостоприемни! Бих посъветвал всеки да дойде в България.
CG: През деня в който се катерихте на скалите харесаха ли ви маршрутите?
Дъг Скот: Беше много добро катерене, подобно на нашите варовици в Дербишир и Йоркшир - типично британско изкачване по варовик. Трудността му по английската скала беше около 5b (не по френската), HS*. Когато приятеля ми ирландец и аз се изкачвахме по този маршрут си мислехме, че доколкото маршрута е в катерачна градина, колко добре би било за начинаещите да видят този класически път да се катери по подобаващ начин. И точно това беше трудното да стане, защото маршрута беше компрометиран от близостта на болтовете по скалата. Съвсем наблизо! Компрометирано е!
CG: А как да се контролира наковаването на катерачните маршрути? Как е в Англия?
Дъг Скот: Ако искаш да направиш един традиционен маршрут, първото и най-важното е да имаш желание за това. И после, всеки който катери отново по този традиционен тур, също трябва да има интерес към това. Тези хора искат да запазят маршрута такъв, те не искат да го видят променен. Защото целта, една от целите на катеренето е всъщност да запазиш себе си. И хората не си мислят че за това катерачите ще носят бормашини горе в планината, или че пък ще пробиват дупки на ръка. Ако става въпрос за катерачна градина, и някой дойде и види, че има възможност да направи няколко нови маршрута наоколо, обаче няма възможност за естествено осигуряване по тях, значи те не могат да се осигурят, значи – ОК. БОЛТОВЕ! И тук, ние като традиционни катерачи, си казваме – ужасно е при това да се компрометира този традиционен маршрут. Маршрутът е бил тук от толкова години, и изведнъж някакъв идиот идва и дупчи! По принцип малко в страни от маршрута, но във всеки случай това е много лошо.
Тези болтове трябва да се извадят много бързо. Всъщност мисля, че ще е доста трудно да се извадят всичките болтове сега. Трябва да се вземе друга – флекс машина за метално рязане, и да се отрежат много близко до скалата. Мисля, че технически е възможно да се конструира един хубав изваждач на болтове... (шеговито) Минава се и се отрязва, това е.
Като, да вземем например една от трите или четирите най-хубави цепнатини за свободно катерене на острова - във Fare head, Ирландия. Чували ли сте? Това е на северния бряг, много е хубава... Някой я беше болтирал, а след това болтовете бяха махнати, отрязани. И сега на това място, скали в протежение на около миля, има много маршрути – но не и болтове.
CG: Мислите ли, че това е начинът да се разрешават проблемите между катерачите.
Дъг Скот: Това което исках да кажа е, че тук, на континента, изведнъж се появи тази възможност за безжично дупчене, т.е. машини захранвани с батерия, бензинови и други подобни. С тяхна помощ за кратко време, като например в Швейцария, хората надупчиха хиляди и хиляди болтове, и всичко стана толкова бързо, че нямаше време някой да дойде и да попита, „Абе чакайте, какво става тука”.
Във Великобритания е различно, защото ние нямаме толкова много скали. Ние бързо разбрахме, че нямаме интерес от това, че трябва да използваме скалите много разумно, за да извлечем от тях максимум полза и удоволствие. Също така е много важно всеки катерач да се запази като индивидуалност, като някакъв акт на многообразие, а не да е като навсякъде другаде. Всички които катерят само по болтове са малко или повече еднакви, като сандвичите Макдоналдс. И това е тенденция. В Британския алпийски клуб има много дълга традиция на чисто катерене, на катерене в добър стил. Когато в края на 19-ти век двама германци идват и изкачват една скала в Уелс, слагат 2 клина по маршрута, и го наричат „Мюнхенски път”, се е получило голямо недоволство всред членовете на алпийския клуб, и тогава те са написали за това:
„О, някой е сложил клин в английска скала! Някой, който застреля лисицата. Което е много лошо. Трябва да се ходи на лов за лисици по честен и почтен начин – с кучета и коне... А той застреля лисицата!”* Виждате какъв типичен английски хумор от стара Англия. Тогава всеки е познавал всеки, така че е било много трудно някой да дойде и да направи нещо и другите да не разберат. Преди беше лесно да се окаже натиск върху хора, които правят нещата по глупав, деструктивен начин.
CG: А начинаещите, как те се научават да се осигуряват по традиционни маршрути?
Дъг Скот: Разбира се че се научават! Те гледат какво правят другите до тях и така се учат да го правят.
CG: Колко болта сте забили през живота си?
Дъг Скот: Да, сложих болт на едно изкуствено катерене във Великобритания. Това което те наричат
АА катерене в Шотландия. Аз сложих болт в края на този тур и стъпих на стълбичка на него.
CG: И само това ли?
Дъг Скот: После в Дербишир. Направих един маршрут и сложих болт на него. Това беше когато бях в двайсетте си години. И тогава... (замисля се) сложих болт на цепка в Ню Йоркшир... всъщност във Великобритания има болтове. Във варовик, когато не може да се намери начин за естествена осигуровка. Но всъщност това е смешно. Защо трябва да ходим навсякъде? Веднъж започнах да слагам - 2 или 3 болта, след това слязох и ги извадих, казвайки си – много е глупаво. Аз не трябва да бъда толкова арогантен, че да си мисля, че мога да ходя навсякъде. Има места където не трябва да ходим.
CG: Има ли в Англия конфликт между традиционни и спортни катерачи.
Дъг Скот: Някои катерят само скали – естествени или изкуствени. Други пък отиват в Алпите за 2 седмици и правят традиционни алпийски маршрути. Например като Мьонх или Айгер по ръба Мителеги. Нещо такова – с малко катерене по скала. Но пък аз обичам да правя всичко. Нашата дейност е като дървото на живота. Ето тука е линията на човешкия род – и тя продължава. Обаче отстрани има някакъв клон, който свършва – и това е задънена улица. Например като драй-тулинга. Интересно е, но с ограничени възможности (limited life, бел.прев.). Различна игра – и въпреки това ограничена. Също така болтирането, или самото спортно катерене - не могат да отидат много далече, ограничени са. Ако катериш по традиционен маршрут, ти стоиш в основата на скалата, и трябва да мислиш за цялото изкачване. Как мога да се осигуря тук? Ако има болтове, вие само трябва да мислите как да отидете от единия болт до следващия за да се осигурите. Това е ограничено. Интензивно е за известно време, но при традиционно катерене, когато ходите нагоре и нагоре по скалата, това е непрекъснато! Нали разбирате за какво говоря?

Интервюто взеха Николай Петков и Елица Павлова
Превод Кирил Досков
Снимки Любомир Младенов
НАКРАТКО ЗА ДЪГ СКОТ
Дък Скот е роден в Нотингам, Англия на 29 май 1941 г. Започва да се катери на 12 години и никога не спира. Изкачил е всички континентални първенци. Направил е 45 експедиции във високите планини на Азия. Изкачил е 40 върха, половината от който не са били изкачвани до тогава, винаги по нов маршрут или за първи път в алпийски стил и без употребата на изкуствен кислород.
Президент на Британския Алпийският Клуб (1999 – 2001). Президент на Alpine Climbing Group (1976–1982). Вице-президент на British Mountaineering Council (1994–1997).
Автор на много книги и публикации.
По–значими изкачвания извън Великобритания и Европа
1967 – Южната стена на Koh–i–Bandaka (6837 м), Афгански Хиндукуш, първо изкачване,
1971 – първо Британско изкачване по тур Салате, Ел Капитен, Йосемити,
1974 – Чангабанг (6864 м), първо изкачване,
1974 – Пик Ленин (7189 м), югоизточното ребро, първо изкачване,
24.09.1975 – Маунт Еверест (8848 м) по неизкачваната Югозападна стена с Дъгъл Хейстън, като членове на британска експедиция с ръководител Крис Бонингтън. Те са първите британци изкачили върха (18:00 часа местно време). Поради настъпването на нощта бивакуват на южният връх на около 8700 м височина, при температура – 40, без палатка и храна изчаквайки следващият ден, за да слязат,
1976 – Маунт Маккинли (6226 м), първо алпийско изкачване по южната стена, нов маршрут „British Direct” в свръзка с Дъгъл Хейстън,
1976 – Маунт Кения, East Face Direct, първо изкачване,
1977 – Оугър (от англ. Ogre - Човекоядец) или Баинтха Брак (7330 м), Каракорум, първо изкачване, където след счупване на двата си крака успява да оцелее и да слезе от върха,
1979 – Кангчендзьонга (8586 м) по северното ребро с Питър Бордман и Джо Таскър, първо изкачване,
1979 – Kussum Kangguru (6369 м), северният връх, първо изкачване,
1979 – Нупце (7815 м), северната стена, първо изкачване,
1980 – Kangchungste или Макалу-2 (7640 м) в алпийски стил,
1981 – Shivling (6543 м), East Pillar в алпийски стил,
1981 – Chamlang (7366 м), Северната стена до главният връх в свръзка с Рейнхолд Меснер,
1982 – Pungpa Ri (7445 м), първо изкачване,
1982 – Шиша Пагма (8046 м), южната стена, първо изкачване.
-------------------------------------------------
* Става дума за варианта на Западния ръб (бел. Н.П.).
* Начина на ловуване в стара аристократична Англия, при който използването на огнестрелно оръжие се е считало за непочтено. Дивечът се гони до изтощение и се убива с нож (ако не се изтощи или избяга - не се убива) (бел. К.Д.).
Към албум със снимки с Дъг Скот във Враца

CG: Много добре е за българските катерачи че дойдохте на тази среща.
Дъг Скот: Да, спрях тук за един ден в края на моя престой, който беше по друг повод, за да се срещна с тях и да катеря с тях. Много сте ентусиазирани, много гостоприемни! Бих посъветвал всеки да дойде в България.
CG: През деня в който се катерихте на скалите харесаха ли ви маршрутите?
Дъг Скот: Беше много добро катерене, подобно на нашите варовици в Дербишир и Йоркшир - типично британско изкачване по варовик. Трудността му по английската скала беше около 5b (не по френската), HS*. Когато приятеля ми ирландец и аз се изкачвахме по този маршрут си мислехме, че доколкото маршрута е в катерачна градина, колко добре би било за начинаещите да видят този класически път да се катери по подобаващ начин. И точно това беше трудното да стане, защото маршрута беше компрометиран от близостта на болтовете по скалата. Съвсем наблизо! Компрометирано е!
CG: А как да се контролира наковаването на катерачните маршрути? Как е в Англия?
Дъг Скот: Ако искаш да направиш един традиционен маршрут, първото и най-важното е да имаш желание за това. И после, всеки който катери отново по този традиционен тур, също трябва да има интерес към това. Тези хора искат да запазят маршрута такъв, те не искат да го видят променен. Защото целта, една от целите на катеренето е всъщност да запазиш себе си. И хората не си мислят че за това катерачите ще носят бормашини горе в планината, или че пък ще пробиват дупки на ръка. Ако става въпрос за катерачна градина, и някой дойде и види, че има възможност да направи няколко нови маршрута наоколо, обаче няма възможност за естествено осигуряване по тях, значи те не могат да се осигурят, значи – ОК. БОЛТОВЕ! И тук, ние като традиционни катерачи, си казваме – ужасно е при това да се компрометира този традиционен маршрут. Маршрутът е бил тук от толкова години, и изведнъж някакъв идиот идва и дупчи! По принцип малко в страни от маршрута, но във всеки случай това е много лошо.
Тези болтове трябва да се извадят много бързо. Всъщност мисля, че ще е доста трудно да се извадят всичките болтове сега. Трябва да се вземе друга – флекс машина за метално рязане, и да се отрежат много близко до скалата. Мисля, че технически е възможно да се конструира един хубав изваждач на болтове... (шеговито) Минава се и се отрязва, това е.
Като, да вземем например една от трите или четирите най-хубави цепнатини за свободно катерене на острова - във Fare head, Ирландия. Чували ли сте? Това е на северния бряг, много е хубава... Някой я беше болтирал, а след това болтовете бяха махнати, отрязани. И сега на това място, скали в протежение на около миля, има много маршрути – но не и болтове.
CG: Мислите ли, че това е начинът да се разрешават проблемите между катерачите.
Дъг Скот: Това което исках да кажа е, че тук, на континента, изведнъж се появи тази възможност за безжично дупчене, т.е. машини захранвани с батерия, бензинови и други подобни. С тяхна помощ за кратко време, като например в Швейцария, хората надупчиха хиляди и хиляди болтове, и всичко стана толкова бързо, че нямаше време някой да дойде и да попита, „Абе чакайте, какво става тука”.
Във Великобритания е различно, защото ние нямаме толкова много скали. Ние бързо разбрахме, че нямаме интерес от това, че трябва да използваме скалите много разумно, за да извлечем от тях максимум полза и удоволствие. Също така е много важно всеки катерач да се запази като индивидуалност, като някакъв акт на многообразие, а не да е като навсякъде другаде. Всички които катерят само по болтове са малко или повече еднакви, като сандвичите Макдоналдс. И това е тенденция. В Британския алпийски клуб има много дълга традиция на чисто катерене, на катерене в добър стил. Когато в края на 19-ти век двама германци идват и изкачват една скала в Уелс, слагат 2 клина по маршрута, и го наричат „Мюнхенски път”, се е получило голямо недоволство всред членовете на алпийския клуб, и тогава те са написали за това:
„О, някой е сложил клин в английска скала! Някой, който застреля лисицата. Което е много лошо. Трябва да се ходи на лов за лисици по честен и почтен начин – с кучета и коне... А той застреля лисицата!”* Виждате какъв типичен английски хумор от стара Англия. Тогава всеки е познавал всеки, така че е било много трудно някой да дойде и да направи нещо и другите да не разберат. Преди беше лесно да се окаже натиск върху хора, които правят нещата по глупав, деструктивен начин.
CG: А начинаещите, как те се научават да се осигуряват по традиционни маршрути?
Дъг Скот: Разбира се че се научават! Те гледат какво правят другите до тях и така се учат да го правят.
CG: Колко болта сте забили през живота си?
Дъг Скот: Да, сложих болт на едно изкуствено катерене във Великобритания. Това което те наричат
АА катерене в Шотландия. Аз сложих болт в края на този тур и стъпих на стълбичка на него.
CG: И само това ли?
Дъг Скот: После в Дербишир. Направих един маршрут и сложих болт на него. Това беше когато бях в двайсетте си години. И тогава... (замисля се) сложих болт на цепка в Ню Йоркшир... всъщност във Великобритания има болтове. Във варовик, когато не може да се намери начин за естествена осигуровка. Но всъщност това е смешно. Защо трябва да ходим навсякъде? Веднъж започнах да слагам - 2 или 3 болта, след това слязох и ги извадих, казвайки си – много е глупаво. Аз не трябва да бъда толкова арогантен, че да си мисля, че мога да ходя навсякъде. Има места където не трябва да ходим.
CG: Има ли в Англия конфликт между традиционни и спортни катерачи.
Дъг Скот: Някои катерят само скали – естествени или изкуствени. Други пък отиват в Алпите за 2 седмици и правят традиционни алпийски маршрути. Например като Мьонх или Айгер по ръба Мителеги. Нещо такова – с малко катерене по скала. Но пък аз обичам да правя всичко. Нашата дейност е като дървото на живота. Ето тука е линията на човешкия род – и тя продължава. Обаче отстрани има някакъв клон, който свършва – и това е задънена улица. Например като драй-тулинга. Интересно е, но с ограничени възможности (limited life, бел.прев.). Различна игра – и въпреки това ограничена. Също така болтирането, или самото спортно катерене - не могат да отидат много далече, ограничени са. Ако катериш по традиционен маршрут, ти стоиш в основата на скалата, и трябва да мислиш за цялото изкачване. Как мога да се осигуря тук? Ако има болтове, вие само трябва да мислите как да отидете от единия болт до следващия за да се осигурите. Това е ограничено. Интензивно е за известно време, но при традиционно катерене, когато ходите нагоре и нагоре по скалата, това е непрекъснато! Нали разбирате за какво говоря?

Интервюто взеха Николай Петков и Елица Павлова
Превод Кирил Досков
Снимки Любомир Младенов
НАКРАТКО ЗА ДЪГ СКОТ
Дък Скот е роден в Нотингам, Англия на 29 май 1941 г. Започва да се катери на 12 години и никога не спира. Изкачил е всички континентални първенци. Направил е 45 експедиции във високите планини на Азия. Изкачил е 40 върха, половината от който не са били изкачвани до тогава, винаги по нов маршрут или за първи път в алпийски стил и без употребата на изкуствен кислород.
Президент на Британския Алпийският Клуб (1999 – 2001). Президент на Alpine Climbing Group (1976–1982). Вице-президент на British Mountaineering Council (1994–1997).
Автор на много книги и публикации.
По–значими изкачвания извън Великобритания и Европа
1967 – Южната стена на Koh–i–Bandaka (6837 м), Афгански Хиндукуш, първо изкачване,
1971 – първо Британско изкачване по тур Салате, Ел Капитен, Йосемити,
1974 – Чангабанг (6864 м), първо изкачване,
1974 – Пик Ленин (7189 м), югоизточното ребро, първо изкачване,
24.09.1975 – Маунт Еверест (8848 м) по неизкачваната Югозападна стена с Дъгъл Хейстън, като членове на британска експедиция с ръководител Крис Бонингтън. Те са първите британци изкачили върха (18:00 часа местно време). Поради настъпването на нощта бивакуват на южният връх на около 8700 м височина, при температура – 40, без палатка и храна изчаквайки следващият ден, за да слязат,
1976 – Маунт Маккинли (6226 м), първо алпийско изкачване по южната стена, нов маршрут „British Direct” в свръзка с Дъгъл Хейстън,
1976 – Маунт Кения, East Face Direct, първо изкачване,
1977 – Оугър (от англ. Ogre - Човекоядец) или Баинтха Брак (7330 м), Каракорум, първо изкачване, където след счупване на двата си крака успява да оцелее и да слезе от върха,
1979 – Кангчендзьонга (8586 м) по северното ребро с Питър Бордман и Джо Таскър, първо изкачване,
1979 – Kussum Kangguru (6369 м), северният връх, първо изкачване,
1979 – Нупце (7815 м), северната стена, първо изкачване,
1980 – Kangchungste или Макалу-2 (7640 м) в алпийски стил,
1981 – Shivling (6543 м), East Pillar в алпийски стил,
1981 – Chamlang (7366 м), Северната стена до главният връх в свръзка с Рейнхолд Меснер,
1982 – Pungpa Ri (7445 м), първо изкачване,
1982 – Шиша Пагма (8046 м), южната стена, първо изкачване.
-------------------------------------------------
* Става дума за варианта на Западния ръб (бел. Н.П.).
* Начина на ловуване в стара аристократична Англия, при който използването на огнестрелно оръжие се е считало за непочтено. Дивечът се гони до изтощение и се убива с нож (ако не се изтощи или избяга - не се убива) (бел. К.Д.).
Към албум със снимки с Дъг Скот във Враца
Показани от 1 до 1 от 1 (1 страници)
1 коментар(а)
Добре го е казал човечеца, ама дали ще се намерят уши да чуят. Само за лисицата не е уцелил точно - ква лисица, вие цацата издавихте по Враца...
Добави коментар