Провокирана от думите на един млад мъж, когото познавам от години и благодарение на когото попаднах на последната пресконференция на Експедиция "Еверест 2004", където имах честта да се запозная с Христо Христов, стигнах до решението да публикувам интервюто с Христо, което той даде специално за Българското национално радио - пр. "Хоризонт" три дни преди отпътуването.

"... и съжалявам, че неговата памет не беше почетена така както заслужаваше..."

Дойчин Боянов



Водещата: Сега се опитваме да се свържем по телефона с Христо Христов, един от младите участници в експедицията. Той е от Смолян. По професия скулптор. Здравейте, чуваме ли се?

Христо: Да, здравейте, добро утро!

Водещата: Добро утро. Самочувствието, самоувереността... какъв е градуса на, очакването преди тръгването?

Христо: Аз мога да говоря само за себе си. Чувствам се добре. Самочувствието и всичко, което на един човек трябва - в добро здраве съм. Имам добри очаквания, защото, смея да кажа, се сработихме с хората в последните месеци и почва да се
чувства общо желание, общ дух на нещата...

Водещата: При взимането на решения все пак предполагам, че е нормално при такива обстоятелства понякога да има разнобой. И ми се струва, че е нормално при такива обстоятелства егоцентризмът на някои от личностите да проличава особено ярко. Вие едва ли сте човек готов принудително да приема всякакво решение?

Христо: Вижте, по принцип хората, които се занимават с такъв вид дейност, са със силни характери и много често са трудно съвместими. Но точно тук е ролята на ръководството на експедицията. И то просто ще бъде това звено, ще бъдат важни техните решения. Разбира се на една голяма височина, където човек
има най-ясна представа за обстановката, може да взима решенията си сам. Но 90 процента трябва действията да са такива каквито е казал ръководителят на експедицията и съответно ръководителят на групата, защото първо има ръководител, мисля че ще има две групи, всяка ще има по един ръководител. И така…, понеже никой не си е отишъл сам, със собствени средства, на собствени сили...

Водещата: Да…, вие мечтаете ли да сте сред първите които атакуват върха?

Христо: Вижте, аз ще направя всичко възможно да може да се построят лагерите и да може някой да тръгне към върха. Дали ще бъда аз, дали ще бъде някой от моите приятели, това е еднакво за мен. По-важното е общата цел.

Водещата: Значи не сте привърженик на максимата "Победа на всяка цена"?

Христо: Не, привърженик е силно казано. Аз мога да го искам това в себе си, вътрешно, много. Но все пак аз съм включен в състав национален, който има задача. Не е частно начинание. Но вижте, там ще щурмуват тези които се чувстват добре и които са в добро здраве.

Водещата: Какво да ви пожелаем? Добро време? Това ли е
най-доброто пожелание за експедицията?

Христо: Ако мога така да кажа, да цитирам един мой професор по скулптура, Емил Попов се казва, поздравявам го, нали имам тази възможност. Той казва така "Алпинизмът е един дълъг процес, в който трябва човек да прояви характера си. Не трябва да се поддава на евентуалната победа, на еуфорията от евентуална победа и в същото време на песимистични мисли. Просто трябва да прояви характера си и с едно така много голямо търпение - да си свърши работата, както е възможно това при скулптурата."

Водещата: Благодаря ви! Христо Христов, един от младите участници в експедицията. Стискаме ви палци.


Приемам като професионален и личен провал факта, че не направих интервю с Христо след пресконференцията. Не се реализира и срещата, която предвиждах след завръщането му от Еверест. Скръбта и болката от загубата на Христо ще останат в сърцето ми за цял живот.

Евелина Стоянова,
репортер – пр. “Хоризонт” - БНР

Към албум със снимки на Христо от експедиция "Еверест'2004"


Христо Христов, март 2004 г. Снимка Славка Радичева