0709.2005
Беше писано за изкачването на братята баски Икер и Енеко Поу (Iker, Eneko Pou) по тура “Eternal Flame” на Безименната кула на Транго (Namless Trango Tower). Сега дойде време за повече подробности. За съжаление те не изпълниха намерението си за “чисто” (без никакви изкуствени опорни точки) преминаване, но поставиха основите на успешен опит в бъдеще.
Те предлагат “Вариант на братята Поу” - заобикаляне отдясно на поредицата спитове на “фаталното” десето въже. Подобнa възможност бе спомената за първи път на страниците на “Alpinist” от швейцареца Дени Бурде (Denis Burdet), участник в най-сериозния опит “класическо” преодоляване на “Eternal Flame”.
И така, Икер и Енеко свързаха деветото и десетото въже в един 50-метров участък. Не успяха да го преминат RP. Изкатериха го с почивки на две места. Оценката за трудността му е 7c+ или 8a. Важна е информацията, че са забили само един спит, а на останалите места са се осигурявали на френдове. А това означава, че пукнатината, по която са катерили, е била свободна от лед. По време на споменатия опит на Бурде и партньора му Арбонес (Arbones) тя е била пълна с лед, поради което те изказаха мнението, че за преминаването на този вариант е необходимо забиването на още няколко спита. Следователно въпреки неуспеха си братята Поу показаха на бъдещите свръзки, че проектът “Eternal Flame” – класически” е напълно възможен.
През лятото на 2003 г. швейцарците Дени Бурде (Denis Burdet), Никола Дзамбети (Nicolas Zambetti) и каталонецът Тони Арбонес (Toni Arnones) преминаха без употреба на изкуствени опорни точки значителна част от “Eternal Flame” (IX), прокаран през 1989 г. от немската свръзка Курт Алберт (Kurt Albert), Волфганг Гюлих (Wolfgang Gullich) и Кристиян Щиглер (Christian. Stiegler).
Швейцарско-испанският екип работи по тура 17 дни, а самото му преминаване му отне 4 дни. Десетото въже остана непреодолимо “класически” и мнозина тогава, пък и днес, смятат това за невъзможно. Актуализираната информация за “Eternal Flame” към днешна дата изглежда така - IX/ IX+ (общо 31 въжета), дължина 1100 м, стигане по Словенския маршрут VIII+ (9 въжета), 22 въжета по същинския тур “Eternal Flame” (от които 16 минимум VIII, двете ключови са над 6000 м).
Те предлагат “Вариант на братята Поу” - заобикаляне отдясно на поредицата спитове на “фаталното” десето въже. Подобнa възможност бе спомената за първи път на страниците на “Alpinist” от швейцареца Дени Бурде (Denis Burdet), участник в най-сериозния опит “класическо” преодоляване на “Eternal Flame”.
И така, Икер и Енеко свързаха деветото и десетото въже в един 50-метров участък. Не успяха да го преминат RP. Изкатериха го с почивки на две места. Оценката за трудността му е 7c+ или 8a. Важна е информацията, че са забили само един спит, а на останалите места са се осигурявали на френдове. А това означава, че пукнатината, по която са катерили, е била свободна от лед. По време на споменатия опит на Бурде и партньора му Арбонес (Arbones) тя е била пълна с лед, поради което те изказаха мнението, че за преминаването на този вариант е необходимо забиването на още няколко спита. Следователно въпреки неуспеха си братята Поу показаха на бъдещите свръзки, че проектът “Eternal Flame” – класически” е напълно възможен.
През лятото на 2003 г. швейцарците Дени Бурде (Denis Burdet), Никола Дзамбети (Nicolas Zambetti) и каталонецът Тони Арбонес (Toni Arnones) преминаха без употреба на изкуствени опорни точки значителна част от “Eternal Flame” (IX), прокаран през 1989 г. от немската свръзка Курт Алберт (Kurt Albert), Волфганг Гюлих (Wolfgang Gullich) и Кристиян Щиглер (Christian. Stiegler).
Швейцарско-испанският екип работи по тура 17 дни, а самото му преминаване му отне 4 дни. Десетото въже остана непреодолимо “класически” и мнозина тогава, пък и днес, смятат това за невъзможно. Актуализираната информация за “Eternal Flame” към днешна дата изглежда така - IX/ IX+ (общо 31 въжета), дължина 1100 м, стигане по Словенския маршрут VIII+ (9 въжета), 22 въжета по същинския тур “Eternal Flame” (от които 16 минимум VIII, двете ключови са над 6000 м).
Добави коментар