Интервю на Милена Вълкова (вестник "Труд") с Дойчин Боянов по сателитния телефон два дни след завръщането им в базовия лагер на 5200 м.

- Дойчине, каква е ситуацията в момента?
- Времето сега е лошо и по прогноза ще продължи така поне в следващите З дни. След това не се знае.

- Ще правите ли втори опит?
- Аз лично не виждам някаква логична и почиваща на здрав разум перспектива да се тръгне пак нагоре. Вече нямаме никакви височинни лагери - единият е отнесен от лавина, два свалихме ние, а един е разрушен. Има все пак някаква теоретична възможност да се качим в алпийски стил. Специално Боян има такава амбиция, чувства се силен. Аз не мисля, че ще успея да се възстановя. Въпреки всичко съществува подобна възможност.

- До каква височина стигнахте при първата атака?
- Щурмовият лагер е на 8000 метра, а ние с Боян успяхме да излезем до 8100 метра и засега сме единствените, които сме достигнали до тази височина от всички експедиции този сезон.

- Какво представлява алпийският стил на тази височина?
- Това е старт от базовия лагер с палатка, храна и газ. Стигаш донякъде, правиш лагер, нощуваш, на другия ден събираш и продължаваш нагоре. Това е възможно в Хималаите и високите планини като Каракорум (б. а. – К-2 е разположен в масива Каракорум, чието продължение на изток са Хималаите). Това се прави при положение, че си с височинна аклиматизация, каквато ние вече имаме.

- Какво представлява маршрутът по реброто Абруци?
- Както много пъти съм казвал -той е изключително техничен, по него има 4000 м въже. Върховата част, която е така характерна форма на релефа, и тук на К-2 се нарича "Черната пирамида", е екипирана от нас. След това маршрутът продължава по висящи ледници, през "тераси" и излизаш на "рамото", откъдето виждаш върха много близко до себе си. Можеш да наблюдаваш съседните върхове, като Броуд пик, който е висок 8047 м, виждаш ги отгоре. Едно прекрасно място, лично за мен много вълнуващо.

- Какво е здравословното ви състояние, как се справя Боян Петров с диабета? Имахте намерение да направите медицински изследвания на голяма височина, какво стана?
- Здравословното ни състояние е отлично. Доктор Любомир Младенов редовно ни тества по различни методи. Успяхме да свалим данни по време на престоя ни на 8000 м. Боян през цялото време се контролираше, имаше уред, с който си мереше захарта. Това е нещо много важно и уникално, както за него, така и по принцип и ще даде много ценна информация за диабетиците в подобни условия. Възхищавам се на качествата и волята на Боян като диабетик. Някои хора ги третират едва ли не като инвалиди, а сега мисля, че той ще преобърне тази теория.

- И все пак, защо се отказахте от атаката?
- Още когато стигнахме до лагер 3, вече движейки се нагоре за щурма, лавина беше отнесла лагера на ирландците и се наложи да ги приютим при нас. Оказаха се чудесни приятели и ще останем такива и след експедицията. Но станалото подсказваше, че нещата са сериозни. Тук, когато вали сняг, маршрутът е между един склон и скалите, въжетата 100% се затрупват. Това създава доста проблеми - все едно, че наново се правят, защото всеки сантиметър трябва да бъде изринат. А когато ние тръгнахме по маршрута, го направихме два дни, след като беше валяло сняг. Това е време, през което той доста се е компресирал, фирновал се е от слънцето на повърхността си и това е един къртовски труд. Изстисква те изцяло.

- Имаше информация за стачка на шерпите...
- Не е точно така, това не са шерпи, а балти, хората, които трябваше да изнесат част от багажа нагоре. Те са на работа в планината, не са професионални алпинисти и когато условията, както стана със затрупаните въжета, застрашават живота им, те са в правото си да искат да не поемат никави рискове. В крайна сметка изгубихме доста време, защото се налагаше да пробиваме пътя пред тях - нещо като да върви влак и ти да слагаш релси пред него. В крайна сметка направиха всичко. Ние обаче трябваше да оборудваме междинен лагер. На следващияден се наложи пак да газим в дълбокия сняг. Боян пробиваше пътя, аз го осигурявах и това безкрайно много ни изтощи. По-специално мен. На щурма в петък два-три часа след полунощ, усещах, че ако продължа още малко, няма да мога да се върна. Имаше един страхотен леден вятър и това подсказваше, че краят на прозореца с хубаво време идва.

- Разочарован ли сте?
- Лично аз не, просто стечение на обстоятелствата и мисля, че решенията, които взехме, бяха правилни.

- Другите експедиции какво правят?
- Освен нас останаха само американците и японците, но те са с много дълги визи и могат да изчакват едва ли не до септември подходящо време. Това е един от най-важните фактори на този връх - да имаш дълго време. Защото 10-15 дни е неблагоприятно, а хубавото е само 3 - 4. И все пак никой досега от тях не е достигнал 8000 метра, нямат изградени щурмови лагери. Имат изнесен багаж до лагер 3. По съседни маршрути работят други експедиции, но не са изградили парапети на голяма височина. Някои вече се отказаха и си тръгнаха, като чехите например. Общо взето всички чакат прозорец от около десетина дни хубаво време. Това е наистина доста добър вариант, в който си осигуряваш и връщането. Т.е. качваш върха не в последния хубав ден или в предпоследния, а имаш няколко хубави дни и за пътя надолу. Историята показва, че хора, останали в лошо време в щурмовия лагер или на ниво 8000 метра на К2, са загинали и затова трябва много сериозен подход за избор на момента за атака.

- Вие обаче успяхте с Боян да слезете бързо...
- Да, не го считам като някакво геройство, но си е отърваване на кожа. Направихме 12 часа слизане, като 10 от тях са в спускане на въже, а освен това носехме 30-килограмови раници на гърбовете си. Общата денивелация, която преодоляхме за това време, беше 3000 метра.

Интервю на Милена Вълкова (вестник "Труд") с Дойчин Боянов по сателитния телефон