Снимка: Николай Петков. Към информация за маршрута в сайта: https://www.climbingguidebg.com/cdb-info&idroute=4698
Специфичното за него са много дългите и надвесени въжета, по 35 метра, с доста джаджи, казва Атанасов в интервю за “Луда работа”. Това лято, в края на юни, началото на юли, започват опитите за свободно преминаване. С него в 12-те сесии са различни хора – Димитър Русев, Станимир Александров – Рони, Стефан Стоянов, Росен Аначков. Всеки път:
“Ставане в 6, шофиране два часа, спиране за банички, заход два часа, катерене до колкото можем, слизане два часа и после два часа шофиране”.
Минаването
“Има 2 минавания. Първото – на 17 август, когато минах всички въжета, но първо и второ имаха поставени джаджи, а на четвърто “избягах” три метра вдясно. Стилът не ми хареса, затова продължихме опитите, плюс че Росен искаше да мине първо въже. Щяхме да тръгнем на 3 септември вечерта, но не успяхме и се разбрахме за 4 септември, в 6:30, без спирка за банички, директно горе, за да имаме време. В 11 ч. започнах да загрявам, чувствах се леко уморен, защото на 1 септември направих много опити на първо въже, сигурно четири на първия боудър, един път до средата, един път го минах с накачане и един - накачен. Но някак си сега беше много добре. Минах въжето и слязох долу, за да може Росен да го пробва. Той загря и го мина (и двамата изкатерват първо въже, Атанасов - следващите три, бел.ред.).”
Играта продължава
”Второ въже имаше оставени джаджи и трябваше да избирам между това да го мина с поставени джаджи, да ги взема и сложа, или да ги пропусна. Свалих ги от местата им и ги поставих отново, което ме умори допълнително, но го минах.”
Трето въже
“То имаше поставени клеми, реших просто да не ги включвам, но това направи въжето малко по-неосигурено и някак си стисках повече.”
На финала
“Стигнахме до четвърто въже, бях доста по-изморен от предишния път. Реших, че ще преценя на място кой вариант да пробвам. Предишния път беше доста по-лесно, сега едва минах лесната част, нещо не катерих отпуснато. Реших да мина лесния вариант и да пробвам централния, трудния, после, за да си го припомня и да имам време. Минавам го, пускам се, пробвам си варианта, излиза ми почти от първия път, но чупя ръбчето на пасажа, сега вече е много малко и много криво. След малко опити успявам да го направя, но не вярвам, че ще мога да го изводя, въпреки перфектната почивка. Тръгвам и минавам първата част до почивката без ръце, оттам сигурно седя 10 минути, знам, че са седем движения и че мога да възстановя и стегна за толкова. И ето че имах късмет и го минах.”
Слизането и то е голямо приключение
Станислав Атанасов се пуска на рапел от последния болт. Защото нагоре става много лесно, но пък слизането е по-бавно.
“От последния болт трябва да се привържеш на втория болт, защото много трие, и така да си събереш четвърто въже. Между площадката на трето и второ въже се слиза само с фиксирано въже. Надвесът е много голям, точките са далеч и ще се загуби много време. Между второ и първо въже пак се слиза само с фиксирано въже, но понеже нямахме два статика, направихме друга схема - слизахме директно от второ въже до земята. Но понеже е 70 метра, а статикът ни е 50 и прусикът ни е 50, слизахме с динамик с карабинер, единично до долу и обединявахме прусика и статика, за да дърпаме динамика.”
Сравнено с тур “Ясен”*
“Ясен” е по-труден, но е по-достъпен, заходът е един час, казва Атанасов:
“На “Ясен” пасажното въже е трето, тоест си по-изморен. По-добре осигурено е, но е по-трудно. Тук (“Богът на гидовете”) първо е пасажното въже, но въжетата са надвесени, т.е. - много силови”.
А сега накъде?
Атанасов: Имам желание да пробвам “Back to the Beginning” или “Невъзможният път” (Злия зъб, Ушите, Рила), зависи за къде ще намеря хора.
Аначков тази година нямал намерение да се занимава с алпинизъм:
“Изисква от теб да си много добре психически и да си във форма, за да катериш и ходиш цял ден, а аз бях много далече и от двете, но Мечката ми писа да пробваме един от туровете на Иглите и си казах, че ще отида един път да видя мястото и тура, а после ще реша какво да правя”.
Първия път било много тежко
“Мястото е много недостъпно, заходът и отходът са трудни и опасни, а катеренето - на джаджи или на болтове с големи разстояния. Но турът изглеждаше много добър и си казах, че ще дойда още няколко пъти да видя всички въжета по него, и ако се почувствам добре, ще изводя някое от по-лесните (второ се предполагаше че е 7b). Опитите си минаваха, но по-далече от второ въже не стигахме, то се оказа по-скоро 7с+ и още по-неосигурено от първото, а трето и четвърто дори не ги бяхме видели още”, разказа Аначков за “Луда работа”.
“Казах си, че ако ще продължавам да идвам, не искам да съм само осигуровчик, ами да се пробвам да мина поне едно въже. Избрах първо, защото видях, че джаджите са стабилни, а пасажите са на болтове, категорията ми е по силите, като само трябва да се отпусна да катеря на джаджите. В крайна сметка успях да го мина в последния ден, с поставени джаджи, като Мечката го изводи преди това, поставяйки джаджите. После той успя да мине останалите въжета в по-добър стил, без поставени джаджи, а последното го мина точно преди да се стъмни, в последния възможен момент.”
Толкова много красота
“Този тур, както и почти всички турове, които съм катерил на Иглите, са едни от най-красивите и здрави маршрути в България! Те са трудни и изискват добро поставяне на джаджи, катерене с големи разстояния между болтовете, супер надвесени за алпийски линии, а там където няма болтове, се слагат джаджи и са страшни, но ако добре ги слагаш, са сравнително безопасни, доколкото може да е безопасен един трад маршрут. Ще бъде много яко да видят своите повторения, защото наистина си заслужават. Дори си заслужават ужасния заход и отход.”
* През 2024 г. Станислав Атанасов беше отличен с Годишната награда на Българската федерация по катерене и алпинизъм за свободното преминаване на маршрута “Ясен” 8а+, Долна дяволска игла, Рила.
Снимки: Росен Аначков, Станислав Атанасов, Мартин Маровски
Таня Иванова
Авторите на маршрута (от ляво надясно): Мартин Маровски, Станислав Атанасов, Благовест Цолов
Добави коментар