3006.2005
Американското списание “Alpinist” много бързо си спечели огромна популярност и авторитет и си заслужва да бъде четено “от кора до кора”. Не прави изключение и последният му (11/ 2005) брой. Гвоздеи в него са няколко материала.
Доста премерена и умерена е бележката на Жан-Кристоф Лафай за неговото изкачване на Шиша Пангма в късната (11 декември) есен на 2004 г. В нея няма и намек за първо зимно изкачване на този връх, а единствено за “зимните” условия, при които е било направено. В рубриката “Писма” италианецът Симоне Моро, съавтор (с Пьотр Моравски от Полша) на първото зимно изкачване на Шиша Пангма (на 14 януари 2005 г.) посочва многобройни случаи за насочване към медиите на невярна и фалшива информация от страна на Лафай. Последният (подкрепян активно от съпругата си) макар и в къс период настояваше, че бил е първи на Шиша Пангма през зимата – до момента, в който му обясниха за какво става въпрос Крис Бонингтън и Кшиштоф Виелицки (първи през зимата на Еверест, Кангчендзьонга и Лхотце).
В същия брой немецът Томас Хубер определя като фарс връчването на наградата “Piolet d’ Or 2005” на руската експедиция за изкачването по стената на Жану в стария обсаден стил, с много километри въжета и непрекъсната смяна на близо 20 човека. Хубер декларира, че като привърженик на алпийския стил и алпийската школа оценява безкрайно по-високо последните постижения на Стийви Хаус (в това число и солото му на K7). Заглавието на неговата статия е “Piolet de Farce”.
През март т. г. Дийн Потър направи първия B. A. S. E.- скок в Патагония – от ръба на скалната кула El Mocho. Съвсем наскоро той преживя невероятно приключение в 365-метровата пропаст Сотано де лас Голондринас (Sotano de las Golondrinas) в Мексико. Неговият парашут не се отвори в лепкавия от влагата мрак и, падайки свободно, за 4 секунди той стигна на 90 метра от покрития със скални отломки под. Спасението си дължи на 10-милиметровото въже, спуснато в “камбаната” на дупката и на невероятното си самообладание. Своето драматично оцеляване Дийн Потър описва в статията “Falling” (“Alpinist”, брой 9, стр. 45).
Доста премерена и умерена е бележката на Жан-Кристоф Лафай за неговото изкачване на Шиша Пангма в късната (11 декември) есен на 2004 г. В нея няма и намек за първо зимно изкачване на този връх, а единствено за “зимните” условия, при които е било направено. В рубриката “Писма” италианецът Симоне Моро, съавтор (с Пьотр Моравски от Полша) на първото зимно изкачване на Шиша Пангма (на 14 януари 2005 г.) посочва многобройни случаи за насочване към медиите на невярна и фалшива информация от страна на Лафай. Последният (подкрепян активно от съпругата си) макар и в къс период настояваше, че бил е първи на Шиша Пангма през зимата – до момента, в който му обясниха за какво става въпрос Крис Бонингтън и Кшиштоф Виелицки (първи през зимата на Еверест, Кангчендзьонга и Лхотце).
В същия брой немецът Томас Хубер определя като фарс връчването на наградата “Piolet d’ Or 2005” на руската експедиция за изкачването по стената на Жану в стария обсаден стил, с много километри въжета и непрекъсната смяна на близо 20 човека. Хубер декларира, че като привърженик на алпийския стил и алпийската школа оценява безкрайно по-високо последните постижения на Стийви Хаус (в това число и солото му на K7). Заглавието на неговата статия е “Piolet de Farce”.
През март т. г. Дийн Потър направи първия B. A. S. E.- скок в Патагония – от ръба на скалната кула El Mocho. Съвсем наскоро той преживя невероятно приключение в 365-метровата пропаст Сотано де лас Голондринас (Sotano de las Golondrinas) в Мексико. Неговият парашут не се отвори в лепкавия от влагата мрак и, падайки свободно, за 4 секунди той стигна на 90 метра от покрития със скални отломки под. Спасението си дължи на 10-милиметровото въже, спуснато в “камбаната” на дупката и на невероятното си самообладание. Своето драматично оцеляване Дийн Потър описва в статията “Falling” (“Alpinist”, брой 9, стр. 45).
Добави коментар