2406.2005
“След организирането на лагер 1 на 6100 метра участниците в “K-2 Team Expedition” почиват в базовия лагер (5200 м). Анна Червинска, Дойчин Боянов, Лешек Чихи, Боян Петров, Дариуш Залуски, Иван Темелков и двамата височинни носачи в сряда стигнаха до площадката, наречена “Орловото гнездо”.
Там намериха подходящо място за първия височинен лагер. Те го изградиха и прекараха в него нощта в сряда срещу четвъртък, когато слязоха до подножието” – съобщи Полската телеграф на агенция (ПАП), под чиито медиен патронаж е експедицията.
“В базовия лагер (5200 м) имаме готвач и двама помощник-готвачи. Единият разпалва често повреждащия се примус, другият сервира. Яденето е чудесно. Обикновените пакистански манджи – ориз или макарони със зеленчуци и леща, задушени зеленчуци с къри-сос, традиционните или пържените чапати, омлетът, бърканите яйца са ни страшно вкусни, въпреки значителната надморска височина на базовия лагер. Винаги има пресни салати и свежи плодове за десерт. Най-много се харесва мангото” – казва за ПАП ръководителката Анна Червинска.
И продължава: “Всички тези удоволствия се случват в миришещата на нафта голяма палатка. Съдовете и продуктите са върху полиетиленово фолио, постлано на земята. В средата по турски седи готвачът и по някакъв непостижим начин се оправя в цялата бъркотия. Малко ни смущават мръсните му ръце и особено ноктите, но се свиква. В базовия лагер са и двамата ни височинни носачи, които помагат в обработката на маршрута и в изграждането и оборудването на височинните лагери, а така също отговорникът от обслужващата ни агенция “Hunza Guides”. Въпреки снега през тази година нашите палатки са опънати върху равни площадки от каменни плочи.
Вече се запознахме с нашите съседи. Под нас са базовите лагери на чехи и норвежци (които действат по маршрута на Томо Чесен) и на японци (по Реброто Абруци). Ще си сътрудничим с американците и японците – главно в опъването на парапети, тъй като старите са под снега и маршрутът трябва да бъде обработен изцяло. Ще използваме около 3,5 км статик.
Малко по-рано, във вторник, тримата българи, четиримата поляци и двамата носачи организирахме предния базов лагер– в подножието на Реброто Абруци. Тръгнахме в 3.10 часа и след около три часа бяхме на 5400 м. Там опънахме една палатка, която ще използваме като склад за храна и екипировка.
През цялото време на придвижването до базовия лагер многобройни болни равнинни носачи се обръщаха към мене за помощ – казва Червинска. – Най-често се оплакваха от възпаления на очите, от главоболие, зъбобол и стомашни проблеми. Мисля, че някак се справях.”
По образование Анна Червинска е фармацевт. Завършила е Медицинската академия във Варшава през 1973 г. Била е най-младият докторант на това висше учебно заведение. През 1976 г. защитава докторат в Катедрата по органична химия. Работила е в ЦЕФАРМ (полският еквивалент на нашето “Аптечно снабдяване”), в Столичния център за рехабилитация и в Детската педиатрична клиника в Джиеканув Лешни.
“На 23 юни се навършиха 19 години от първото женско изкачване на К-2. То бе дело на Ванда Руткиевич – припомни Анна Червинска. – Ранната дата на тогавашното стигане до върха показва колко много се е променил климатът в Каракорум оттогава насам. Днес повечето изкачвания се правят в последната десетдневка на юли и в началото на септември. “
Полска телеграфна агенция (ПАП)
Там намериха подходящо място за първия височинен лагер. Те го изградиха и прекараха в него нощта в сряда срещу четвъртък, когато слязоха до подножието” – съобщи Полската телеграф на агенция (ПАП), под чиито медиен патронаж е експедицията.
“В базовия лагер (5200 м) имаме готвач и двама помощник-готвачи. Единият разпалва често повреждащия се примус, другият сервира. Яденето е чудесно. Обикновените пакистански манджи – ориз или макарони със зеленчуци и леща, задушени зеленчуци с къри-сос, традиционните или пържените чапати, омлетът, бърканите яйца са ни страшно вкусни, въпреки значителната надморска височина на базовия лагер. Винаги има пресни салати и свежи плодове за десерт. Най-много се харесва мангото” – казва за ПАП ръководителката Анна Червинска.
И продължава: “Всички тези удоволствия се случват в миришещата на нафта голяма палатка. Съдовете и продуктите са върху полиетиленово фолио, постлано на земята. В средата по турски седи готвачът и по някакъв непостижим начин се оправя в цялата бъркотия. Малко ни смущават мръсните му ръце и особено ноктите, но се свиква. В базовия лагер са и двамата ни височинни носачи, които помагат в обработката на маршрута и в изграждането и оборудването на височинните лагери, а така също отговорникът от обслужващата ни агенция “Hunza Guides”. Въпреки снега през тази година нашите палатки са опънати върху равни площадки от каменни плочи.
Вече се запознахме с нашите съседи. Под нас са базовите лагери на чехи и норвежци (които действат по маршрута на Томо Чесен) и на японци (по Реброто Абруци). Ще си сътрудничим с американците и японците – главно в опъването на парапети, тъй като старите са под снега и маршрутът трябва да бъде обработен изцяло. Ще използваме около 3,5 км статик.
Малко по-рано, във вторник, тримата българи, четиримата поляци и двамата носачи организирахме предния базов лагер– в подножието на Реброто Абруци. Тръгнахме в 3.10 часа и след около три часа бяхме на 5400 м. Там опънахме една палатка, която ще използваме като склад за храна и екипировка.
През цялото време на придвижването до базовия лагер многобройни болни равнинни носачи се обръщаха към мене за помощ – казва Червинска. – Най-често се оплакваха от възпаления на очите, от главоболие, зъбобол и стомашни проблеми. Мисля, че някак се справях.”
По образование Анна Червинска е фармацевт. Завършила е Медицинската академия във Варшава през 1973 г. Била е най-младият докторант на това висше учебно заведение. През 1976 г. защитава докторат в Катедрата по органична химия. Работила е в ЦЕФАРМ (полският еквивалент на нашето “Аптечно снабдяване”), в Столичния център за рехабилитация и в Детската педиатрична клиника в Джиеканув Лешни.
“На 23 юни се навършиха 19 години от първото женско изкачване на К-2. То бе дело на Ванда Руткиевич – припомни Анна Червинска. – Ранната дата на тогавашното стигане до върха показва колко много се е променил климатът в Каракорум оттогава насам. Днес повечето изкачвания се правят в последната десетдневка на юли и в началото на септември. “
Полска телеграфна агенция (ПАП)
Добави коментар