19 години след историческото соло на Волфганг Гюлих (Wolfang Güllich), неговият приятел и фотограф Хайнц Зак (Heinz Zak) го повтори на 23 март 2005 г.

Новината е публикувана в материал в climbing.de.

"Separate Reality" ("отделена реалност") е 40-метров маршрут, на края на който има 6-метров таван прорязан с цепнатина, намиращ се в горния край на 1000-метровата стена на Ел Капитан, Йосемити (Yosemite), САЩ. Категорията му е 5.12a (8+). Този маршрут през 80-те години беше символ за свободното катерене. Изкачен е за първи път от Рон Каук (Ron Kauk) през 1978 г.

Когато през 1986 г. Волфганг Гюлих премина този маршрут соло, това намери изключителен отзвук в катерачните среди по света.


Хайнц Зак при соловото си изкачване по Separate Reality тази година.
Волфганг Гюлих при соловото си изкачване през 1986 г. по Separate Reality, сниман от Хайнц Зак (на маката снимка катери по същия маршрут).

Сегашното изкачване на 47-годишния Хайнц Зак е от голямо значение за него в личен план. Ето какво пише Хайнц за изживяването преди 19 години:
"Помня знаменателния ден с Волфганг - 11 октомври 1986 г. Рано сутринта в долината беше хладно. Под 6-метровия таван на Separate Reality духаше лек вятър. Гранитната стена под нас беше озарена от слънцето и ни се струваше че свети със златен цвят. Цареше необикновенна тишина...
Волфганг си сложи магнезий, разтръска свободната си ръка за да отпусне мускулите си и пак бръкна в торбичката за магнезий, вероятно изчакваше малко да чуе вътрешното "да" за това да продължи да катери. Аз мълчаливо висях в основата на тавана, леко потреперих от нервното напрежение, стараех се да скрия вълнението си. В тази минута не исках да бъда на неговото място - мисълта че Волфганг всеки момент можеше да се изплъзне от цепнатината и да полети надолу за мен беше непоносима. Това щеше да означава сигурна смърт. На мен като фотограф също лежеше твърде голяма отговорност - не можех да си позволя да греша в този момент. Пристигнах в Йосемитите специално за това изкачване. Волфганг ме помоли да дойда да засвидетелствам този важен за него проект, над който беше работил вече от месец.

Събитията се развиха бързо. Първите метри катереше сдържано, чувстваше се вълнение в действията му. След това нервността му спадна и Волфганг погледна прицеления в него фотоапарат. В този момент той приличаше на мишена. Всяко движение беше проверено, всеки следващ захват беше програмиран - така уверено той се движеше напред до успешния финал. Когато Волфганг изкатери маршрута, чух такъв радостен вик, който, вероятно, никой и никога от неговите уста не беше чувал."

Снимки архив Хайнц Зак

Към личният сайт на Хайнц Зак