Можем да допуснем, че британците Том Ливингстън (Tom Livingstone) и Уисдийн Хотърн (Uisdean Hawthorn) са изпитали смесени чувства по време на последната си експедиция в Аляска. Новият им маршрут на Джезибъл (Mt. Jezebel) бе наречен “Fun or Fear” и получи оценка M6+, 90°, AI6 R.


Том по последните метри на “Fun or Fear”
Снимка: Уисдийн Хотърн/ tomlivingstone.com
Photo: Uisdean Hawthorn/ tomlivingstone.com


Върхът Джезибъл се намира във веригата Ревилейшън (revelations – открития, разбулвания, откровения, англ.). Абсолютната височина на този впечатляващ гранитен чукар е 2880 м. Изкачен е за първи път през 1981 г. от Питър Сенхаусър (Peter Sennhauser) и Джанет Смоли (Janet Smalley).

Първоначалният план на британците предвиждаше прокарване на нов маршрут по девствената северна на Джезибъл. Но след осем въжета непрекъснато нарастващи трудности опасни снежни натрупвания спряха двамата. Не желаейки да използват болтове, те тръгнаха обратно. След връщането си в базовия лагер на ледника Фиш (Fish Glacier) насочиха вниманието си към източната стена.


Източната стена на Джезибъл, линията на британците следва тесния жлеб в лявата част на стената
Уисдийн Хотърн/ tomlivingstone.com
Photo: Uisdean Hawthorn/ tomlivingstone.com


Вляво от същестуващия маршрута по стената [“Hoar of Babylon”, на Пийт Греъм (Pete Graham) и Бен Силвестър (Ben Silvestre) от 2015 г. – бел.пр.] Хотърн и Ливингстън видяха тесен жлеб. На 6 април т. г. стигнаха до подножието на стената и започнаха изкачване по непознат терен.

Първия ден преминаха 10 трудни технически въжета, които ги изведоха на гребена. След още 200 метра стигнаха до последната скална кула и организираха бивак в основата й.

Том така си спомня най-трудното въже от “Fun and Fear”, след което излязоха на източния гребен: “Темпото, с което катерех, рязко спадна, когато забелязах с изумление, че стръмната ледена повърхност, по която смятах да продължа изкачването, е отделена на няколко сантиметра от скалната стена. Продължих много внимателно. Ледът беше толкова крехък, че в един момент пробих дупка и вкарах в нея рамото си, което ми даде по-голяма сигурност от използването на сечивата”.

На следващата сутрин британците продължиха изкачването и в 12.30 часа бяха на главния (североизточния) връх на Джезибъл.


Уисдийн и Том на Маунт Джезибъл
Снимка: tomlivingstone.com
Photo: tomlivingstone.com


На слизане по източния гребен Том и Уисдийн объркаха пътя и слязоха  от “неправилната” страна на премката. Това ги принуди да се върнат с катерене до пътя, който ги отведе до ледника Фиш. Това “леко стресиращо завръщане от върха” – по думите на Том – беше финал на изкачването, което донесе на него и партньора му “много голямо удовлетворение от преодолените много сериозни трудности, които, за щастие, бяха в първата част на маршрута”.