2504.2005
Само на 10-15 километра източно от вр. Ботев се издига масивът Триглав. Той се явява странично /южно/ на главното било на планината, но там се издигат много по-високи от него върхове, най-високият от които e вр. Голям Кадемлия - 2276 м. Обект за зимни изкачвания са северните склонове на масива.
Триглав представлява мощна верига, състояща се от върховете /от изток на запад/ - Танас тепе /Вълча опашка/, Мазалат /Зли връх/, Пиргос, Малък и Голям Кадемлия. Те, посредством вр. Малък Кадемлия се свързват с главното било и вр. Росоватец с висока седловина, почти непрекъснато брулена с присъщия за вр. Ботев и Млечния чал ураганен вятър.
Климатичните условия в района не отстъпват на тези около вр. Ботев. Често ветровете са ураганни, мъглите и валежите, ограничаващи видимостта са присъщо явление, а в улеите и северните склонове почти винаги е лавиноопасно и с надвиснали козирки.

Изглед от вр. Корита към северните склонове на Триглав, сн. Вл. Владов
Подстъпите към масива са значително по-трудни от тези към вр. Ботев. По южните склонове са изградени хижите Соколна, край която има резерват и внушителни варовикови масиви, и х. Русалка. Край тази има и интересни водопади, най големия от които е находящия се на десетина километра нагоре по пътя водопад Кадемлийско пръскало със 72 м отвес, които в по-студено време замръзва. Той отстои само на 50 м от пътя и разполагам с информация за изкачвания от габровските алпинисти там. Наблизо има и огромен, но трудно достъпен венец с южно изложение, подобен на Райския. Двете хижи са особено подходящи като крайни пунктове за слизане от билото. Подходът от тях обаче с цел катерене по северните склонове, е не само неподходящо, но и в повечето случаи опасно. От север се намира х.Тъжа, доста отдалечена от масива, но също в краен случай е опорна точка. Сравнително най-удобния подход се извършва от х. Мазалат. Тя е разположена северно от масива, на главното вододелно било, източно от вр. Вълча глава. Най-лесно се достига със ски от м. Узана - 4,5 ч, от х.Тъжа - 3 ч. Възможно е достигане и от Казанлъшкото поле по долината на р. Габровница, но е твърде дълго. Изкачване с джип, когато няма сняг непосредствено до хижата по горски път се осъществява от север - с изходна точка м. Лъгът.
Обекти за изкачване в стил "Северен Джендем" могат да се осъществяват на върховете Мазалат /Зли връх/, Пиргос и Малък Кадемлия.

Обща схема на района, сн. Р. Йовчев
Зли връх е сравнително лесен обект, с по-продължително северно ребро. Най - интересен е вр.Пиргос. Североизточният му склон по средата си преминава в стръмна плочеста стена, която е атрактивна и лятно време, стига някой да реши да прежали половин ден за подхода. Зимно време по стената на места натичат ледени езици, подходящи за комбинирано изкачване. Наред със стената може да се катерят и разнообразни ребра, които стигат и до последния връх - Малък Кадемлия.

Ребрата на вр. Пиргос /вляво/ и вр. М.Кадемлия, Сн. Р.Йовчев
Подходът към стените се осъществява по два начина. Първият е като от х. Мазалат се слезе надолу към долината на р. Габровница и се изкачат северните гористи склонове, непосредствено под скалите. Упражнението е същото като в Северния джендем при подхода към Централен ръб. Втори начин е да се подходи по пътя на връщането - като се тръгне на запад от хижата, през вр. Вълча глава /наричан на майтап Матерхорн/, продължи се по билото и се навлиза в резерват Пеещите скали, преминава се характерен скален праг - Пеещите скали и по безкраен склон се заизкачва вр. Росоватец. От него се завива право на юг и по жалони /отклонението за х.Соколна, се изкачва северния склон на вр. Малък Кадемлия. Там често се заледява и по подобие на Млечния чал обикновено се преминава с котки. След преминаването всеки от маршрутите на северните склонове се излиза на билото на масива, където има колове за маркировка.

Поглед от Росоватец на запад към вр. Ботев, сн. Р. Йовчев
При всички случаи обратното преминаване става през вр. Малък Кадемлия. Въпреки, че има жалони, преминаването при лоша видимост следва да става предпазливо, тъй като съществува опасност от изгубване. На върха на Г. Кадемлия има изоставена станция, на която не бива да се разчита.

Изглед от вр. М. Кадемлия към излизанията от маршрутите, Сн. Р. Йовчев
Триглав представлява мощна верига, състояща се от върховете /от изток на запад/ - Танас тепе /Вълча опашка/, Мазалат /Зли връх/, Пиргос, Малък и Голям Кадемлия. Те, посредством вр. Малък Кадемлия се свързват с главното било и вр. Росоватец с висока седловина, почти непрекъснато брулена с присъщия за вр. Ботев и Млечния чал ураганен вятър.
Климатичните условия в района не отстъпват на тези около вр. Ботев. Често ветровете са ураганни, мъглите и валежите, ограничаващи видимостта са присъщо явление, а в улеите и северните склонове почти винаги е лавиноопасно и с надвиснали козирки.

Изглед от вр. Корита към северните склонове на Триглав, сн. Вл. Владов
Подстъпите към масива са значително по-трудни от тези към вр. Ботев. По южните склонове са изградени хижите Соколна, край която има резерват и внушителни варовикови масиви, и х. Русалка. Край тази има и интересни водопади, най големия от които е находящия се на десетина километра нагоре по пътя водопад Кадемлийско пръскало със 72 м отвес, които в по-студено време замръзва. Той отстои само на 50 м от пътя и разполагам с информация за изкачвания от габровските алпинисти там. Наблизо има и огромен, но трудно достъпен венец с южно изложение, подобен на Райския. Двете хижи са особено подходящи като крайни пунктове за слизане от билото. Подходът от тях обаче с цел катерене по северните склонове, е не само неподходящо, но и в повечето случаи опасно. От север се намира х.Тъжа, доста отдалечена от масива, но също в краен случай е опорна точка. Сравнително най-удобния подход се извършва от х. Мазалат. Тя е разположена северно от масива, на главното вододелно било, източно от вр. Вълча глава. Най-лесно се достига със ски от м. Узана - 4,5 ч, от х.Тъжа - 3 ч. Възможно е достигане и от Казанлъшкото поле по долината на р. Габровница, но е твърде дълго. Изкачване с джип, когато няма сняг непосредствено до хижата по горски път се осъществява от север - с изходна точка м. Лъгът.
Обекти за изкачване в стил "Северен Джендем" могат да се осъществяват на върховете Мазалат /Зли връх/, Пиргос и Малък Кадемлия.

Обща схема на района, сн. Р. Йовчев
Зли връх е сравнително лесен обект, с по-продължително северно ребро. Най - интересен е вр.Пиргос. Североизточният му склон по средата си преминава в стръмна плочеста стена, която е атрактивна и лятно време, стига някой да реши да прежали половин ден за подхода. Зимно време по стената на места натичат ледени езици, подходящи за комбинирано изкачване. Наред със стената може да се катерят и разнообразни ребра, които стигат и до последния връх - Малък Кадемлия.

Ребрата на вр. Пиргос /вляво/ и вр. М.Кадемлия, Сн. Р.Йовчев
Подходът към стените се осъществява по два начина. Първият е като от х. Мазалат се слезе надолу към долината на р. Габровница и се изкачат северните гористи склонове, непосредствено под скалите. Упражнението е същото като в Северния джендем при подхода към Централен ръб. Втори начин е да се подходи по пътя на връщането - като се тръгне на запад от хижата, през вр. Вълча глава /наричан на майтап Матерхорн/, продължи се по билото и се навлиза в резерват Пеещите скали, преминава се характерен скален праг - Пеещите скали и по безкраен склон се заизкачва вр. Росоватец. От него се завива право на юг и по жалони /отклонението за х.Соколна, се изкачва северния склон на вр. Малък Кадемлия. Там често се заледява и по подобие на Млечния чал обикновено се преминава с котки. След преминаването всеки от маршрутите на северните склонове се излиза на билото на масива, където има колове за маркировка.

Поглед от Росоватец на запад към вр. Ботев, сн. Р. Йовчев
При всички случаи обратното преминаване става през вр. Малък Кадемлия. Въпреки, че има жалони, преминаването при лоша видимост следва да става предпазливо, тъй като съществува опасност от изгубване. На върха на Г. Кадемлия има изоставена станция, на която не бива да се разчита.

Изглед от вр. М. Кадемлия към излизанията от маршрутите, Сн. Р. Йовчев
Добави коментар