С половинчат – за съжаление – успех завърши спасителната акция на Нанга Парбат. Елизабет Револ бе свалена по склоновете на върха – с измръзвания и близка до пълно изтощение след почти двуседмичната одисея. Тя и спасителният екип напуснаха с хеликоптери подножието на Нанга Парбат. За огромно съжаление действия за спасяването на Томаш Мацкиевич се оказаха невъзможни.

Спасителната акция, проведена от поляците, ще влезе в историята на алпинизма – това е мнението на редица специалисти. През нощта на 24 срещу 25 януари т. г. бе разпространена информацията, че Елизабет Револ и Томаш Мацкиевич са се оказали в критична ситуация на 7400 м, под върховия купол на Нанга Парбат.

Веднага бяха предприети действия, координирани от посолствата в Исламабад на Франция и Полша. Незабавно бе информиран отдалечения на 200 километра от Нанга Парбат базов лагер на полската национална експедиция, която прави опит за първо зимно изкачване на К-2. Там бе решено неколцина участници в нея да вземат участие в акцията.

Без забавяне започна организирането на полет с хеликоптери на спасителния екип. Оказа се, че липсват необходимите за това средства. Но благодарение на човешката съпричастност и обществената подкрепа много бързо беше събрана необходимата сума (70 000 euro и 200 000 злоти, които се равняват на 50 000 euro). Изискваната от пакистанските власти парична гаранция бе внесена от полското Министерство на външните работи.



На 27 януари, събота, в 13.40 пакистанско време, спасителният екип в състав Адам Биелецки, Денис Урубко, Пьотр Томала и Ярослав Ботор с два хеликоптера тръгна от базовия лагер на К-2 към базовия лагер на Нанга Парбат.

След около четири часа четиримата алпинисти бяха оставени на 4900 м, откъдето поеха нагоре. Ярослав Ботор и Пьотр Томала останаха по-ниско, за да организират лагер. Денис Урубко и Адам Биелецки продължиха, за да пресрещнат слизащата Елизабет Револ.

Тя се спускаше по Маршрута на Кинсхофер по Диамирската (западната) стена върха, след поредна нощ на голяма надморска височина, този път прекарана под голо небе. Но шансовете й за оцеляване оставаха сериозни именно поради слизането надолу. Въпреки измръзванията и изтощението тя успя да запази концентрацията си, за да преодолее непознатите за нея трудни части от маршрута (с Томаш Мацкиевич на изкачване действаха по друг маршрут).

Биелецки и Урубко направиха нещо изключително. Само за няколко часа – през нощта! – те преминаха 1000 метра, в това число и най-трудния фрагмент от пътя (т. нар. Стена на Кинсхофер). Около 01.00 часа LT стигнаха до Елизабет Револ, която по това време се намираше на над 6000 метра.

След няколкочасова почивка, в 07.00 часа, Биелецки и Урубко започнаха евакуацията на французойката през Стената на Кинсхофер и по-нататък към организирания от Ботор и Томала лагер.


Спасителният екип на Нанга Парбат – Денис Урубко, Адам Биелецки, Ярослав Ботор и Пьотр Томала

Днес, неделя, 28 януари, рано сутринта, след по-малко от 24 часа от момента на физическото започване на акцията (излитането на хеликоптерите от базовия клагер на К-2), бе разпространено съобщението, че всички са в лагера.

По телевизията TVN24 Януш Майер (ръководителят на програмата “Полски зимен хималаизъм”), заяви, че хеликоптер е взел Елизабет и спасителите, за да превози Елизабет до Исламабад, а четиримата алпинисти – до Скарду.

За огромно съжаление, акция за спасяването на Томаш Мацкиевич се оказа невъзможна – поради влошаване на времето и височината, на която се намира (7200 метра). От момента на раздялата му с Елизабет Револ нямаше никаква информация за състоянието mu, нито пък какъвто и да било контакт с него.

Людовик Жиамбиаси огласи решението на спасителната група: “Адам Биелецки и Денис Урубко слизат с Елизабет Револ. Около 10.00 часа, ако времето позволи, всичките петима (Биелецки, Урубко, Револ, Ботор и Томала – бел. ред.) ще бъдат транспортирани до Исламабад и Скарду с хеликоптери, чиито полети са организирани от Полското посолство в Исламабад. За съжаление акция за спасяването на Томаш е невъзможна – поради времето и височината животът на спасителите би бил изложен на екстремна опасност. Това е страшно и болезнено решение. Потопени сме в дълбока печал. Всичките ни мисли са насочени към семейството на Томаш и приятелите му. Плачем”.

Тази трагична информация бе потвърдена и от официално комюнике на програмата “Полски зимен хималаизъм”: “Полското посолство в Исламабад организира полет с хеликоптер за около 10.00 часа. Метеорологичните условия правят невъзможна по-нататъшна спасителна акция. Вертолетът ще вземе Елизабет и четиримата хималаисти до Скарду. След това Елизабет ще бъде транспортирана до Исламабад, а участниците в спасителния екип ще очакват транспорт до базовия лагер на К-2 (най-вероятно във вторник). Състоянието на Томаш Мацкиевич е неизвестно. Той се намира на 7200 метра. Няма контакт с него”.

Людовик Жиамбиаси, приятел и партньор по свръзка на Елизабет Револ, който информира за събитията от френска страна, изказа благодарности на всички ангажирани със случая: “Искаме горещо да благодарим на всички хора, които помогнаха в организацията и осъществяването на спасителната акция (подреждането е случайно, със сигурност някое име ще липсва): Полското и Френското посолство, Мишел Неме (консул на Франция в Пакистан), Маша Гордон, Даниеле Нарди, Стефания Мондини, д-р Роберт Шимчак, Маури, Агостино, Риас и Хасан, Ян Жизандане, пакистанската армия, генерал Кхан, д-р Гоши, д-р Ахмад Шахаб, Али Салторо, пилотите на хеликоптери и на изключително място – на Антонина, съпругата на Томаш, и на неговите деца.
Огромни благодарности и дълбоко уважение изпращаме на Денис Урубко и Адам Биелецки, които извършиха нещо изключително, а така също на Пьотр Томала и Ярослав Ботор.

Нашите мисли непрекъснато се връщат към Томаш, чието име ще бъде навеки записано в историята на Нанга Парбат и на света.

Людо & Жан-Кристоф”