0701.2018
Дори наглед неособено трудният трекинг по ледниците Балторо и Годуин Остин в зимни условия може да се окаже много труден, изморителен и опасен. Полските алпинисти с керван от 100 носачи започнаха пешия преход към подножието на К-2 на 3 януари т. г. Засега всичко върви по план, а настроението и здравословното състояние на участниците са добри.
Преди заминаването за Пакистан, в интервю за списанието “Outdoor Magazine”, Януш Голомб (Janusz Gołąb) разказа за очакваните препятствия по пътя през ледниците и припомни няколко факта от зимната експедиция на К-2, водена от Анджей Завада (Andrzej Zawada) от същата страна на върха през 1987/ 1988 г. Тогава метеорологичните условия бяха крайно неблагоприятни. Носачите се бунтуваха и захвърляха товарите си на леда.
Сега, въпреки голямото количество сняг, всичко върви нормално и без усложнения. Полските алпинисти определят температурите като “поносими”. “Времето е зимно. Мразовито и слънчево. Настроението е добро. Поздрави” – така звучеше SMS-ът от екипа след първия ден от трекинга 4 януари.
Полските алпинисти се придвижиха с вътрешен полет до Скарду, а след това с джипове – до Асколе, откъдето започна трекингът. Планира се изминаване на 100-те километра до базовия лагер за шест дни. Ето как изглежда досегашното придвижване на кервана:
3 януари 2018 г. – начало на прехода и първи етап от Асколе до Джхола (Jhola, 3200 м). Съобщение от ръководителя Кшищоф Виелицки (Krzysztof Wielicki): “Намираме се в Бардумал-2 (Bardumal II, близо до Джхола – бел. ред.). Преминаването през реката при минус 10 градуса беше трудно, но вечерта всички стигнахме до мястото на бивака. Носачите се греят на запалените огньове. Утре е етапът до Пайю (Paiju, 3650 м, на езика балти “Пайю” означава “сол” – бел. ред.). Всички се чувстват добре. Поздр. КВ”.
Керванът към К-2
Снимка: Павел Михалски
Photo: Paweł Michalski
4 януари 2018 г. – втори етап от трекинга, 15 км от Джхола (Jhola, 3200 м) до Пайю (Paiju, 3650 м). Пайю е последното място по маршрута, на което все още може да се срещне растителност. Нагоре започват само сняг, скали и лед. Съобщение от ръководителя: “След 6, 5 часа при гъста облачност и минус 12 градуса стигнахме Пайю. Студен бивак. Всички са здрави”.
5 януари 2018 г. – 68-тият рожден ден на ръководителя на експедицията Кшищоф Виелицки (най-добри пожелания). Поредният етап от прехода – Пайю (Paiju, 3650 м)-Урдукас (Urdukas, около 4050 м, Урдукас на езика балти означава “Разцепения камък” – бел. ред.). След около два часа керванът стигна до челото на ледника Балторо, от който води началото си река Бралду (Braldu River). Това е най-дългият етап от трекинга. Съобщение от участниците в експедицията: “Намираме се в Кхумбурце (Khumburtse) – на 2 часа преди Урдукас. Условията за тежки за носачите. Огромно уважение към тях – справят се много добре! Времето се подобрява. PS. Кшищоф благодари за пожеланията. А целият екип ви поздравява!”.
Според съобщението от вчера, 6 януари, изпратено от Виелицки, групата е стигнала до Урдукас.
Както се вижда, полските хималаисти напредват. Всичко върви по план. А до базовия лагер остава все по-малко път. Дано е така и занапред!
Преди заминаването за Пакистан, в интервю за списанието “Outdoor Magazine”, Януш Голомб (Janusz Gołąb) разказа за очакваните препятствия по пътя през ледниците и припомни няколко факта от зимната експедиция на К-2, водена от Анджей Завада (Andrzej Zawada) от същата страна на върха през 1987/ 1988 г. Тогава метеорологичните условия бяха крайно неблагоприятни. Носачите се бунтуваха и захвърляха товарите си на леда.
Сега, въпреки голямото количество сняг, всичко върви нормално и без усложнения. Полските алпинисти определят температурите като “поносими”. “Времето е зимно. Мразовито и слънчево. Настроението е добро. Поздрави” – така звучеше SMS-ът от екипа след първия ден от трекинга 4 януари.
Полските алпинисти се придвижиха с вътрешен полет до Скарду, а след това с джипове – до Асколе, откъдето започна трекингът. Планира се изминаване на 100-те километра до базовия лагер за шест дни. Ето как изглежда досегашното придвижване на кервана:
3 януари 2018 г. – начало на прехода и първи етап от Асколе до Джхола (Jhola, 3200 м). Съобщение от ръководителя Кшищоф Виелицки (Krzysztof Wielicki): “Намираме се в Бардумал-2 (Bardumal II, близо до Джхола – бел. ред.). Преминаването през реката при минус 10 градуса беше трудно, но вечерта всички стигнахме до мястото на бивака. Носачите се греят на запалените огньове. Утре е етапът до Пайю (Paiju, 3650 м, на езика балти “Пайю” означава “сол” – бел. ред.). Всички се чувстват добре. Поздр. КВ”.
Керванът към К-2
Снимка: Павел Михалски
Photo: Paweł Michalski
4 януари 2018 г. – втори етап от трекинга, 15 км от Джхола (Jhola, 3200 м) до Пайю (Paiju, 3650 м). Пайю е последното място по маршрута, на което все още може да се срещне растителност. Нагоре започват само сняг, скали и лед. Съобщение от ръководителя: “След 6, 5 часа при гъста облачност и минус 12 градуса стигнахме Пайю. Студен бивак. Всички са здрави”.
5 януари 2018 г. – 68-тият рожден ден на ръководителя на експедицията Кшищоф Виелицки (най-добри пожелания). Поредният етап от прехода – Пайю (Paiju, 3650 м)-Урдукас (Urdukas, около 4050 м, Урдукас на езика балти означава “Разцепения камък” – бел. ред.). След около два часа керванът стигна до челото на ледника Балторо, от който води началото си река Бралду (Braldu River). Това е най-дългият етап от трекинга. Съобщение от участниците в експедицията: “Намираме се в Кхумбурце (Khumburtse) – на 2 часа преди Урдукас. Условията за тежки за носачите. Огромно уважение към тях – справят се много добре! Времето се подобрява. PS. Кшищоф благодари за пожеланията. А целият екип ви поздравява!”.
Според съобщението от вчера, 6 януари, изпратено от Виелицки, групата е стигнала до Урдукас.
Както се вижда, полските хималаисти напредват. Всичко върви по план. А до базовия лагер остава все по-малко път. Дано е така и занапред!
Добави коментар