По своя организационен размах начинанието продължава традициите на големите полски експедиции от 80-те и 90-те години на ХХ век, ръководени от бащата на зимния хималаизъм Анджей Завада (Andrzej Zawada). С финансирането му се ангажирираха полското Министерство на спорта, големите фирми “Lotto” (криейтив на Полския спортен тотализатор), “Lotos” (една от най-големите полски фирми за проучване, добив и преработка на нефт) и властите на втория по големина град в Полша – Краков. Експедицията буди много голям интерес от страна на полските и чуждестранните средства за масово осведомяване.
Експедицията на К-2 увенчава проекта “Полски зимен хималаизъм” (“Polski Himalaizm Zimowy”), чието начало бе поставено през 2010 г. от Артур Хайзер (Artur Hajzer). Благодарение на тази идея през следващите години полски алпинисти изкачиха за първи път през зимата поредни осемхилядници – Гашербрум-1 (2012 г.) и Броуд пик (2013 г.), а освен това подтикнаха чуждестранни алпинисти да пробват силите си в зимния хималаизъм.
Успехът на програмата до голяма степен се опираше на впечатляващата статистика на зимните изкачвания и на мнението, че зимният хималаизъм е “полска специалност”:
десет осемхилядника изкачени за първи път през зимата от поляци (един сред тях – Шиша Пангма – от полско-италианска свръзка),
три осемхилядника, изкачени без участието на поляци (Макалу, Гашербрум-2 и Нанга Парбат).
От 2013 г., след смъртта на Артур Хайзер, програмата започна да се нарича “Полски зимен хималаизъм на името на Артур Хайзер” (“Polski Himalaizm Zimowy im. Artura Hajzera”), а неин ръководител стана Януш Майер (Janusz Majer).
В състава на настоящата експедиция влизат:
Кшищоф Виелицки (Krzysztof Wielicki) – ръководител,
Януш Голомб (Janusz Gołąb) – спортен ръководител,
Ярослав Ботор (Jarosław Botor),
Пьотр Снопчински (Piotr Snopczyński) – ръководител на базовия лагер,
Дариуш Залуски (Dariusz Załuski) – алпинист и кинооператор,
Мачией Бедрейчук (Maciej Bedrejczuk),
Адам Биелецки (Adam Bielecki),
Марек Хмиеларски (Marek Chmielarski),
Рафал Фроня (Rafał Fronia),
Марчин Качкан (Marcin Kaczkan),
Артур Малек (Artur Małek),
Денис Урубко,
Пьотр Томала (Piotr Tomala).
Участниците летят до Исламабад. След това ще се придвижат до селището Асколе. Оттам започва близо 100-километровият трекинг по ледника Балторо до базовия лагер (5150 м) в подножието на К-2. Същинският опит за изкачване ще започне около 10 януари.
Маршрутът на баските (Маршрутът на Чесен), по който се предвижда опитът за изкачване
Снимка: Марчин Миотк
Photo: Marcin Miotk
Поляците ще действат по югоизточното ребро – по т. нар. Маршрут на баските (или Маршрут на Чесен). Той следва реброто между маршрута на Кукучка-Пьотровски (Kukuczka-Piotrowski Route) и Класическия маршрут по Реброто Абруци. “Маршрутът на баските е оптималният и дава най-големи шансове през зимата. Бърза, неособено сложна линия” – смята Януш Голомб.
Маршрутът на баските се включва в Класическия (по Реброто Абруци) на т. нар. Рамо, на около 8000 метра, в района на лагер 4, между т. нар Черна Пирамида (Black Pyramid) и Гърлото на бутилката (Bottle Neck). От лагер 4 се планира да бъде осъществена евентуална финална атака към върха.
Според цитирания по-горе Януш Голомб ключ към успеха ще бъдат метеорологичните и снежно-ледените условия: “Това е загадка. Докато не видим как изглеждат нещата на място, можем само да правим предположения. (…) Някой може да сметне, че щом е зима, ще има много сняг. Но това са пустинни планини, а периодът е по-скоро сух и много ветровит. Проблемите са липсата на сняг и силните ветрове. През зимата вятърът отвява снега до основата, която се състои от черен лед и камъни. Има шанс да срещнем бял, уплътнен и фирнован сняг. И това би било идеално за нас”.
Ето и първите зимни изкачвания на осемхилядници:
- Маунт Еверест (8848 м) – 17 февруари 1980 г., Кшищоф Виелицки (Krzysztof Wielicki) и Лешек Чихи (Leszek Cichy), полска национална експедиция под ръководството на Анджей Завада (Andrzej Zawada),
- Манаслу (8156 м) – 12 януари 1984 г., Мачией Бербека (Maciej Berbeka) и Ришард Гайевски (Ryszard Gajewski), експедиция от Закопане начело с д-р Лех Корнишевски (Lech Korniszewski),
- Дхаулагири (8167 м) – 21 януари 1985 г., Анджей Чок (Andrzej Czok) и Йежи Кукучка (Jerzy Kukuczka), експедиция на Клуб Високогурски от Гливице с ръководител Адам Билчевски (Adam Bilczewski),
- Чо Ойю (8201 м) – 12 февруари 1985 г., Мачией Бербека (Maciej Berbeka) и Мачией Павликовски (Maciej Pawlikowski), 15 февруари 1985 г. – Анджей Зигмунт Хайнрих (Andrzej Zygmunt Heinrich) и Йежи Кукучка (Jerzy Kukuczka), полско-канадска експедиция с лидер Анджей Завада (Andrzej Zawada),
- Кангчендзьонга (8598 м) – 11 януари 1986 г., Кшищоф Виелицки (Krzysztof Wielicki) и Йежи Кукучка (Jerzy Kukuczka), експедиция на Клуб Високогурски от Гливице с ръководител Анджей Махник (Andrzej Machnik),
- Анапурна (8091 м) – 3 февруари 1987 г., Артур Хайзер (Artur Hajzer) и Йежи Кукучка (Jerzy Kukuczka, ръководител на екипа),
- Лхотце (8516 м) – 31 декември 1988 г., в новогодишната нощ на върха стъпва Кшищоф Виелицки (Krzysztof Wielicki), спортен ръководител на полско-белгийската експедиция е Анджей Завада (Andrzej Zawada),
- Шиша Пангма (8013 м) – 15 януари 2005 г., Пьотр Моравски (Piotr Morawski) и Симоне Моро (Simone Moro, Италия), ръководител на експедицията е Ян Шулц (Jan Szulc),
- Макалу (8463 м) – 9 февруари 2009 г., Симоне Моро (Simone Moro, Италия), Денис Урубко (Казахстан),
- Гашербрум-2 (8035 м) – 2 февруари 2011 г., Симоне Моро (Simone Moro, Италия), Денис Урубко (Казахстан) и Кори Ричардс (Cory Richards, САЩ),
- Гашербрум-1 (Хидън пик, 8068 м) – 9 март 2012 г., Адам Биелецки (Adam Bielecki) и Януш Голомб (Janusz Gołąb), полска експедиция начело с Артур Хайзер (Artur Hajzer),
- Броуд пик (8047 м) – 5 март 2013 г., Мачией Бербека (Maciej Berbeka), Адам Биелецки (Adam Bielecki), Томаш Ковалски (Tomasz Kowalski) и Артур Малек (Artur Małek), ръководител на полската експедиция е Кшищоф Виелицки (Krzysztof Wielicki).
Стискаме палци!
Добави коментар