К-2 (8611 м) е единственият осемхилядник, който не е изкачван през зимата. В самия край на 2017 и в началото на 2018 г. опит за зимна премиера ще направят полски алпинисти. За очакванията преди начинанието разговаряме с ръководителят на експедицията Кшищоф Виелицки (Krzysztof Wielicki), петият човек (след Райнхолд Меснер, Йежи Кукучка, Ерар Лоретан и Карлос Карсолио), стъпил на всичките 14 главни осемхилядника в света, първи през зимата на Еверест, Кангчендзьонга и Лхотце.


Кшищоф Виелицки

Павел Вилк: Колко метра въжета са необходими за парапети на К-2?
- Кшищоф Виелицки: Около 4 километра. Но не само те ще бъдат важни по време на експедицията. Трябва да подберем най-добрите пухена екипировка, палатки, сечива и клинове за лед и сняг. И всичко друго, което е необходимо за оцеляване.


К-2

Предстоящата експедиция ще бъде в обсаден стил...
- През зимата не може да се действа по друг начин. Да не забравяме, че К-2 е втори по височина в света. Той не е просто осемхилядник, а стига до 8611 метра. При опит в алпийски стил шансовете за краен успех биха били минимални. Ако искаме да постигнем мечтата си, трябва да действаме по класическия начин. Може би смелчаци от следващото поколение ще се опитат да подобрят стила ни и да вдигнат летвата още по-високо. В момента ключовата задача е изкачване на върха. Бихме искали да сме първите, които правят това през зимата.

Колко лагера възнамерявате да организирате?
- Три. И те ще бъдат постоянни. Последният – четвърти, ще бъде щурмови. Смятам, че той ще съществува само два дни. Бихме искали да предприемем атака от 7800 метра.

Как изглежда планът за аклиматизация?
- Към височината ще привикваме по склоновете на К-2. Появиха се мнения за предварителна аклиматизация в Южна Америка, но през зимата това е нереално. Затова ще се аклиматизираме по маршрута за изкачване. Времето ще ни стигне, защото в Каракорум ще прекараме около два месеца.

По кой маршрут ще действате?
- Ще опитаме силите си по Маршрута на баските (наричан също Маршрут на Чесен) или по Реброто Абруци. Крайният избор ще зависи от снежните и ледените условия, защото, ако, например, има малко сняг, ще възникнат проблеми с подравняването на площадки за опъване на палатките. Маршрутът по Реброто Абруци е дълъг, за да се стигне до началото му е необходимо придвижване в източна посока. Маршрутът на баските започва близо до базовия лагер, откъдето – без организиране на преден базов лагер – може да се започне изкачването. И това е негово достойнство.

Имате ли план “B”? Защото и двата споменати маршрута могат да се окажат недостъпни...
- Не мисля, че бихме успели да стигнем до върха по Маршрута на Кукучка и Пьотровски (т.нар. Полски маршрут на К-2 от юг. Може би бихме могли да използваме отделни фрагменти от него, но цялостно изкачване по Полския маршрут не влиза в плановете ни. Проблем не са техническите трудности, защото всеки от актуалния ни състав би се справил с тях. Става дума за такива “приятни” неща, като опъването на палатки на подходящите места, за най-елементарното удобство. Когато нощува при температура от порядъка на минус 40 градуса по Целзий, човек иска да има поне илюзия за комфорт. По “Кукучка-Пьотровски” това е невъзможно.

Ще използвате ли допълнителен кислород по време на изкачването?
- Няма да използваме кислород, макар че ще разполагаме с няколко бутилки в базовия лагер за медицински цели. Ще изнесем бутилки и в лагер 3, защото всеки може да стане жертва на някое от проявленията на височинната болест. В такава ситуация на разболелия се трябва да бъде даден кислород. В противен случай последствията могат да бъдат трагични.

Как ще реагирате, ако се окаже, че изкачването на К-2 е възможно само с употребата на кислород?
- Ще направим възможно използването на кислород, ако някой пожелае, макар че не знам точно в какъв обем. Все още не сме решили колко бутилки ще вземем със себе си в Пакистан. Те трябва да бъдат толкова, че да осигуряват пълна сигурност. Но познавайки състава, мога да кажа, че никой няма да пожелае да използва кислород в ситуация, когато това не се налага.

Вятърът ли ще бъде най-голямото препятствие по пътя към върха?
- Категорично да. Т. нар. струйно течение или Jet Stream е ужасно. Страшно силно, студено и пронизващо. Въпросът е колко прозорци от хубаво време ще имаме и дали въобще ще ги имаме. Все пак разчитаме, че ще разполагаме с няколко и точно тогава алпинистите вече ще бъдат добре аклиматизирани. При такъв сценарий предвиждаме бърз опит за изкачване, ограничавайки сблъсъка с вихрите до минимум.

Как реагира организмът при щорм, който е по-силен от този в океана?
- Човек се чувства потиснат, смазан, защото когато бурята беснее със скорост 100 км/ час, не му се иска да напуска палатката. Камо ли пък да се катери. При такова време почивката е почти невъзможна. Чува се непрекъснат вой и трясък. Jet Stream е в състояние да помита палатките, чието удържане е в ръцете на техните обитатели. В такива условия приготвянето на храна и на течности се превръща в много сериозен проблем. Вдигащата се пара много бързо се кондензира. Кондензът се отлага по стените на палатката, в която започва “да вали сняг”, макар навън да няма и помен от валеж.


Върховият купол на К-2 с “Гърлото на бутилката” и Големия серак

А как изглеждат сераците?
- Големият серак, надвиснал над кулоара “Гърлото на бутилката” (“Bottleneck”), преди няколко години се разклати и част от него рухна. По принцип опасността от срутване на сераци е по-голяма през лятото поради голямата разлика между дневните и нощните температури. През деня понякога е 35 градуса по Целзий, а през нощта – няколко градуса под нулата. Това предизвиква напукване на сераците. През зимата нещата изглеждат по друг начин – независимо от момента през денононощието студът е сковаващ. Затова се надявам, че по време на нашите придвижвания нагоре и надолу нищо няма да падне.

А въпросният серак над “Гърлото на бутилката” не може ли да бъде заобиколен?
- Няма как. Трябва да се премине под него, да се траверсира вляво и да се излезе над “Гърлото на бутилката”, но през цялото време под серака. Въпреки частичното отцепване той продължава да се издига на 80 метра височина и тежи няколко хиляди тона. Когато човек види над себе си огромна безформена ледена маса с такива габарити, бива обзет от несигурност.

Боите ли се от тази експедиция?
- Не се боя. Опасения могат да се появят, ако последният лагер бъде организиран твърде ниско и възникне опасност при връщането на екипа или свръзката, която действа над него. В този случай уморените хималаисти трябва да се опрат на опита си, да се концентрират докрай, за да не допуснат грешка.

И все пак – защо тръгвате към К-2?
- Защото няма зимно изкачване, а ние сме правили два опита. Кой знае – може би при третия ще успеем? Друг е въпросът, че ерата на първите зимни изкачвания на осемхилядниците свършва. След като поставихме началото й през 80-те години на ХХ век, би следвало да положим усилия, за да завършим започнатото. Ние първи стъпихме на 10 от 14-те осемхилядника през зимата. Не би било зле, ако прибавим към тази колекция и перлата К-2.

Адам Биелецки заяви преди време, че за него К-2 през зимата е символ, ориентир. Какво е за Вас?
- Елемент от полското овладяване на най-високите планини през зимата. За мене е без значение кой ще стъпи на върха. Важното е някой полски алпинист да остави следа там и безпроблемно да се върне. Важен е успехът на екипа. А как всичко това ще бъде интерпретирано по-късно, не зависи от мене.

Ще участвате ли в изкачването?
- Мисля, че да. Продължавам активно да практикувам този спорт, обичам зимната му разновидност и ще внеса своята лепта за постигането на краен успех. Но няма да участвам във финалните атаки или атака. Имаме отлични алпинисти, които трябва да получат шанс и възможност за изява. Аз съм направил своето в най-високите планини. Това ще е шестата ми експедиция на К-2 и ще се съсредоточа върху споделянето на опита си с младите колеги.

Търсил сте нови маршрути, правил сте изкачвания в алпийски стил или зимни премиери...
- С колегите ми си поставяхме големи цели. Но не колекционирахме върхове, за да ги вписваме в своите CV-та – нещо, което се случва често в днешно време. Решавахме спортни проблеми. Това беше сърцевината на мотивацията ни.

Ще успеете ли по време на предстоящата експедиция да прокарате поне малък фрагмент от нова линия?
- Мисля, че не. Такава възможност би възникнала по някоя от другите стени, но не по югозападната. В конкретния случай най-главни са сигурността и евентуалното стигане до върха. А последното не е никак лесно – дори през лятото.

А ако не успеете?
- Планините остават на местата си и ще очакват поредните желаещи да пробват силите си. Може би отново ще бъдат поляци? Стараем се да подготвим всичко както трябва, за да не се налага подобно развитие. Всичко много ще зависи от късмета.

Целта е амбициозна, но струва 1 500 000 злоти (375 000 EUR). Спонсорите очакват успех...
- Министерството на спорта и туризма, което трудно може да бъде наречено спонсор, ни отпусна субсидия за събитие, изграждащо положителен имидж на Полша. Самият избор на К-2 за цел на подобно начинание е част от създаването на такъв позитивен образ. За това колко голямо е събитието може да свидетелства и фактът, че когато узна за намеренията ни, редакцията на “National Geographic” реши да изпрати свой екип в базовия лагер, който ще снима филм за нас. Струва ми се, че и при неуспех нашата експедиция ще влезе в почетния списък на най-големите, най-важните и най-амбициозните полски начинания на осемхилядниците. Нашата задача е да допринесем за създаването на положителен образ на Полша пред света.

Завършекът на първите зимни изкачвания на най-високите 14 върха в света чия амбиция е – Ваша или на Полския алпийски съюз?
- Успехът е важен не само за Полския алпийски съюз, а за цялата полска планинарска общност, която е емоционално ангажирана с този проект. По време на различни срещи и прояви хора ме питат: “Кога ще изкачите К-2 през зимата?”. Обществеността усеща, че това е безпрецедентно събитие. Знае, че внасяме нещо качествено ново в световния алпинизъм. Хората, които ни подкрепят, са страшно много.

Евентуален успех може ли да означава сбъдната мечта за един не-хималаист?
- Разбира се. Мнозина поляци карат ски, занимават се с планинарство, катерят се по изкуствени стени или по спортни скални обекти. Те са наши фенове. Това е вид патриотизъм.

През 2002 г., по време на последната полска зимна експедиция на К-2, Марчин Качкан и Денис Урубко се изкачиха до 7650 метра. Никога преди и след това никой не е стигал до по-голяма височина на К-2 през зимата. Те ли са с най-голям шанс да стъпят на върха?
- Всичко ще зависи от моментното състояние на участниците. През зимата са възможни всякакви изненади – разболяване, липса на аклиматизация и т. н. А при подобно развитие на нещата всеки може да излезе от строя за няколко дни. Според мене, всеки от участниците е достатъчно силен, за да постигне успех. Но във финалната атака ще участват само най-добре аклиматизираните.

Кой все пак има най-добри дадености?
- Адам Билецки притежава изключителна работоспособност на височина, Януш Голомб – огромен опит, а Денис Урубко* – и двете качества плюс много голяма бързина.

Силният, бърз и издръжлив Урубко най-напред отказа участие в експедицията, а след това промени мнението си. Какво го склони да се включи в опита?
- Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Денис се занимава с няколко свои проекта. Обучава хора на различни места по света, в това число в Патагония. Дълго време се колебаеше. Сега се реши и се надявам да не се откаже в последния момент. Бих искал да дойде с нас.

Не успяхте да убедите Анджей Баргиел да се включи в състава. Защо?
- Амбицията на Анджей е да се спуска със ски от най-високите върхове, а не да пребивава в подножията и по склоновете им по цели месеци. Стреми се към колкото се може по-бързо и по-безпроблемно изкачване на даден връх и към стигане до основата му със ски на краката.

На последната пресконференция Рафал Фроня заяви, че ще се занимава с прогнозите за времето...
Рафал ще следи метеорологичните модели на времето, които ще получваме от три фирми – норвежка, швейцарска и американска. Те често се различават. Една предоставя добри почасови прогнози за къс период от време, друга – дълготрайни предвиждания. Рафал ще събира и обобщава постъпващата информация. В интерпретацията й ще разчитаме и на най-големия специалист в тази област – австриецът Карл Габл**, който сам ни предложи помощта си.

По:
http://www.sport.pl/
***


Маршрутите на К-2 от юг
Снимка и скица: Януш Курчаб
Photo and topo: Janusz Kurczab

2 – Западният гребен (West Ridge), Еихо Отани (Eiho Ohtani) и Назир Сабир (Nazir Sabir), 1981 г., маршрутът траверсира диагонално горната част на западната стена. На 8300 метра стига до югозападното ребро, където се включва в “Magic Line”.
3 – Югозападното ребро или “Magic Line”, Войчиех Вруж (Wojciech Wróż), Пшемислав Пясецки (Przemysław Piasecki), Петер Божик (Peter Božik), 1986 г. По всяка вероятност най-трудният технически маршрут на К-2. Първата експедиция, която атакува К-2 по него е национална френска през 1979 г. под ръководството на Бернар Меле (Bernard Mellet). Тя е записана като едно от най-големите и най-скъпите начинания в историята на хималаизма (1400 носачи, 3 милиона франка). Французите се оказват на косъм от успеха, стигайки до 8450 метра. Горните части на реброто, които не успяват да преодолеят, са преминати две години по-късно от участниците в японско-пакистанската експедиция, която довършва маршрута по Западния гребен. По този начин югозападният ръб е изкачен на части. Цялостно преминаване правят едва участниците в полската експедиция начело с Януш Майер (Janusz Majer) през 1986 г. Войчиех Вруж, Пшемислав Пясецки и Петер Божик. През същата година маршрутът е атакуван от още три други експедиции (без успех и, за съжаление, с жертви).
4 – Южната стена (Полският маршрут), Йежи Кукучка (Jerzy Kukuczka) и Тадеуш Пьотровски (Tadeusz Piotrowski), 1986 г. Опасен в долната си половина (заплашен от срутване на сераци), много труден в горната част (с ключово място на 8200 метра – 30 м V+ и 70 м IV).
5 – Югоизточният ръб (Вариант на баските към Маршрута по реброто Абруци, Basque route, Spanish Route, Česen route), Хуанито Оиарсабал (Juanito Oiarzabal), Хуан Томас (Juan Tomás), Алберто и Феликс Инюратеги (Alberto, Félix Inurrategi), Енрике де Пабло (Enrique De Pablo), 1994 г. Върви между Реброро Абруци и Маршрута на Кукучка-Пьотровски. Свързва се с Маршрута по реброто Абруци на Рамото (The Shoulder) в района високо над т. нар. Черна пирамида (Black Pyramid). Смята се за най-безопасния маршрут към К-2. През 1986 г. словенецът Томо Чесен (Tomo Česen) заявява, че го е изкатерил до 8000 м. Но тази информация и до днес се приема с резерви след други спорни негови изкачвания. Действайки по този вариант, експедиция от Страната на баските с лидер Хуанхо Сан Себастиан (Juanjo San Sebastián) стига до върха през 1994 г.
6 – Реброто Абруци, Акиле Компаньони (Achille Compagnoni), Лино Лачедели (Lino Lacedelli), 1954 г. Класическият, най-популярният и днес маршрут на К-2.

------------------------------------------
*От 12 февруари 2015 г., Денис Урубко има полско гражданство. Още по темата – на:
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=5970

**Карл Габл бе официален гост на Банскофилмфест през 2014 г. Още за него – на:
http://banskofilmfest.com/karl-gabl/

Превод и бележки:
Петър Атанасов