През октомври т. г. полската свръзка Томаш Климчак (Tomasz Klimczak, Варшава) и Дамян Грановски (Damian Granowski, Краков) изкачи маршрута “Desmaison-Gousseault” по северната стена на Гранд Жорас. Историята на тази линия в известна степен напомня някои събития, случили се по северната стена на Айгер.


Маршрутът “Desmaison-Gousseault”


Годината е 1971-ва. По това време Рене Демезон е част от световния алпийски елит. Специализира се в зимни изкачвания по най-големите стени в Алпите. Негова поредна цел е прокарването на нов маршрут по северната стена на Гранд Жорас, между “Плащaницата” (“Le Linceul” – фр., “The Shroud” – англ.) и Реброто Уокър. Заедно с младия гид Серж Гусо (Serge Gousseault)* започва изкачване на 11 февруари 1971 г. През първите два дни всичко върви добре, но на третия времето се разваля. Двамата продължават нагоре въпреки обилния сняг... На четвъртия ден падащ камък скъсва въжето им, а в резултат на разболяване (за което не казва нищо на партньора) Гусо постепенно започва да отпада. Следва да добавим, че от самото начало той се катери само като втори. Когато започва да губи сили, се стига до измръзвания и до общо изтощение.

Серж не бил в състояние да избива клиновете, затова Демезон, след изкатерването на всяко въже, се спускал надолу, изваждал клиновете и помагал на Серж (понякога буквално го извличал до поредната площадка за осигуряване). По този начин за около седмица преодоляват около 400 метра. Храната им свършва на 19 февруари. На 21 февруари се оказват на около 100-150 метра от върха. Там Серж издъхва, а Демезон очаква помощ.

На 25 февруари вятърът стихва и спасителите с помощта на хеликоптер евакуират оцелелия. Той прекарва няколко седмици в болница, а после му е необходима около половин година за пълно възстановяване. Малко след това издава книгата “342 часа на Гранд Жорас” (“342 heures dans les Grandes Jorasses”)** – толкова време прекарва на стената Рене.

По онова време цяла Франция живее с тази история. Допълнително избухва спор между Демезон и Морис Ерзог (Maurice Herzog), тогава кмет на Шамони. Ерзог обвинява Демезон в целенасочено удължаване на престоя по стената. Впрочем, Демезон е известен със стремежа максимално да разгласява своите изкачвания и с голяма медиалност (ако използваме съвременната терминология). Така че подобни обвинения не са напълно безоснователни и безпочвени...


Демезон, Бертоне и Кларе (отляво надясно)


Две години по-късно Демезон се връща на стената и от 10 до 17 февруари 1973 г. с Мишел Кларе (Michel Claret) и Джорджо Бертоне (Giorgio Bertone)*** преодолява незавършения маршрут. В горната част отново ги хваща лошо време, но тримата успяват щастливо да завършат изкачването си, което посвещават на трагично загиналия Гусо.
Маршрутът получава оценка VI, 6a, A1/ A2, с дължина 1200 м. Първото му изкачване на класика (без изкуствени опорни точки) е направено през 2007 г. от шотландците Гай Робъртсън (Guy Robertson) и Пийт Бенсън (Pete Benson). Категорията му става VI, 6c, M5/ M6.

И до днес линията се смята за много сериозно преизвикателство и има сравнително малко повторения. И по всяка вероятност никога няма да се превърне в широко популярен, смятан за класика тур. Просто защото не е за всеки. Досега има няколко стартови варианта.


Томаш Климчак и Дамян Грановски след изкачването


Цялата акция – от Шамони до Шамони – отне на двамата полски алпинисти Томаш Климчак и Дамян Грановски точно седем дни, от които четири прекараха по северната стена на Гранд Жорас. Преодолените от тях трудности бяха WI4, M6+, A1, R. “Чудесно приключение. Особено признание за Томаш Климчак, който измисли тази цел и изкатери най-проблемните въжета. И специални благодарности за всички, които ни подкрепиха морално и материално” – писа Грановски.

Маршрут на “Desmaison-Gousseault”
Времетраене: 10-13 октомври 2017 г.
Свръзка: Дамян Грановски (Damian Granowski), Томаш Климчак (Tomasz Klimczak).
Трудност: M6+, WI4, A1, R, 1200 м.
Три бивака по стената и един на върха.


-----------------------------------
*Серж Гусо (Serge Gousseault, 12 май 1947 г.-февруари 1971 г.), френски алпинист и планински водач. Прославя се с изкачванията си по Маршрута на Касин (Реброто Уокър) на Гранд Жорас, по Реброро на Джервазути (Le pilier Gervasuti) на Монблан дю Такюл (Mt Blanc du Tacul) – соло, по много турове в Пиренеите, в района Каланк и във Вердон.


**Днес екземпляри от това първо издание са библиографска рядкост, но са достъпни бройки от следващите две – на 13 март 2003 г. (издателство “Hoëbeke”), и на 11 май 2016 г. [издателство “Hoëbeke”/ “Flammarion”, collection “Montagne en poche” (от серията “Планините в джоба”), 176 страници, ISBN-10: 2842305620, ISBN-13: 978-2842305628


Джорджо Бертоне

***Джорджо Бертоне (Giorgio Bertone, 14 август 1942 г.-6 август 1977 г.), един от най-големите италиански катерачи на своето време. Соло, с партньори или с клиенти (като гид) има над 1500 изкачвания в Алпите. През 1964 и 1965 г. със знаменития Козимо Дзапели (Cosimo Zappelli, 1934-1990) изкатерва Шпората Бренва и Егюий Кру. Повтаря соло най-известните маршрути на Гастон Ребюфа, Рикардо Касин, Карло Маури, Андреа Оджони, Валтер Бонати. Участва в първото италианско изкачване по знаменития “The Nose” на Ел Капитан в долината Йосемити. Загива при авиокатастрофа в района на Монблан дю Такюл.