2003.2005
На 20 март 2005 г. от този грешен свят си тръгна един от най-засмените и най-веселите хора в българския алпинизъм – Евгени Христов. На 21 март от 14.00 часа, в църквата “Свети Седмочисленици” – София, ще е опелото му. Планинарството ни обедня с една от най-ярките си фигури, планинското спасяване загуби един от дългогодишните си стълбове.
Винаги в подобни случаи казвам, че е непоносимо да говориш за приятели в минало време. Особено за хора с колорита и заряда на Жени. Роден на 11 февруари 1937 г., прави първите си крачки в алпинизма през 1958-а. Катери активно в нашите планини. В началото на 1967 г. става носител на званието “Майстор на спорта”. В края й е вече “Заслужил майстор на спорта”. Това е високото отличие за първото българско изкачване на седемхилядник. На 13 август 1967 г. Жени, Енчо Петков, Георги Атанасов, Аврам Аврамов, Ангел Петров и Сандю Бешев стъпват на пик Ленин (7134 м) в Памир и записват завинаги имената си в историята на българския алпинизъм.
През 1976 Жени е участник в българската национална експедиция на най-високия връх в Афгански Хиндукуш – Ношак (7492 м). На 31 юли с. г. той е на връхната му точка с Огнян Балджийски, Кънчо Долапчиев, Вълчо Спасов, Кирил Стоилов и Борис Овчаров. Пет години по-късно – 1981-а – е в състава на първата българска хималайска експедиция, която атакува и изкачва първия български осемхилядник – четвъртия по височина в света Лхотце (8516 м).
Богатата му алпийска кариера включва три изкачвания на Елбрус, две - на пик Шчуровски, едно – на Казбек. Катерил е в Доломитите.
Много дълги години Жени беше професионално свързан най-напред с Планинската контролно-спасителна, после - с Планинската спасителна служба, в чиято дейност също остави дълбока следа.
Изключително непосредствен и общителен, веселяк по душа, сладкодумен разкачвач с тънко чувство за хумор, но преди всичко добър човек, Жени ще остане не само в историята, но и в сърцата на всички, които го познаваха.
Сбогом, друже!
Петър Атанасов
Винаги в подобни случаи казвам, че е непоносимо да говориш за приятели в минало време. Особено за хора с колорита и заряда на Жени. Роден на 11 февруари 1937 г., прави първите си крачки в алпинизма през 1958-а. Катери активно в нашите планини. В началото на 1967 г. става носител на званието “Майстор на спорта”. В края й е вече “Заслужил майстор на спорта”. Това е високото отличие за първото българско изкачване на седемхилядник. На 13 август 1967 г. Жени, Енчо Петков, Георги Атанасов, Аврам Аврамов, Ангел Петров и Сандю Бешев стъпват на пик Ленин (7134 м) в Памир и записват завинаги имената си в историята на българския алпинизъм.
През 1976 Жени е участник в българската национална експедиция на най-високия връх в Афгански Хиндукуш – Ношак (7492 м). На 31 юли с. г. той е на връхната му точка с Огнян Балджийски, Кънчо Долапчиев, Вълчо Спасов, Кирил Стоилов и Борис Овчаров. Пет години по-късно – 1981-а – е в състава на първата българска хималайска експедиция, която атакува и изкачва първия български осемхилядник – четвъртия по височина в света Лхотце (8516 м).
Богатата му алпийска кариера включва три изкачвания на Елбрус, две - на пик Шчуровски, едно – на Казбек. Катерил е в Доломитите.
Много дълги години Жени беше професионално свързан най-напред с Планинската контролно-спасителна, после - с Планинската спасителна служба, в чиято дейност също остави дълбока следа.
Изключително непосредствен и общителен, веселяк по душа, сладкодумен разкачвач с тънко чувство за хумор, но преди всичко добър човек, Жени ще остане не само в историята, но и в сърцата на всички, които го познаваха.
Сбогом, друже!
Петър Атанасов
Добави коментар