Братята Икер и Енеко Поу (Iker Pou, Eneko Pou), Ману Понсе (Manu Ponce) и Педро Галан (Pedro Galán) посетиха едни от най-затънтените планински кътчета на Перу. Ефект от експедицията на баските са два нови маршрута и първо изкачване на класика (без употреба на изкуствени опорни точки) по трети – “Qui Io Vado Ancora” (7c+/ 8a).




Водопадите Гокта

Най-напред екипът се насочи към района на водопадите Гокта. Макар да изглежда неправдоподобно, този невероятен двустепенен водопад е открит едва през 2002 г.! А е осми по височина в света – 771 м.


“Yaku Mama” (7a+), в района на водопадите Гокта, Перу

Испанците успяха да намерят единствено 185 метра терен със задоволителна монолитност. Затова в близост до водопада се появи само 185-метровата линия “Yaku Mama” (7a+).
След това четиримата алпинисти се прехвърлиха в долината Кебрада Рурек (Quebrada Rurec). Там направиха първо класическо изкатерване по “Qui Io Vado Ancora”. Тази линия е прокарана през 2006 г. от италианците Симоне Педефери (Simone Pedeferri), Фабио Палма (Fabio Palma) и Андреа Паван (Andrea Pavan).


“Qui Io Vado Ancora” (7c+/ 8a), Чаупи Хуанка (Chaupi Huanca, 5179 м), Перу

Баските изкачиха 585-метровия маршрут в стил OS, оцениха трудността му с 7c+/ 8a и направиха първото му преминаване на класика.


“Zerain”, долината Кебрада Рурек, Перу

Най-доброто постижение на баския тим бе прокарването на собствен маршрут в обкръжението на Кебрада Рурек. Те откриха 860-метрова стена на един безименен връх с височина около 5200 м и я преминаха по премиерен маршрут, който нарекоха “Zerain” – на името на Алберто Сераин (Alberto Zerain), който изчезна на Нанга Парбат (8125 м) при опит за изкачване по гребена Мацено.


Икер Поу, Енеко Поу, Ману Понсе и Педро Галан в долината Кебрада Рурек

Баските не успяха да се справят с този маршрут на класика – на три дължини им се наложи да използват изкуствени опори. Оценката им за класическите трудности по него е 8a и те не крият възхищението си от красотата му.