Кшищоф Виелицки (Krzysztof Wielicki), Адам Биелецки (Adam Bielecki), Марек Хмиеларски (Marek Chmielarski), Рафал Фроня (Rafał Fronia), Януш Голомб (Janusz Gołąb), Марчин Качкан (Marcin Kaczkan), Артур Малек (Artur Małek), Пьотр Томала (Piotr Tomala), Кшищоф Вранич (Krzysztof Wranicz) и Дариуш Залуски (Dariusz Załuski) – това са десетимата смелчаци, които през предстоящата зима ще премерят сили с К-2 (8611 м), който е последният неизкачван през този сезон осемхилядник.




К-2, гледан от Конкордия, с номер 1 е означен Класическият маршрут (по Реброто Абруци),
с номер 2 – Маршрутът на баските (или Маршрутът на Чесен)
Снимка: Януш Курчаб
Photo: Janusz Kurczab

***

“Полският връх”
По време на 13-ото издание на Фестивала на планинарския филм в Закопане бе представен пълният състав на експедицията. Януш Майер (Janusz Majer)*, шефът на програмата “Полските Хималаи” (“Polskie Himalaje”), част от която е по-старата програма “Полски зимен хималаизъм”, носеща името на Aртур Хайзер (“Polski Himalaizm Zimowy im. Artura Hajzera”), заяви:
- К-2 е втори по височина в света, но всички единодушно твърдят, че е по-труден от Еверест. И вероятно имат право. Този връх понякога се нарича “Полски”. Изкачен е за първи път на 31 юли 1954 г. от Акиле Компаньони (Achille Compagnoni) и Лино Лачедели (Lino Lacedelli), участници в италианска национална експедиция под ръководството на проф. Ардито Дезио (Ardito Desio), действаща по т. нар. Ребро Абруци, т. е. от югоизток. През 1976 г. започва историята на полските контакти с върха. Тогава за Каракорум заминава национална експедиция, организирана от Полския алпийски съюз (Polski Związek Alpinizmu) и ръководена от Януш Курчаб (Janusz Kurczab). В състава й влизат 18 измежду най-добрите полски алпинисти. Но не успяват да изкачат върха. Екипът стига до 8350 м. През 1982 г. Януш Курчаб оглавява поредната полска експедиция на К-2, която спира на 8400 м. При първия опит през 1976 г. най-висoко се изкачват Войчиех Вруж (Wojciech Wróż) и Еугениуш Хробак (Eugeniusz Chrobak). При втория, през 1982-ра – Кшищоф Виелицки, Лешек Чихи (Leszek Cichy), Войчиех Вруж (Wojciech Wróż) и Еугениуш Хробак (Eugeniusz Chrobak). По същото време (1982 г.) Ванда Руткиевич (Wanda Rutkiewicz) организира голяма женска експедиция на К-2, която също няма успех. И най-сетне, през 1986 г., Ванда Руткиевич стана първата жена в света, стъпила на К-2. Същата година Йежи Кукучка (Jerzy Kukuczka) и Тадеуш Пьотровски (Tadeusz Piotrowski) прокараха великолепния Полски маршрут по южната стена, в алпийски стил – експедицията, чийто ръководител бях, премина знаменитата “Magic Line”. На върха бяха също Войчиех Вруж, Пшемислав Пясецки (Przemysław Piasecki) и нашият словашки приятел Петер Божик (Peter Božik).

Така, през 1986 г. се появяват два големи полски маршрута на К-2. До 1986 г. на върха стъпват петима полски алпинисти. Десет години по-късно, през 1996-та, от север до 8611 м стигат Кшищоф Виелицки, а четири дни по-късно – Ришард Павловски (Ryszard Pawłowski) и Пьотр Пустелник (Piotr Pustelnik). Те действат по Северното ребро, преминато за първи път от японци през 1982 г. По същия маршрут на К-2 през 2011 г. се изкачва Дариуш Залуски (Dariusz Załuski), в компанията на Герлинде Калтенбрунер (Gerlinde Kaltenbrunner). През 2012 г. с успех се поздравява Адам Биелецки по маршрута на Компаньони и Лачедели, а през 2014-та – Януш Голомб и Марчин Качкан. Досега на К-2 са били 12 поляци. Ако добавим, че двата най-сериозни зимни опита на К-2 са организирани също от представители на тази страна – първата експедиция на Анджей Завада (Andrzej Zawada) откъм Пакистан, а след това (2002/ 2003 г.) на Кшищоф Виелицки – откъм Китай, ще стане ясно, че определението за К-2 като “Полски връх” не е преувеличено.

Полските алпинисти, стъпили на К-2:
- на 23 юни 1986 г. – Ванда Руткиевич (Wanda Rutkiewicz),
- на 8 юли 1986 – Йежи Кукучка (Jerzy Kukuczka) и Тадеуш Пьотровски (Tadeusz Piotrowski),
- на 3 август 1986 г. – Пшемислав Пясецки (Przemysław Piasecki) и Войчиех Вруж (Wojciech Wróż),
- на 10 юли 1996 г. – Кшищшоф Виелицки (Krzysztof Wielicki),
- на 14 юли 1996 г. – Ришард Павловски (Ryszard Pawłowski) и Пьотр Пустелник (Piotr Pustelnik),
- на 23 август 2011 г. – Дариуш Залуски (Dariusz Załuski),
- на 31 юли 2012 г. – Адам Биелецки (Adam Bielecki),
- на 31 юли 2014 г. – Януш Голомб (Janusz Gołąb) и Марчин Качкан (Marcin Kaczkan).

Зимната експедиция през 2017/ 2018 г.
По време на Фестивала на планинарския филм в Закопане се състояха среща и пресконференция, посветени на предстоящата зимна експедиция на К-2.
На тях Януш Майер каза:
- Подготовката въз основа на която можем да подберем участници в състава, продължи няколко години. Заедно с Йежи Наткански (Jerzy Natkański) ръководихме програмата “Полски зимен хималаизъм”, след като Артур Хайзер загина на Гашербрум-1 (Хидън пик, 8068 г.) на 7 юли 2013 г. В нея взеха участие над 20 души. От тях избрахме десетима за бъдещия зимен опит на К-2. Формирахме бюджета. Тези дни полското Министерство на спорта и туризма трябва да обяви резултатите от конкурса, в който участваме. Всички земни и небесни знаци сочат, че би трябвало да спечелим този конкурс и да получим дотация. Имаме и стратегически партньор – фирмата “Lotto” (полският спортен тотализатор – бел. ред.). С получените пари ще можем да организираме експедицията. Петима от участниците в състава са били на К-2 след изкачвания по различни пътища. Имаме 10 души. Искахме те да са 12. Предложихме участие на Кацпер Текиели (Kacper Tekieli) и Анджей Баргиел (Andrzej Bargiel), но все още не знаем какъв ще е техният отговор...

Кшищоф Виелицки отговори на въпроса за очакваните трудности така:
- К-2 е труден както през лятото, така и през зимата. Има сезони, през които никой не успява да стъпи на връхната му точка. През зимата се появява още един неблагоиприятен фактор – силното въздушно струйно течение (jet stream). И то е причина главните проблеми да не са студът и снегът, а силният вятър. Катерил съм на К-2 от всичките му страни и знам, че навсякъде вее еднакво силно. Без никаква реазлика. Т. е., главният проблем е вятърът. След него идва липсата на възможности за пълноценно възстановяване на силите. При температура от минист 20 градуса по Целзий в базовия лагер регенерацията е изключително бавна. След два месеца в такива условия всички започват да мислят единствено и само за връщане у дома...
През зимата обикновено има един или два прозореца хубаво време. Ще бъде лошо, ако се случат в началото. По-добре ще е, ако настъпят по-късно. Изкачването на върха е проста работа, стига едновременно да бъдат изпълнени три условия – участниците да са стигнали достатъчно високо, да са добре аклиматизирани и да се отвори прозорец от хубаво време. Много съм въздържан в оценките си за шанса ни да успеем. Като ръководител на експедицията, смятам, че най-важно е всички да се върнем вкъщи живи и здрави.

В експедицията ще участват:
Кшищоф Виелицки (Krzysztof Wielicki) – петият човек в света, изкачил всичките 14 главни осемхилядника на Земята, автор на първите зимни изкачвания на Еверест, Кангчендзьонга и Лхотце.
Януш Голомб (Janusz Gołąb) – спортен ръководител на експедицията, през 2012 г. с Адам Биелецки (Adam Bielecki) направи първо зимно изкачване на Гашпербрум-1 (Хидън пик), през лятото на 2014 г. с Марчин Качкан стъпи на К-2. Участник в няколко експедиции на програмата “Полски зимен хималаизъм”.
Д-р Кшищоф Вранич (Krzysztof Wranicz) – лекар на експедицията. На К-2 бе за първи път през лятото на тази година.
Адам Биелецки (Adam Bielecki) – през 2012 г. с Януш Голомб стана автор на първото зимно изкачване на Гашербрум-1 (Хидън пик), а през 2013-та – на Броуд пик. Освен това е бил на К-2 (2012 г.) и Макалу (2011 г.). Участвал е в няколко експедиции от програмата “Полски зимен хималаизъм”.
Марек Хмиеларски (Marek Chmielarski) – има изкачвания на Гашербрум-2 (2006 г.) и Броуд пик (2014 г.). Участвал е в няколко експедиции от програмата “Полски зимен хималаизъм”.
Рафал Фроня (Rafał Fronia) – през тази пролет бе на Лхотце без кислород. През 2006 г. изкачи Гапшербрум-2. Участвал е в няколко експедиции от програмата “Полски зимен хималаизъм”.
Марчин Качкан (Marcin Kaczkan) – стъпи на К-2 през 2014 г. През 2010 г. бе на Нанга Парбат. Участник в зимната експедиция на К-2 под ръководството на Кшищоф Виелицки през 2002/ 2003 г. Участвал е в няколко експедиции от програмата “Полски зимен хималаизъм”.
Артур Малек (Artur Małek) – през 2013 г. бе между четиримата алпинисти, направили първото зимно изкачване на Броуд пик. Участвал е в няколко експедиции от програмата “Полски зимен хималаизъм” (в това число и на К-2).
Пьотр Томала (Piotr Tomala) – бил е на Броуд пик (2014 г.) и Чо Ойю (2011 г.). Участвал е в няколко експедиции от програмата “Полски зимен хималаизъм”.
Дариуш Залуски (Dariusz Załuski)** – участник в седем зимни експедиции в най-високите планини – на К-2, Макалу, Гашербрум-1, по два пъти на Нанга Парбат и Шиша Пангма. Има пет осемхилядника в актива си – Гашербрум-2 (1997 г.), Чо Ойю (2000 г.), Лхотце (2001 г.), Еверест (2006 и 2012 г.), К-2 (2011 г.), първи изкачвания на Хагшу (Hagshu, 6515 м) в Кищварските Хималаи и на Борондо Сар (Borondo Sar, 6800 м) в Каракорум. Един от най-добрите височинни кинооператори и между най-успешните режисьори на планинарски филми.

------------------------------------------
*Януш Майер (Janusz Majer, 25 сеептември 1946 г.) – той е човекът, който през 1986 г. ръководи експедиция, която първа в историята изкачва знаменитата “Магическа линия” (“Magic Line”) на К-2 (8611 м), набелязана от Райнхолд Меснер, и самият стига по нея до 8200 м. Той е дългогодишен президент на “Клуб Високогурски” в Катовице – единственият в света, излъчил двама притежатели на “Хималайската корона” (т. е. изкачили всичките 14 осемхилядника) – Йежи Кукучка и Кшищоф Виелицки. Ръководил е около 20 експедиции в Хималаите и Каракорум. Самият е участвал в първото полско изкачване по “Носа” в Йосемити. Стъпил е Ношак (7492 м) в Афгански Хиндукуш, Броуд пик (8047 м) в Пакистан (тогава Кшиштоф Виелицки прави първото в света изкачване на осемхилядник със слизане в базовия лагер за по-малко от 24 часа – 22 часа и 20 мин), Маунт Винсън (4897 м) – най-високата точка на Антарктида. През 1985 г. е начело на полски екип, който прави опит за първо изкачване по знаменитата южна стена на Лхотце.

С Артур Хайзер и Ришард Варецки реализира замисленото с Йежи Кукучка начинание и, вече след смъртта му, основа фирмата “Алпинус”, която само за няколко години стана най-голямата в Източна Европа от този бранш и една от водещите в Европа. Беше неин вицепрезидент. Преди няколко години с Артур Хайзер продадоха марката, но запазиха супермодерната фабрика в Швиентохловице. И докато новите собственици на старата марка бездействаха, Януш Майер и Артур Хайзер създадоха новата марка “HiMountain”.

Организатор е на три фестивала на планинарския филм в Катовице. Член е на журита на кинофоруми в Попрад (Словакия) и Теплице над Метуйи (Чехия). Четири пъти е бил член на журито на Банскофилмфест – 2007, 2008, 2009 и 2010 г.

Вицепрезидент е на Полския алпийски съюз (Polski Związek Alpinizmu, Полската федерация по алпинизъм) от 1987 до 1993, дълго време е председател на неговата Комисия по височинен алпинизъм, почетен член на Клуб Високогурски в Катовице. От 23 ноември е шеф на програмата “Полските Хималаи”, част от която е програмата “Полски зимен хималаизъм”, носеща името на Артур Хайзер. В момента активно подготвя експедиция, която ще направи опит за първо зимно изкачване на К-2 през сезона 2017/ 2018 г.

**Дариуш Залуски е бил официален гост на българския фестивал на планинарския филм през 2004 г. и член на неговото жури през 2013 г. През 2002 г. е носител на Наградата за операторско майсторство при екстремни условия за филма “Случки от живота на Госпожа Ана” и на Наградата на Директора на фестивала за най-добър саундтрак за “Картини от една експедиция”, през 2004 г. – на Специалната награда на журито и Наградата за операторско майсторство при екстремни условия за филма “Здравей, Мартина”.