Появата на нов, много труден маршрут по девствена стена в Каракорум винаги буди огромен интерес. Засега липсва пълна информация, но вече се чуват гласове, че изкачването на японците Кадзуя Хираиде (Kazuya Hiraide) и Кенро Накаджима (Kenro Nakajima) на Шиспаре (Shispare, 7611 м) по неговата североизточна стена на 22 август т. г. може би ще заслужи най-високата награда в областта на алпинизма – “Златния пикел” (“Piolet d’ Or”).




Кадзуя Хираиде и Кенро Накаджима
Снимка: от архива на Хираиде/ Накаджима
Photo: Hiraide/ Nakajima Archives

***

Шиспаре (7611 м) е една от кулминациите в най-западната част на Каракорум – веригата Батура Мустаг (Batura Muztagh). Характерна черта на върха е неговата много голяма издигнатост над околните терени. Намира се в обкръжението на долината Хунца (Hunza Valley). Градчето Каримабад е отдалечено само на 13 километра от Шиспаре, но разликата във височините на двата пункта е 5550 метра! Най-стръмна, непристъпна, опасна и необикновено голяма е североизточната стена на този седемхилядник, която бе цел на двамата японци.


Шиспаре (7611 м)
Снимка/ photo: summitpost.org

Изследвания и първи изкачвания в тази част на втория по височина планински масив в света са направени сравнително късно – едва през 70-те години на ХХ век*.

На 22 август т. г., около 14.30 часа местно време, свръзката Кадзуя Хираиде-Кенро Накаджима бе на Шиспаре след преодоляването от пети опит (в рамките на тази експедиция) на нов маршрут по североизточната стена. Изкачването продължи четири дни, с три бивака.

Стигането до Шиспаре от североизток е по най-трудния възможен маршрут на този връх. Линията преодолява 2700 метра денивелация. Хираиде и Накаджима оцениха трудността й с M6/ WI5. Изкачването им може да се окаже най-голямото алпийско постижение на годината.


Новата линия по североизточната стена на Шиспаре
Снимка: от архива на Хираиде/ Накаджима
Photo: Hiraide/ Nakajima Archives

На 25 август т. г. Хираиде и Накаджима слязоха благополучно в базовия лагер по североизточния гребен. Очакваме допълнителна информация за постижението им.

--------------------------------------

*Първото изкачване на Шиспаре е дело на полско-немска експедиция под ръководството на Януш Курчаб (Janusz Kurczab) през 1974 г. Участници в нея са Мартин Албанус (Martin Albanus), Хуберт Блайхер (Hubert Bleicher), Хайнц Борхерс (Heinz Borchers), Лешек Чихи (Leszek Cichy), Мирослав Домбровски (Mirosław Dąbrowski), Марек Гроховски (Marek Grochowski), Ян Холницки-Шулц (Jan Holnicki-Szulc), д-р Пьотр Кинтопф (Piotr Kintopf, лекар), Ришард Марцьоняк (Ryszard Marcjoniak), Анджей Млинарчик (Andrzej Młynarczyk), Херберт Оберхофер (Herbert Oberhofer), Мачией Пьонтковски (Maciej Piątkowski) и Яцек Поремба (Jacek Poręba). Експедицията продължава общо 35 дни. В хода й, в лавина, загива Хайнц Борхерс. На 21 юли 1974 г. на върха стъпват Хуберт Блайхер, Лешек Чихи, Марек Гроховски, Ян Холницки-Шулц, Анджей Млинарчик, Херберт Оберхофер и Яцек Поремба.

През 1994 г. екип от Алпийски клуб на японския град Комоно (Komono Alpine Club) в префектурата Мие (Mie), начело с Юкитеро Масуи (Yukiteru Masui), прави второ изкачване на върха. Участници са Сеиджи Ватанабе (Seiji Watanabe), Цуюши Одзава (Tsuyoshi Ozawa), Хитоши Кокубу (Hitoshi Kokubu), Наоки Сато (Naoki Satoh) и Кацумото Секо (Katsumoto Seko). Базовият лагер е достигнат на 18 юни. На 20 юли на върха стъпват Хитоши Кокубу и Цуюши Одзава. Японците действат по маршрута на полско-немската експедиция през 1974 и в подобен обсаден стил – с постоянни лагери и фиксирани въжета.

В т. нар. Хималайски списък (The Himalayan Index lists) на Британския Алпийски Kлуб (Alpine Club) няма отбелязани други изкачвания на този връх (бел. пр.).