Денис Прокофиев (Денис Прокофьев), Владимир Сисоев (Владимир Сысоев), Марина Попова и Павел Ткаченко решиха през тази година да не търсят отвесни скални предизвикателства в чужбина, а недалеко от домовете си. Макар че това “недалеко” е твърде относително.




Снимка: от архива на Павел Ткаченко
Photo: Pavel Tkachenko Archives

В Южномуйския хребет* се намира красива стена на един девствен връх. Преди няколко години я е намерил, скитайки в близките и далечни околности на езерото Байкал, Павел Ткаченко. Но едва през тази година се появи възможност да бъде организирана експедиция за изкачването й.

Тези дни екипът тръгна от Чита (град в Източен Сибир, Руската федерация, административен център на Забайкалския край и Читинския регион) с няколко автомобила с висока проходимост УАЗ. С тях трябва да бъдат преминати 350 км по места без никакви пътища и с многобройни реки. Следват около 40-50 км пеша през тайгата през два планински превала, отново без път и пътека.

Експедицията на Прокофиев, Сисоев, Ткаченко и Попова бе наречена “Белите петна на Сибир” (“Белые пятна Сибири”). Главната й задача в момента е да стигне с целия си багаж до подножието на планината. А това означава работа в режим на пълна автономност с безкрайно много неизвестни. По тези места туристи се появяват много рядко и като правило заобикалят отдалеч циркуса, в който се намира спомената стена. С една дума – начинанието е истинско приключение! Към каквото, впрочем, се стреми четиричленният екип.

Участниците наричат между себе си набелязания връх “Мечта”. По съществуващите снимки и схеми на стената е трудно да се определи каква денивелация ще трябва да бъде преодоляна по нея – може би от 550 до 900 метра. Но на всички фотографии тя изглежда твърде впечатляващо.

--------------------------------

*Южномуйският хребет (Ю́жно-Му́йский хребе́т) е разположен в централната част на Забайкалието, на територията на Северобайкалския (Северо-Байкальский), Муйския (Муйский) и Баунтовския евенкийски** (Баунтовски эвенкийски) район на Бурятия и Каларския район на Забайкалския край.


Орографска схема на Централнобайкалската ландшафтна област
(Байкальско-Становая ландшафтная область)


Забайкалският край

Той е югозападна част на т. нар. Централнобайкалска област (Байкало-Становая область). Простира се 400 км от запад на изток – от Баргузинската котловина до изворите на река Чара. В източната си част достига до ширина 80 км. От север се ограничава от Муйската котловина, от изток – от реките Бамбуйка и Витим. Най-високата му точка е пик Муйски гигант (Муйский Гигант, 3067 м).

**Евенките (наричащи себе си эвэнкил, което става официален етноним през 1931 г.) са коренен народ на Източен Сибир. Старото им име е тунгуси (тунгусы, от якутското тоҥ уус). Живеят също в Монголия и Североизточен Китай. На китайски се наричат èwēnkè zú, на монголски – хамниган. Отделни групи евенки са били известни като орочени, бирари, манегри, солони. Евенкийският език е от тунгуско-манджурската група на алтайското езиково семейство.