2507.2017
Много плодоносна се оказа експедицията на словенската свръзка Урбан Новак (Urban Novak), Марко Презель (Marko Prezelj) и Алеш Чесен (Aleš Česen) в Индийските Хималаи. Там тримата прокараха два премиерни маршрута на два впечатляващи шестхилядника.
Арджуна (6250 м) – “Vse ali nič”/ “All or nothing” (ED+, 1400 m), 16-18 юни 2017 г.
Словенският екип се насочи към долината Киджаи Нулла (Kijai Nullah), в която бе от 5 до 30 юни т. г. Главната му цел бе нов маршрут на Арджуна (Arjuna, 6250 м), но успя да запише и нова линия на Пик 6013 (Peak 6013, 6038 м).
Автори на първите изкачвания на двата върха са полски алпинисти. На Пик 6013 за първи път през лятото на 1979 г. стъпват Кшищоф Ложински (Krzysztof Łoziński), Станислав Горгон (Stanisław Gorgon), Ян Марчак (Jan Marczak), Юзеф Макиня (Józef Makinia) и Станислав Пелчарски (Stanisław Pelczarski).
В хода на същата експедиция Яцек Шчепански (Jacek Szczepański) и Ян Офицялски (Jan Oficjalski) правят опит за изкачване на Арджуна. Тази свръзка [заедно с Барбара Офицялска (Barbara Oficjalska)] се отделя от групата и предприема самостоятелни действия. За съжаление, по време на опита си на Арджуна Шчепански и Офицялски изчезват. След няколко дни очакване и опити за търсенето им Барбара Офицялска се спуска сама до първите селища в долината. Организираната мащабна акция, в която участват и хеликоиптери, не донася резултат. Телата на двамата полски алпинисти не са намерени...
През лятото на 1981 г. нов опит на Арджуна – този път успешен – прави следващата полска експедиция. На 4 септември с. г. след тридневно изкачване (2 въжета V, 10 – II, 60° на ледените участъци) до Южния връх (6100 м) стигат Вацлав Отремба (Wacław Otręba)*, Януш Бартос (Janusz Bartos) и Пьотр Пузиревски (Piotr Puzyrewski).
Две години по-късно, през лятото на 1983-та, към Арджуна се отправя поредната полска експедиция, които си поставя за цел не само първо изкачване на главния връх в масива, но и премиера по неговата западна стена. След осемдневна акция в много добър стил (без опъване на парапети) Пшемислав Пясецки (Przemysław Piasecki)** и Томаш Бендер (Tomasz Bender) прокарват нова линия по западната стена на Южна Арджуна.
На 18 август с. г. друга свръзка – Йежи Баршчевски (Jerzy Barszczewski), Мирослав “Фалко” Донсал (Mirosław Falco Dąsal)*** и Збигниев Скиерски стъпват на главния връх на Арджуна. Преодоленият маршрут предлага много големи трудности и налага използване на 450 м фиксирани въжета.
Връщайки се към тазгодишната словенска експедиция, водена от притежателя на наръч “Златни пикели”**** Марко Презель, трябва да кажем, че първото й аклиматизационно изкачване бе предприето по южния гребен на Пик 6013. То отне на свръзката три дни (2-4 юни 2017 г.) и й донесе маршрут с оценка D.
Трудно микстово катерене по стената на Арджуна
Марко Презель, Урбан Новак и Алеш Чесен
Изкачването изискваше пълна ангажираност от изключително опитния и сработен екип. Алеш Чесен писа: “Не си спомням да съм се катерил по толкова труден микст на такава надморска височина”.
Още по-трудна се оказа главната цел на експедицията – новият маршрут по западната стена на Арджуна. Свръзката премина 1400 премиерни метра за три дни (използвайки един от редките прозорци хубаво време) в чист алпийски стил. Оценката й за линията “Всичко или нищо” (“Vse ali nič”/ “All or nothing”) е ED+.
--------------------------------
*Вацлав Отремба (Wacław Otręba) през 1981 г. участва в първото изкачване на Южния връх на Арджуна. През 1983 г. бе на Дхаулагири (8167 м). На 27 май 1989 г. загина при лавина на Еверест.
**Пшемислав Пясецки (Przemysław Piasecki) е роден през 1951 г. По образование е инженер-металург, автор на няколко изобретения в тази област. Започва да се катери в Татрите през 1971 г. Има редица трудни изкачвания в Алпите, Афгански Хиндукуш и Кашмир, които отварят пред него вратата към най-високите планини. През есента на 1984 г. с Лешек Чихи (Leszek Cichy, автора на първото зимно изкачване на Еверест с Кшищоф Виелицки на 17 февруари 1980 г.) стъпва на Ялунг Канг (Yalung Kang) или Западна Кангчендзьонга (8505 м) след прокарване на нов маршрут по нейното южно ребро. Това изкачване е обявено за най-доброто в Хималаите през този сезон. Има значителен принос за успеха на полската зимна експедиция на Кангчендзьонга (8586 м), ръководена от Анджей Махник (Andrzej Machnik), по време на която, на 12 януари 1986 г., Йежи Кукучка (Jerzy Kukuczka) и Кшищоф Виелицки ( Krzysztof Wielicki) правят първото зимно изкачване на третия по височина връх в света. През лятото на 1986 г. Пясецки е участник в ръководената от Януш Майер (Janusz Majer) експедиция на К-2 (8611 м). На 3 август с. г. стига до върха със сънародника си Войчиех Вруж (Wojciech Wróż, загинал на слизане) и словака Петер Божик (Peter Božik), правейки първо изкачване по югозападното-ребро на К-2, по маршрута, наречен от Райнхолд Меснер “Magic Line”. През есента на 1989 г. е участник в последната експедиция на Йежи Кукучка по южната стена на Лхотце (8516 м).
***Мирослав “Фалко” Донсал (Mirosław “Falco” Dąsal, роден през 1952 г., загинал на Еверест на 27 май 1989 г.) е полски big wall-катерач и хималаист, автор на многобройни публикации в периодичния печат и на две книги на алпинистка тема. Загива на Еверест (след лавина) с Анджей Хайнрих (Andrzej Heinrich), Еугениуш Хробак (Eugeniusz Chrobak), Мирослав Гарджиелевски (Mirosław Gardzielewski) и Вацлав Отремба (Wacław Otręba). Името му е увековечено на паметника на алпинистите в Катовице, открит на 28 октомври 2015 г. През 1990 г. излезе книгата му “Повече или по малко Дхаулагири. Разказ за полската експедиция по южната стена на Дхаулагири през 1986 г.”, (“Mniej-więcej niż Dhaulagiri (Relacja z polskiej wyprawy na południową ścianę Dhaulagiri w 1986 r.”, издателство “Almapress”.), а през 1994-та – “Всекиму неговия Еверест. Дневници от експедициите на пик Комунизъм през 1984 г., Лхотце, 1985 и 1987 г., К-2, 1987/ 1988 г., Бхагиратхи-2 през 1988 г. и Еверест, 1989 г.” (“Każdemu jego Everest Dzienniki z wypraw na Pik Komunizmu (1984), Lhotse (1985 i 1987), K2 (1987/88), Bhagirathi II (1988) i Mount Everest (1989), издателство At Publications”).
****На Марко Презель са присъдени три награди “Piolet d’ Or”. Първия си “Оскар за алпинизъм” получава през 1992 г. с Андрей Щремфель (Andrej Štremfelj) за новия маршрут по южното ребро на Южна Кангчендзьонга (8476 м) в алпийски стил. Втория – през 2007 г., с Борис Лоренчич (Boris Lorenčič), за първото изкачване по северозападното ребро на Чомолхари (Chomolhari , 7326, 7314 м) на границата между Бутан и Тибет (Китай). Третия – през 2014 г. с Алеш Чесен и Лука Линдич (Luka Lindič) за първото изкачване по северната стена на Хагшу (Hagshu, 6515 м) в Кищварските Хималаи, Индия.
Марко отказа да получи втория си “Златен пикел” заради остри несъгласия с организаторите на награда. Още по-този въпрос – на:
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=1757 - "Гладиатори и клоуни на “Piolet d’ Or"/ Платен (виртуален) секс с Мис Слава? Reality show или сапунена опера?", Марко Презель за “Златния пикел”.
Арджуна (6250 м) – “Vse ali nič”/ “All or nothing” (ED+, 1400 m), 16-18 юни 2017 г.
Словенският екип се насочи към долината Киджаи Нулла (Kijai Nullah), в която бе от 5 до 30 юни т. г. Главната му цел бе нов маршрут на Арджуна (Arjuna, 6250 м), но успя да запише и нова линия на Пик 6013 (Peak 6013, 6038 м).
Автори на първите изкачвания на двата върха са полски алпинисти. На Пик 6013 за първи път през лятото на 1979 г. стъпват Кшищоф Ложински (Krzysztof Łoziński), Станислав Горгон (Stanisław Gorgon), Ян Марчак (Jan Marczak), Юзеф Макиня (Józef Makinia) и Станислав Пелчарски (Stanisław Pelczarski).
В хода на същата експедиция Яцек Шчепански (Jacek Szczepański) и Ян Офицялски (Jan Oficjalski) правят опит за изкачване на Арджуна. Тази свръзка [заедно с Барбара Офицялска (Barbara Oficjalska)] се отделя от групата и предприема самостоятелни действия. За съжаление, по време на опита си на Арджуна Шчепански и Офицялски изчезват. След няколко дни очакване и опити за търсенето им Барбара Офицялска се спуска сама до първите селища в долината. Организираната мащабна акция, в която участват и хеликоиптери, не донася резултат. Телата на двамата полски алпинисти не са намерени...
През лятото на 1981 г. нов опит на Арджуна – този път успешен – прави следващата полска експедиция. На 4 септември с. г. след тридневно изкачване (2 въжета V, 10 – II, 60° на ледените участъци) до Южния връх (6100 м) стигат Вацлав Отремба (Wacław Otręba)*, Януш Бартос (Janusz Bartos) и Пьотр Пузиревски (Piotr Puzyrewski).
Две години по-късно, през лятото на 1983-та, към Арджуна се отправя поредната полска експедиция, които си поставя за цел не само първо изкачване на главния връх в масива, но и премиера по неговата западна стена. След осемдневна акция в много добър стил (без опъване на парапети) Пшемислав Пясецки (Przemysław Piasecki)** и Томаш Бендер (Tomasz Bender) прокарват нова линия по западната стена на Южна Арджуна.
На 18 август с. г. друга свръзка – Йежи Баршчевски (Jerzy Barszczewski), Мирослав “Фалко” Донсал (Mirosław Falco Dąsal)*** и Збигниев Скиерски стъпват на главния връх на Арджуна. Преодоленият маршрут предлага много големи трудности и налага използване на 450 м фиксирани въжета.
Връщайки се към тазгодишната словенска експедиция, водена от притежателя на наръч “Златни пикели”**** Марко Презель, трябва да кажем, че първото й аклиматизационно изкачване бе предприето по южния гребен на Пик 6013. То отне на свръзката три дни (2-4 юни 2017 г.) и й донесе маршрут с оценка D.
Трудно микстово катерене по стената на Арджуна
Марко Презель, Урбан Новак и Алеш Чесен
Изкачването изискваше пълна ангажираност от изключително опитния и сработен екип. Алеш Чесен писа: “Не си спомням да съм се катерил по толкова труден микст на такава надморска височина”.
Още по-трудна се оказа главната цел на експедицията – новият маршрут по западната стена на Арджуна. Свръзката премина 1400 премиерни метра за три дни (използвайки един от редките прозорци хубаво време) в чист алпийски стил. Оценката й за линията “Всичко или нищо” (“Vse ali nič”/ “All or nothing”) е ED+.
--------------------------------
*Вацлав Отремба (Wacław Otręba) през 1981 г. участва в първото изкачване на Южния връх на Арджуна. През 1983 г. бе на Дхаулагири (8167 м). На 27 май 1989 г. загина при лавина на Еверест.
**Пшемислав Пясецки (Przemysław Piasecki) е роден през 1951 г. По образование е инженер-металург, автор на няколко изобретения в тази област. Започва да се катери в Татрите през 1971 г. Има редица трудни изкачвания в Алпите, Афгански Хиндукуш и Кашмир, които отварят пред него вратата към най-високите планини. През есента на 1984 г. с Лешек Чихи (Leszek Cichy, автора на първото зимно изкачване на Еверест с Кшищоф Виелицки на 17 февруари 1980 г.) стъпва на Ялунг Канг (Yalung Kang) или Западна Кангчендзьонга (8505 м) след прокарване на нов маршрут по нейното южно ребро. Това изкачване е обявено за най-доброто в Хималаите през този сезон. Има значителен принос за успеха на полската зимна експедиция на Кангчендзьонга (8586 м), ръководена от Анджей Махник (Andrzej Machnik), по време на която, на 12 януари 1986 г., Йежи Кукучка (Jerzy Kukuczka) и Кшищоф Виелицки ( Krzysztof Wielicki) правят първото зимно изкачване на третия по височина връх в света. През лятото на 1986 г. Пясецки е участник в ръководената от Януш Майер (Janusz Majer) експедиция на К-2 (8611 м). На 3 август с. г. стига до върха със сънародника си Войчиех Вруж (Wojciech Wróż, загинал на слизане) и словака Петер Божик (Peter Božik), правейки първо изкачване по югозападното-ребро на К-2, по маршрута, наречен от Райнхолд Меснер “Magic Line”. През есента на 1989 г. е участник в последната експедиция на Йежи Кукучка по южната стена на Лхотце (8516 м).
***Мирослав “Фалко” Донсал (Mirosław “Falco” Dąsal, роден през 1952 г., загинал на Еверест на 27 май 1989 г.) е полски big wall-катерач и хималаист, автор на многобройни публикации в периодичния печат и на две книги на алпинистка тема. Загива на Еверест (след лавина) с Анджей Хайнрих (Andrzej Heinrich), Еугениуш Хробак (Eugeniusz Chrobak), Мирослав Гарджиелевски (Mirosław Gardzielewski) и Вацлав Отремба (Wacław Otręba). Името му е увековечено на паметника на алпинистите в Катовице, открит на 28 октомври 2015 г. През 1990 г. излезе книгата му “Повече или по малко Дхаулагири. Разказ за полската експедиция по южната стена на Дхаулагири през 1986 г.”, (“Mniej-więcej niż Dhaulagiri (Relacja z polskiej wyprawy na południową ścianę Dhaulagiri w 1986 r.”, издателство “Almapress”.), а през 1994-та – “Всекиму неговия Еверест. Дневници от експедициите на пик Комунизъм през 1984 г., Лхотце, 1985 и 1987 г., К-2, 1987/ 1988 г., Бхагиратхи-2 през 1988 г. и Еверест, 1989 г.” (“Każdemu jego Everest Dzienniki z wypraw na Pik Komunizmu (1984), Lhotse (1985 i 1987), K2 (1987/88), Bhagirathi II (1988) i Mount Everest (1989), издателство At Publications”).
****На Марко Презель са присъдени три награди “Piolet d’ Or”. Първия си “Оскар за алпинизъм” получава през 1992 г. с Андрей Щремфель (Andrej Štremfelj) за новия маршрут по южното ребро на Южна Кангчендзьонга (8476 м) в алпийски стил. Втория – през 2007 г., с Борис Лоренчич (Boris Lorenčič), за първото изкачване по северозападното ребро на Чомолхари (Chomolhari , 7326, 7314 м) на границата между Бутан и Тибет (Китай). Третия – през 2014 г. с Алеш Чесен и Лука Линдич (Luka Lindič) за първото изкачване по северната стена на Хагшу (Hagshu, 6515 м) в Кищварските Хималаи, Индия.
Марко отказа да получи втория си “Златен пикел” заради остри несъгласия с организаторите на награда. Още по-този въпрос – на:
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=1757 - "Гладиатори и клоуни на “Piolet d’ Or"/ Платен (виртуален) секс с Мис Слава? Reality show или сапунена опера?", Марко Презель за “Златния пикел”.
Добави коментар