1807.2017
В края на май т. г. немският катерач Михаел/ Михи Волебен (Michael/ Michi Wohlleben) изкатери най-трудния класически (без използване на изкуствени опорни точки маршрут) в швейцарския масив Алпщайн (Alpstein) на изключително впечатляващата варовикова игла Драйфалтигкайт (Dreifaltigkeit). Линията с дължина 150 метра извежда до върха с височина 1800 метра.
Макар самият връх да е сравнително нисък, а маршрутът не е от най-дългите big wall-линии, не могат да му се отрекат несъмнените естетически достойнства и голямата трудност. Красивата, почти права линия преминава през средата на Ветслихе Драйфалтигкайт (Westliche Dreifaltigkeit, Западната Троица в свободен превод от немски). Тази импозантна кула се издига над обширната алпийска долина срещу Боденското езеро. Скалата от сивкав варовик с отлично качество в по-голямата си част е отвесна. По нея има надвесени фрагменти и тавани.
Идеалната линия на “Parzival” (8b)
Снимка: Франк Кречман
Photo: Frank Kretschmann
Опитите за прокарване на линията “Parzival” по красивата скална игла започнаха преди много години от местните алпинисти Маркус Хутер (Markus Hutter), Фабио Лупо (Fabio Lupo) и Михаел Обендрауф (Michael Obendrauf). Трудното начало на тяхната дейност се отнася към средата на 90-те години на ХХ век. След многобройни неуспешни опити и няколко много сериозни “полета” от ясно изразения надвес, който пресича диагонално стената, тримата се отказаха от плановете си. Едва през 2006 г. към маршрута се върнаха Хутер и Лупо. Този път напредъкът им бе значително по-сериозен и за две години успяха да направят първо изкачване с употребата на изкуствени опорни точки.
От този момент “Parzival” очакваше изкатерване на класика. През пролетта на 2016 г. в основата на Ветслихе Драйфалтигкайт за първи път се появи Михаел Волебен. Опитите по маршрута му струваха много усилия и време. Но в крайна сметка му донесоха успех – на май 2017 г. немският алпинист стъпи на върха. По този начин се появи най-трудният “дълъг” маршрут в масива Алпщайн.
Трудността на отделните въжета на “Parzival” e: P1 – 7a+/ 7b, P2 – 7b+, P3 – 7c+, P4 – 8b, P5 – 7c, P6 – 7a+.
Михи Волебен и авторът на маршрута Маркус Хутер след изкачването на класика по “Parzival” (8b)
Снимка: Франк Кречман
Photo: Frank Kretschmann
И накрая – вишната на тортата. Партньор на Михи по време на изкачването без изкуствени опорни точки бе авторът на маршрута Маркус Хутер.
Макар самият връх да е сравнително нисък, а маршрутът не е от най-дългите big wall-линии, не могат да му се отрекат несъмнените естетически достойнства и голямата трудност. Красивата, почти права линия преминава през средата на Ветслихе Драйфалтигкайт (Westliche Dreifaltigkeit, Западната Троица в свободен превод от немски). Тази импозантна кула се издига над обширната алпийска долина срещу Боденското езеро. Скалата от сивкав варовик с отлично качество в по-голямата си част е отвесна. По нея има надвесени фрагменти и тавани.
Идеалната линия на “Parzival” (8b)
Снимка: Франк Кречман
Photo: Frank Kretschmann
Опитите за прокарване на линията “Parzival” по красивата скална игла започнаха преди много години от местните алпинисти Маркус Хутер (Markus Hutter), Фабио Лупо (Fabio Lupo) и Михаел Обендрауф (Michael Obendrauf). Трудното начало на тяхната дейност се отнася към средата на 90-те години на ХХ век. След многобройни неуспешни опити и няколко много сериозни “полета” от ясно изразения надвес, който пресича диагонално стената, тримата се отказаха от плановете си. Едва през 2006 г. към маршрута се върнаха Хутер и Лупо. Този път напредъкът им бе значително по-сериозен и за две години успяха да направят първо изкачване с употребата на изкуствени опорни точки.
От този момент “Parzival” очакваше изкатерване на класика. През пролетта на 2016 г. в основата на Ветслихе Драйфалтигкайт за първи път се появи Михаел Волебен. Опитите по маршрута му струваха много усилия и време. Но в крайна сметка му донесоха успех – на май 2017 г. немският алпинист стъпи на върха. По този начин се появи най-трудният “дълъг” маршрут в масива Алпщайн.
Трудността на отделните въжета на “Parzival” e: P1 – 7a+/ 7b, P2 – 7b+, P3 – 7c+, P4 – 8b, P5 – 7c, P6 – 7a+.
Михи Волебен и авторът на маршрута Маркус Хутер след изкачването на класика по “Parzival” (8b)
Снимка: Франк Кречман
Photo: Frank Kretschmann
И накрая – вишната на тортата. Партньор на Михи по време на изкачването без изкуствени опорни точки бе авторът на маршрута Маркус Хутер.
Добави коментар