1702.2005
Днес, 17 февруари, отбелязваме 25 години от зимната премиера на най-високия връх в света - Еверест, 8848 м. Как се развиват събитията през този паметен ден и къде са участниците в тази експедиция сега?
Ще е пресилено да се каже, че най-важните събития в световния алпинизъм са се случили в години, които завършват на 0 или 5. Но така или иначе през настоящата 2005-а ще бъдe отбелязанa серия от юбилеи – 110 г. хималайски “осемхиляден” алпинизъм, 50 години от първите изкачвания на третия и петия връх в света – Кангчендзьонга (8586 м) и Макалу (8462 м), 30 години от първото преминаване по Югозападната стена на Еверест, 30 г. от първото женско достигане до “Третия полюс”. Хронологически най-рано – днес, 17 февруари, ще бъде чествана 25-годишнина от зимната премиера на най-високия връх в света.
17 февруари 1980 г., 14.30 часа
- Ало, Базов лагер! Ало, Анджей! Чувате ли ни?
- Да, добре. Къде сте? Ало! Ало! (тишина)
- Познайте!
- Ало, ало!
- На върха сме!
Този диалог по радиотелефона между Анджей Завада и Лешек Чихи представлява своеобразен апотеоз на дългите усилия за зимна премиера на Еверест. Днес споменатият Завада* (1928-2000) се смята за родоначалник и баща на зимните изкачвания в най-високите планини. Нека припомним, че на него и на Тадеуш Пьотровски принадлежи първото в света зимно изкачване на седемхилядник – Ношак (7492 м) в Афгански Хиндукуш на 13 февруари 1973 г. Пак той с Анджей-Зигмунт Хайнрих за първи път при зимни условия премина магическата граница от 8000 м в Хималаите – 8250 метра на Лхотце (8516 м), 24 декември 1974 г.
В следващите години Завада употреби цялата си енергия и дипломатическите си способности, за да убеди непалските власти да открият трети експедиционен сезон (след пролетния и есенния). Само няколко пъти той се откъсна от дейността си в тази насока. Единият път беше, за да прескочи до България през есента на 1979 г. Дешифровката на магнетофонните записи от тридневните разговори с него на Мальовица представлява един дебел свитък от машинописни страници, който се превърна в наръчник за организирането на първата българска хималайска експедиция на Лхотце (8516 м) и на всички други български начинания в началния период от общуването ни с най-високите планини. Предоставяйки безрезервно своите познания в тази област, Завада ни посочи пътя към Хималаите и по този начин се превърна в част от историята на българския алпинизъм, след като вече беше записал името си в аналите на полския.
Но през същата 1979-а и през следващата година му предстоеше да заеме място и в историята на световния алпинизъм. Когато в края на 1979 г. непалските власти най-сетне преодоляха всички свои опасения и страхове и отвориха вратите на Хималаите през зимата, поляците получиха първото «зимно» разрешение да атакуват Еверест. Но бяха поставени в цайтнот. Разполагаха само с около месец, за да стегнат багажа си. Положението в страната беше – меко казано – драматично. Назряваше въвеждането на военно положение. И въпреки всичко 20 участници в екипа преминаха през иглените уши на безкрайните трудности и на 5 януари вече имаха базов лагер върху ледника Кхумбу.
От този момент започна безмилостна схватка с хималайските стихии, чиито нрав и параметри бяха съвършено непознати. Ветровете стигаха до 30 метра в секунда и издухваха и без това малките валежи от сняг. Влажността на въздуха бе 3-4 пъти по-малка от нормалната преди и след мусона и той действаше като шкурка върху горните дихателни пътища. Само хора от желязо или поляци можеха да устоят на тези условия. На 12 февруари в лагер 4 (8000 м) беше измерена температура минус 40 градуса по Целзий, на 15-ти – минус 41 градуса, на 17-ти (деня на финалната атака) – минус 36 градуса. Но към всичко това се прибави още едно притеснение. По принцип разрешението бе до края на февруари, но след като експедицията вече беше започнала, непалското Министерство на туризма реши да го съкрати до 15-тото число на месеца (боейки се от застъпване на експедиции в началото на пролетния сезон – тогава комерсиалният алпинизъм още не съществуваше и все още важеше правилото «един маршрут – една експедиция»).
Същия ден Анджей Хайнрих и шерпът Пасанг стигнаха до 8350 м без кислород, но трябваше да се върнат в лагер 4. «Проявиха се признаци на крайна нервност, граничеща с истерия. Ескпедицията се оказа на кръстопът» - писа Завада. И отново пусна в ход своите дипломатически умения. По радиото той успя да измоли от непалците увеличение на срока за дейност с още два дни. Т. е. до 17 февруари.
Възможност да използват последния шанс получиха Лешек Чихи (инженер-геодезист, по това време преподавател във Варшавската политехника) и Кшиштоф Виелицки (електронен инженер във фабриката за леки автомобили в Биелско-Бяла). Цялата борба с трудностите по пътя, с умората и със собствената слабост може би най-точно е резюмирана в думите на Лешек Чихи: «Ако не ставаше дума за Еверест, едва ли щяхме да се изкачим на върха». А в дневника си Виелицки е отбелязал: «Не съм в състояние да опиша нашето връщане. Но мога да кажа, че това беше най-трудното слизане в живота ми... Лешек се пъхна в спалния чувал, а аз цяла нощ нагрявах краката си върху примуса. Заспал съм едва на разсъмване».
Участници в тази експедиция бяха:
Анджей Завада – починал през 2000 г.,
Александър Лвов – собственик и главен редактор на списанието «Планини и алпинизъм»,
Анджей-Зигмунт Хайнрих – погребан от лавина по склоновете на Еверест на 27 май 1989 г.,
Богдан Янковски – професор в Катедрата по телекомуникационни технологии на Вроцлавския университет (там като професори са преподавали Макс Планк и Гюнтер Оскар Диренфурт),
Валенти Фют – директор на социален дом в Нови Сонч,
Кажимиеж Валдемар-Олех – пенсионер,
Кшиштоф Виелицки – собственик на трекинг-агенция и на фирмата за търговия с екипировка «Виелицки-Спорт»,
Кшиштоф Журек – бизнесмен в Канада,
Кшиштоф Чиелецки – загинал при автомобилна катастрофа през 1994 г.
Лешек Чихи – шеф на полския филиал на Европейската банка за възстановяване и развитие, неотдавна един мандат председател на Полския алпийски съюз,
Мариан Пиекутовски – професор в Университета в Канбера (Австралия),
Мачией Павликовски – спасител в Татранската спасителна служба (Закопане),
Ришард Гайевски – бизнесмен,
Ришард Дмох – собственик на голяма строителна фирма,
Ришард Шафирски – собственик на туристическа агенция във Ванкувър (Канада),
Д-р Роберт Яник (лекар на експедицията) – доскорошен началник на Татранската спасителна служба в Закопане,
Станислав Яворски (филмов реализатор) – загинал по време на зимна експедиция на Манаслу през 1983 г.,
Юзеф Бакаларски (филмов реализатор) – пенсионер,
Януш Мончка – бизнесмен,
Ян Холницки-Шулц – професор по архитектура в Университета в Барселона (Испания).
На 17 февруари 1980 г. те получават от Папа Йоан-Павел Втори** послание «За царствеността на човека»: «Радвам се и поздравявам за успеха моите сънародници – първите, изкачили най-вискокия връх в света през зимата.
Желая на господин Анджей Завада и на всички участници в експедицията по-нататъшни успехи в този великолепен спорт, чрез който толкова силно се проявява царствеността на човека, неговата способност към познание и волята му да бъде господар на заобикалящия го свят.
Нека този спорт, който изисква толкова големи духовни сили, се превърне във великолепна житейска школа, развиваща у вас всички човешки качества и откриваща широки хоризонти пред предопределението на човека.
От сърце ви благославям за всички изкачвания, в това число и за всекидневните.
Ватикана, 17 февруари 1980 г.»
Всички досегашни първи зимни изкачвания са дело на полски алпинисти. Единственото изключение беше отбелязано през тази година на Шиша Пангма.
- Еверест – Лешек Чихи, Кшиштоф Виелицки, 1980 г., ръководител Анджей Завада,
- Манаслу – Ришард Гайевски, Мачией Бербека, 1984 г., ръководител д-р Лех Корнишевски,
- Дхаулагири – Анджей Чок, Йежи Кукучка, 1985 г., ръководител Адам Билчевски,
- Чо Ойю – Мачией Павликовски-Мачией Бербека, Йежи Кукучка-Анджей-Зигмунт Хайнрих, нов, много труден маршрут от юг, 1985 г. (Кукучка направи зимни премиери на два осемхилядника в един сезон!), ръководител Анджей Завада,
- Кангчендзьонга – Кшиштоф Виелицки, Йежи Кукучка, 1986 г., ръководител Анджей Махник,
- Анапурна – Йежи Кукучка, Артур Хайзер, 1987 г., ръководител Йежи Кукучка,
- Лхотце – Кшиштоф Виелицки, соло, 1988 г., ръководители на полско-белгийската експедиция са Анджей Завада и Ерман Детиен,
- Шиша Пангма – Пьотр Моравски, Симоне Моро, 2005 г., ръководител Ян Шулц.
[По този повод с истински италиански темперамент на 15 януари 2005 г., след слизането в базовия лагер, Симоне изпрати следния e-mail: “Cima, cima, cima! (Върхът, върхът, върхът!) В 13.15 часа с Пьотр стъпихме на «истинския» връх на Шиша Пангма. Ужасният вятър и полярният студ изстискаха всичко от нас и поставиха нашата издръжливост на страшно изпитание. Чувствам се безкрайно щастлив, че заедно с Пьотр сме първите хора, стъпили на Шиша Пангма през зимата. Да съм първият «не-поляк», който е успял да се изкачи през зимата на девствен осемхилядник, е огромна чест за италианския и европейския алпинизъм. По този начин добавям към историята на нашия алпинизъм този липсващ елемент (questo tassello)».]
На поляк принадлежи и първото стъпване на осемхилядна кота (не главен осемхилядник) в Каракорум – Мачией Бербека, 6 март 1988 г., Броуд пик – Роки Съмит (Broad peak – Rocky Summit).
От осемхилядниците неизкачвани през зимата остават К-2, Макалу, Нанга Парбат, Гашербрум-1, Гашербрум-2 и Броуд пик – Главен връх (Broad peak – Main).
* Мачией Павликовски за Анджей Завада:
- Беше гениален като ръководител – симпатичен, страхотен разказвач, шегаджия и майтапчия. Така ръководеше експедициите, че не се разбираше, че е ръководител. Позволяваше голяма свобода на действие, внасяше спокойствие. Не принуждаваше никого да геройства. Направляваше нещата интелигентно, незабележимо, затова хората усещаха мотивация да тръгват нагоре. Нямаше никакви измислени графици за изкачване. Решенията взимаше демократично. Но когато се налагаше да се намеси, беше необикновено решителен, особено когато ставаше напечено и опасно.
** Кардиналът на Краков Карол Войтила заема Светия престол във Ватикана като Папа Йоан-Павел Втори на 16 октомври 1978 г. – същия ден, в който Ванда Руткиевич става първата европейка и третата жена в света, стъпила на Еверест. Той й изпраща следната телеграма: «Радвам се, че в един и същи ден и двамата стигнахме толкова високо.»
Петър Атанасов
Ще е пресилено да се каже, че най-важните събития в световния алпинизъм са се случили в години, които завършват на 0 или 5. Но така или иначе през настоящата 2005-а ще бъдe отбелязанa серия от юбилеи – 110 г. хималайски “осемхиляден” алпинизъм, 50 години от първите изкачвания на третия и петия връх в света – Кангчендзьонга (8586 м) и Макалу (8462 м), 30 години от първото преминаване по Югозападната стена на Еверест, 30 г. от първото женско достигане до “Третия полюс”. Хронологически най-рано – днес, 17 февруари, ще бъде чествана 25-годишнина от зимната премиера на най-високия връх в света.
17 февруари 1980 г., 14.30 часа
- Ало, Базов лагер! Ало, Анджей! Чувате ли ни?
- Да, добре. Къде сте? Ало! Ало! (тишина)
- Познайте!
- Ало, ало!
- На върха сме!
Този диалог по радиотелефона между Анджей Завада и Лешек Чихи представлява своеобразен апотеоз на дългите усилия за зимна премиера на Еверест. Днес споменатият Завада* (1928-2000) се смята за родоначалник и баща на зимните изкачвания в най-високите планини. Нека припомним, че на него и на Тадеуш Пьотровски принадлежи първото в света зимно изкачване на седемхилядник – Ношак (7492 м) в Афгански Хиндукуш на 13 февруари 1973 г. Пак той с Анджей-Зигмунт Хайнрих за първи път при зимни условия премина магическата граница от 8000 м в Хималаите – 8250 метра на Лхотце (8516 м), 24 декември 1974 г.
В следващите години Завада употреби цялата си енергия и дипломатическите си способности, за да убеди непалските власти да открият трети експедиционен сезон (след пролетния и есенния). Само няколко пъти той се откъсна от дейността си в тази насока. Единият път беше, за да прескочи до България през есента на 1979 г. Дешифровката на магнетофонните записи от тридневните разговори с него на Мальовица представлява един дебел свитък от машинописни страници, който се превърна в наръчник за организирането на първата българска хималайска експедиция на Лхотце (8516 м) и на всички други български начинания в началния период от общуването ни с най-високите планини. Предоставяйки безрезервно своите познания в тази област, Завада ни посочи пътя към Хималаите и по този начин се превърна в част от историята на българския алпинизъм, след като вече беше записал името си в аналите на полския.
Но през същата 1979-а и през следващата година му предстоеше да заеме място и в историята на световния алпинизъм. Когато в края на 1979 г. непалските власти най-сетне преодоляха всички свои опасения и страхове и отвориха вратите на Хималаите през зимата, поляците получиха първото «зимно» разрешение да атакуват Еверест. Но бяха поставени в цайтнот. Разполагаха само с около месец, за да стегнат багажа си. Положението в страната беше – меко казано – драматично. Назряваше въвеждането на военно положение. И въпреки всичко 20 участници в екипа преминаха през иглените уши на безкрайните трудности и на 5 януари вече имаха базов лагер върху ледника Кхумбу.
От този момент започна безмилостна схватка с хималайските стихии, чиито нрав и параметри бяха съвършено непознати. Ветровете стигаха до 30 метра в секунда и издухваха и без това малките валежи от сняг. Влажността на въздуха бе 3-4 пъти по-малка от нормалната преди и след мусона и той действаше като шкурка върху горните дихателни пътища. Само хора от желязо или поляци можеха да устоят на тези условия. На 12 февруари в лагер 4 (8000 м) беше измерена температура минус 40 градуса по Целзий, на 15-ти – минус 41 градуса, на 17-ти (деня на финалната атака) – минус 36 градуса. Но към всичко това се прибави още едно притеснение. По принцип разрешението бе до края на февруари, но след като експедицията вече беше започнала, непалското Министерство на туризма реши да го съкрати до 15-тото число на месеца (боейки се от застъпване на експедиции в началото на пролетния сезон – тогава комерсиалният алпинизъм още не съществуваше и все още важеше правилото «един маршрут – една експедиция»).
Същия ден Анджей Хайнрих и шерпът Пасанг стигнаха до 8350 м без кислород, но трябваше да се върнат в лагер 4. «Проявиха се признаци на крайна нервност, граничеща с истерия. Ескпедицията се оказа на кръстопът» - писа Завада. И отново пусна в ход своите дипломатически умения. По радиото той успя да измоли от непалците увеличение на срока за дейност с още два дни. Т. е. до 17 февруари.
Възможност да използват последния шанс получиха Лешек Чихи (инженер-геодезист, по това време преподавател във Варшавската политехника) и Кшиштоф Виелицки (електронен инженер във фабриката за леки автомобили в Биелско-Бяла). Цялата борба с трудностите по пътя, с умората и със собствената слабост може би най-точно е резюмирана в думите на Лешек Чихи: «Ако не ставаше дума за Еверест, едва ли щяхме да се изкачим на върха». А в дневника си Виелицки е отбелязал: «Не съм в състояние да опиша нашето връщане. Но мога да кажа, че това беше най-трудното слизане в живота ми... Лешек се пъхна в спалния чувал, а аз цяла нощ нагрявах краката си върху примуса. Заспал съм едва на разсъмване».
Участници в тази експедиция бяха:
Анджей Завада – починал през 2000 г.,
Александър Лвов – собственик и главен редактор на списанието «Планини и алпинизъм»,
Анджей-Зигмунт Хайнрих – погребан от лавина по склоновете на Еверест на 27 май 1989 г.,
Богдан Янковски – професор в Катедрата по телекомуникационни технологии на Вроцлавския университет (там като професори са преподавали Макс Планк и Гюнтер Оскар Диренфурт),
Валенти Фют – директор на социален дом в Нови Сонч,
Кажимиеж Валдемар-Олех – пенсионер,
Кшиштоф Виелицки – собственик на трекинг-агенция и на фирмата за търговия с екипировка «Виелицки-Спорт»,
Кшиштоф Журек – бизнесмен в Канада,
Кшиштоф Чиелецки – загинал при автомобилна катастрофа през 1994 г.
Лешек Чихи – шеф на полския филиал на Европейската банка за възстановяване и развитие, неотдавна един мандат председател на Полския алпийски съюз,
Мариан Пиекутовски – професор в Университета в Канбера (Австралия),
Мачией Павликовски – спасител в Татранската спасителна служба (Закопане),
Ришард Гайевски – бизнесмен,
Ришард Дмох – собственик на голяма строителна фирма,
Ришард Шафирски – собственик на туристическа агенция във Ванкувър (Канада),
Д-р Роберт Яник (лекар на експедицията) – доскорошен началник на Татранската спасителна служба в Закопане,
Станислав Яворски (филмов реализатор) – загинал по време на зимна експедиция на Манаслу през 1983 г.,
Юзеф Бакаларски (филмов реализатор) – пенсионер,
Януш Мончка – бизнесмен,
Ян Холницки-Шулц – професор по архитектура в Университета в Барселона (Испания).
На 17 февруари 1980 г. те получават от Папа Йоан-Павел Втори** послание «За царствеността на човека»: «Радвам се и поздравявам за успеха моите сънародници – първите, изкачили най-вискокия връх в света през зимата.
Желая на господин Анджей Завада и на всички участници в експедицията по-нататъшни успехи в този великолепен спорт, чрез който толкова силно се проявява царствеността на човека, неговата способност към познание и волята му да бъде господар на заобикалящия го свят.
Нека този спорт, който изисква толкова големи духовни сили, се превърне във великолепна житейска школа, развиваща у вас всички човешки качества и откриваща широки хоризонти пред предопределението на човека.
От сърце ви благославям за всички изкачвания, в това число и за всекидневните.
Ватикана, 17 февруари 1980 г.»
Всички досегашни първи зимни изкачвания са дело на полски алпинисти. Единственото изключение беше отбелязано през тази година на Шиша Пангма.
- Еверест – Лешек Чихи, Кшиштоф Виелицки, 1980 г., ръководител Анджей Завада,
- Манаслу – Ришард Гайевски, Мачией Бербека, 1984 г., ръководител д-р Лех Корнишевски,
- Дхаулагири – Анджей Чок, Йежи Кукучка, 1985 г., ръководител Адам Билчевски,
- Чо Ойю – Мачией Павликовски-Мачией Бербека, Йежи Кукучка-Анджей-Зигмунт Хайнрих, нов, много труден маршрут от юг, 1985 г. (Кукучка направи зимни премиери на два осемхилядника в един сезон!), ръководител Анджей Завада,
- Кангчендзьонга – Кшиштоф Виелицки, Йежи Кукучка, 1986 г., ръководител Анджей Махник,
- Анапурна – Йежи Кукучка, Артур Хайзер, 1987 г., ръководител Йежи Кукучка,
- Лхотце – Кшиштоф Виелицки, соло, 1988 г., ръководители на полско-белгийската експедиция са Анджей Завада и Ерман Детиен,
- Шиша Пангма – Пьотр Моравски, Симоне Моро, 2005 г., ръководител Ян Шулц.
[По този повод с истински италиански темперамент на 15 януари 2005 г., след слизането в базовия лагер, Симоне изпрати следния e-mail: “Cima, cima, cima! (Върхът, върхът, върхът!) В 13.15 часа с Пьотр стъпихме на «истинския» връх на Шиша Пангма. Ужасният вятър и полярният студ изстискаха всичко от нас и поставиха нашата издръжливост на страшно изпитание. Чувствам се безкрайно щастлив, че заедно с Пьотр сме първите хора, стъпили на Шиша Пангма през зимата. Да съм първият «не-поляк», който е успял да се изкачи през зимата на девствен осемхилядник, е огромна чест за италианския и европейския алпинизъм. По този начин добавям към историята на нашия алпинизъм този липсващ елемент (questo tassello)».]
На поляк принадлежи и първото стъпване на осемхилядна кота (не главен осемхилядник) в Каракорум – Мачией Бербека, 6 март 1988 г., Броуд пик – Роки Съмит (Broad peak – Rocky Summit).
От осемхилядниците неизкачвани през зимата остават К-2, Макалу, Нанга Парбат, Гашербрум-1, Гашербрум-2 и Броуд пик – Главен връх (Broad peak – Main).
* Мачией Павликовски за Анджей Завада:
- Беше гениален като ръководител – симпатичен, страхотен разказвач, шегаджия и майтапчия. Така ръководеше експедициите, че не се разбираше, че е ръководител. Позволяваше голяма свобода на действие, внасяше спокойствие. Не принуждаваше никого да геройства. Направляваше нещата интелигентно, незабележимо, затова хората усещаха мотивация да тръгват нагоре. Нямаше никакви измислени графици за изкачване. Решенията взимаше демократично. Но когато се налагаше да се намеси, беше необикновено решителен, особено когато ставаше напечено и опасно.
** Кардиналът на Краков Карол Войтила заема Светия престол във Ватикана като Папа Йоан-Павел Втори на 16 октомври 1978 г. – същия ден, в който Ванда Руткиевич става първата европейка и третата жена в света, стъпила на Еверест. Той й изпраща следната телеграма: «Радвам се, че в един и същи ден и двамата стигнахме толкова високо.»
Петър Атанасов
Добави коментар