През изминалия пролетен (предмусонен) сезон мнозина се опитаха да изкачат Дхаулагири (8167 м). Неблагоприятните метеорологични условия и неправилно избраният ден за атака доведоха до късно слизане от върха, когато някои от участниците в нея бяха изтощени, а други – измръзнали и страдащи от снежна слепота.
 

Осем човека бяха спасени след дръзка и рискована хеликоптерна операция, но, за съжаление, загина един шерп... Жертвите можеше да бъдат много повече, ако не бяха професионализмът на пилота на вертолета и на италианския алпинист Марко Конфортола (Marco Confortola).


 
На 19 май т. г. шестима шерпи опънаха парапети до самия връх на Дхаулагири (8167 м), след което иранката Парванех Каземи (Parvaneh Kazemi), сънародникът й Хадид (Hadid), шотландката Адел Пенингтън (Adele Pennington) и няколко участника в индийска военна експедиция решиха да тръгнат към върха заедно с група шерпи.
 
На следващия ден всички те поеха към върха сравнително късно – около 03.00 часа след полунощ, защото до този момент духаше твърде силен вятър. По всяка вероятност, много по-добре щеше да бъде, ако атаката бе отложена – прогнозата е обещаваше прозорец от хубаво време няколко дни по-късно...
 
Почти всички стигнаха до върха прекалено късно. Участниците в екипа на Карлос Сория (Carlos Soria), поели към върха на 21 май в 21.300 часа вечерта, казаха, че са видели множество светлини от челни лампи в района на върха. Бе ясно, че хората нагоре са на границата на силите си. И действително, всички имаха по-тежки или по-леки измръзвания и бяха изтощени до краен предел. За щастие времето бе добро и след три дни хеликоптерът можа да извърши рискован полет и да свали клиентите на комерсиални експедиции в базовия лагер.
 
Решаващ в спасителната операция се оказа опитът на италианеца Марко Конфортола, който бе в базовия лагер. В родината си той работи като планински спасител и се включи в спасителните работи, предлагайки да бъде спуснат от хеликоптера в лагер 3 (7200 м), за да спаси намиращ се в много тежко състояние индиец. Така и стана –вертолетът го остави на 7200 м, Марко подготви пострадалия за издигане, а после хеликоптерът се върна и взе двамата.
 
Същите маневри бяха повторени в лагери 2 и 1 и така бяха спасени останалите седем души, между които индиецът Дипанкар Гхош (Dipankar Ghosh) и екавадорецът Сантяго Кинтеро (Santiago Quintero). Някои от спасените се отказаха от по-нататъшна евакуация (надолу от базовия лагер – бел. пр.), защото, по всяка вероятност, нямаха застраховки. Повечето бяха получили измръзвания.
 
Нима Шерпа (Nima Sherpa) от Лукла направи всичко възможно, за да спаси Сантяго Кинтеро. Той взе назаем от друга експедиция три кислородни бутилки в лагер 3, а така също му постави инжекция дексаметазон. Шерпът успя да изправи клиента си на крака и да го съпроводи до лагер 2, откъдето Кинтеро бе евакуиран с вертолет.
 
Но най-печалното е, че на слизане към базовия лагер Нима Шерпа почина, оставяйки три сирачета. Почти сигурно е, че причина за смъртта му е изтощението след усилията да окаже помощ на еквадореца.
 
Накратко казано, пилотът на хеликоптера, Марко Конфортола и шерпите рискуваха живота си, за окажат помощ на хора, които лекомислено и безотговорно тръгнаха към върха.
 
Тази история стана известна благодарение на екипа на Карлос Сория. И съвсем резонно възникват въпросите: “За кой път някои безумно се стремят да стигнат до върха, въпреки обективните условия, подлагайки на опасност своя и живота на други хора? Колко шерпи са загинали заради това, че клиентите им тъпо и упорито вървят нагоре, когато по най-бързия начин трябва да слизат надолу? Колко пъти пилотите на хеликоптери и спасителите трябва да рискуват живота си заради хора, стигнали до границата на възможностите си в резултат на безумни и абсурдни амбиции?
 
Дарио Родригес (Dario Rodriguez),

2 юни 2017 г.