0706.2017
Предлагаме ви два материала, в които се разглеждат актуални проблеми на осигуряването – главно на изкуствени катерачни стени и при използването на пластини. Те са съпроводени от коментара на Николай Петков, който притежава дългогодишен опит във всички разновидности на катеренето.
Три сингапурски катерачни центъра с изкуствени стени взеха решение да забранят използването на пластини за осигуряване (tubes – англ.). От 1 юни т. г. всички техни клиенти трябва да използват блокиращи устройства.
Статистиката е безмилостна – на всяка стена неминуемно се случва инцидент поради неправилно използване на средство за осигуровка. Понякога инцидентът е безобиден, но друг път може да има много тежки последици.
Поради това споменатите три сингапурски катерачни центъра – “Climb Central”, “Climb Asia” и “Onsight Climbing”, ще въведат нови правила, които се опират върху пълната забрана за използване на пластини. Катерачите трябва да си служат само и единствено с блокиращи устройства (или още по-точно казано – устройства с механично подпомагане на блокировката), такива, като например “Elrid Jul” или “Mammut Smart”.
Един от инициаторите на нововъведението е Бен То (Ben Toh), мениджър на центъра “Onsight Climbing”. Последният съществува от 2011 г. и оттогава досега в него са се случили четири сериозни инцидента – всичките след използване на пластини. Бен То казва: “Главната причина за тях беше изпускането на въжето от осигуряващия – поради невнимание, неспособност за бърза реакция, липса на сила за задържане на въжето при дълъг “полет”. За мнозина тази бройка (на инцидентите – бел. пр.) не е голяма. Но за нас тя е недопустима, особено когато технологиите предлагат проверени изделия, с които всичко това може да се избегне”.
Решението, обаче, предизвика сериозно недоволство сред тамошната катерачна общност. Бяха подписвани петиции, започна бурна дискусия в социалните мрежи. Но – въпреки всичко – новите правила влязоха в сила от 1 юни 2017 г.
Катерачните навици и начините за осигуряване се променят с времето. Преди около 25 години пластините изместиха широко използваните осмици. Въведеното в употреба през 1991 г. GriGri и други устройства с механично подпомагане на блокировката имаха успех сред широк кръг потребители. Появиха се също нови прибори с геометрично подпомагане на блокирането (“Click-UP”, “Jul” и др.). Допълнително се промени и самото катерене. От екстремен спорт – след масовото коване на маршрути и никнещите като гъби след дъжд изкуствени катерачни стени – то се превърна в дейност с рекреационно-развлекателен характер. Дали по пътя на собствениците на сингапурските стени ще тръгнат и други? Ще видим. Със сигурност собствениците и управителите на обекти за катерене по целия свят с внимание ще следят развитието на нещата в Азия.
***
Резултати от изследване на Немския алпийски съюз
През 2012 г., по инициатива на Немския алпийски съюз (Der Deutsche Alpenverein, DAV) – най-голямата европейска организация от този род, бе поставено началото на проучване върху поведението на немските потребители на изкуствени катерачни стени.
То донесе много интересни резултати и ценна информация за най-често допусканите грешки при използването на средства за осигуряване.
Проучването бе осъществено чрез наблюдения върху 360 свръзки, катерещи по изкуствени стени. Изследователите отбелязваха допусканите грешки и вида на използваните устройства, без да предупреждават предварително наблюдаваните.
Резултатите са, както бе казано, интересни, но и твърде изненадващи. Оказва се, че статистически най-голям брой сериозни грешки се допускат от ползвателите на пластини за осигуряване... Според изследването поведението именно на тези потребители най-често може да доведе до потенциално опасни ситуации.
Сравнение на нивото на установените сериозни грешки при използването на пластини и
на полуавтоматични блокиращи средства
Към потенциално най-опасните грешки, освен очевидната – изпускането на задържащото въже, са поставянето на задържащото въже успоредно на въжето към водещия, държането на въжето не с цялата длан и поставяне на дланта твърде близко до средството за осигуровка.
Интересна е и по-детайлната съпоставка на допусканите грешки в зависимост от вида на средството за осигуряване. Изследователите са установили грешки, специфични за даден прибор.
Ниво на грешките сред наблюдаваните катерачи според вида на използваните средства за осигуряване
Приети са следните категории грешки:
A – грешка, водеща до падане при обикновено катерене (например, включване на устройството за осигуряване в инвентарния колан),
B – грешка, водеща до падане, свързана с друго събитие, като “полет” (например, изпускане на задържащото въже),
C – грешка водеща до контузии, свързана с друго събитие – тази грешка може да доведе до удряне в пода при серия от събития (например, при катерене по линията на потенциално падане на друг катерач),
D – грешка, която може да доведе до контузии – след дълга поредица от грешки; съществуват подобни случаи (макар и много редки), като, например, когато водещият е свързан с осигурителното въже с помощта на карабинер с муфа,
E – грешка без неизбежни последици (например, ако не е е извършена процедурата partnercheck).
Тези изследвания са една от причините, поради които собствениците на изкуствени катерачни стени решават да заменят протриващите с блокиращи устройства за осигуряване. Вижте: материала за сингапурските стени. Идва ли краят на пластините?
Интересно е какви биха били резултатите от проучване сред ползвателите на изкуствени стени у нас. Но – така или иначе – неизменният и основен принцип е избягването на грешки, независимо от това какво средство за осигуряване се използва. Задължителни си остават добрите практики, като partnercheck и възел в края на въжето.
***
И коментарът на Николай Петков
Първо трябва се отбележи, че “краят на пластините“ касае само изкуствените стени и донякъде късите спортни обекти. При катерене на дълги турове пластини се използват и няма да спрат да се използват скоро, тъй като те са почти единствения начин да се осигурява при катерене с двойно въже, а това е много честа практика в алпийското, а и понякога в спортното и леденото катерене.
Освен това при спускане на рапел пластината е най-удобното средство. Почти всички блокиращи съоръжения, подобни на Гри-то, са предназначени за единично въже. А рапел се спуска на двойно въже (има и техника за спускане с подобно съоръжение, но се използва не особено популярна техника за фиксиране/ изтегляне на въжетата).
Трябва да се отебележи, че простите пластини имат усъвършенстван вариант, който има блокировка, но тя се изполва за осигуряване на втория, не на водача, както и за много други нужди. Това са пластините с 3 и 4 дупки (две за въжетата и една за основния HMS карабинер при блокиране.
Освен всичко казано, пластините са 2-3 пъти по леки. Т. е. няма как да изчезнат скоро.
След Гри-гри, най-популярното устройство е Синч (Cinch). Други почти не се използват в практиката. Т. е. използват се Гри-гри и Синч.
Трето: под “partnercheck” се има предвид “проверка на партньора”. И в момента и преди преподаваме задължително партньорите да се проверяват един друг преди началото на катеренето. Т. е. осигуряващия проверява как се е вързал този, дето тръгва да води. Водачът от своя страна проверява как осигуряващият е хванал и сложил въжето в съоръжението (независимо какво е то).
Около осигуряването има много подробности. Има т. нар. засичане, което при блокиращите съоръжения е по-изявено и по-опасно. Тук идва динамичното осигуряване*.
Според мен главният проблем на изкуствените стени да се осигурява с пластина е, че обикновено се осигурява с блокиращо съоръжение (гри или синч), и след това много лесно е да се изпусне въжето, тъй като те изискват различно поведение и държане на въжето. Така че навикът за работа с блокиращо, води до опасност за работа с пластина. Не пластината сама по себе си,
И тук всичко това касае главно начинаещи, т. е. пак се връщаме към факта, че това е предимно пробем на изкуствените стени.
Мене са ме изпускали 2 пъти на изкуствена стена – единия път паднах от 7-8 метра с доста тежки травми. Но въпреки това мисля, че на нашите изкуствени стени няма много инциденти. Виждам доста хора да осигуряват и с пластини.
-----------------------------------------
*Много полезна може да ви бъде статията на Николай Петков “Динамично осигуряване”:
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=3835.
Три сингапурски катерачни центъра с изкуствени стени взеха решение да забранят използването на пластини за осигуряване (tubes – англ.). От 1 юни т. г. всички техни клиенти трябва да използват блокиращи устройства.
Статистиката е безмилостна – на всяка стена неминуемно се случва инцидент поради неправилно използване на средство за осигуровка. Понякога инцидентът е безобиден, но друг път може да има много тежки последици.
Поради това споменатите три сингапурски катерачни центъра – “Climb Central”, “Climb Asia” и “Onsight Climbing”, ще въведат нови правила, които се опират върху пълната забрана за използване на пластини. Катерачите трябва да си служат само и единствено с блокиращи устройства (или още по-точно казано – устройства с механично подпомагане на блокировката), такива, като например “Elrid Jul” или “Mammut Smart”.
Един от инициаторите на нововъведението е Бен То (Ben Toh), мениджър на центъра “Onsight Climbing”. Последният съществува от 2011 г. и оттогава досега в него са се случили четири сериозни инцидента – всичките след използване на пластини. Бен То казва: “Главната причина за тях беше изпускането на въжето от осигуряващия – поради невнимание, неспособност за бърза реакция, липса на сила за задържане на въжето при дълъг “полет”. За мнозина тази бройка (на инцидентите – бел. пр.) не е голяма. Но за нас тя е недопустима, особено когато технологиите предлагат проверени изделия, с които всичко това може да се избегне”.
Решението, обаче, предизвика сериозно недоволство сред тамошната катерачна общност. Бяха подписвани петиции, започна бурна дискусия в социалните мрежи. Но – въпреки всичко – новите правила влязоха в сила от 1 юни 2017 г.
Катерачните навици и начините за осигуряване се променят с времето. Преди около 25 години пластините изместиха широко използваните осмици. Въведеното в употреба през 1991 г. GriGri и други устройства с механично подпомагане на блокировката имаха успех сред широк кръг потребители. Появиха се също нови прибори с геометрично подпомагане на блокирането (“Click-UP”, “Jul” и др.). Допълнително се промени и самото катерене. От екстремен спорт – след масовото коване на маршрути и никнещите като гъби след дъжд изкуствени катерачни стени – то се превърна в дейност с рекреационно-развлекателен характер. Дали по пътя на собствениците на сингапурските стени ще тръгнат и други? Ще видим. Със сигурност собствениците и управителите на обекти за катерене по целия свят с внимание ще следят развитието на нещата в Азия.
***
Резултати от изследване на Немския алпийски съюз
През 2012 г., по инициатива на Немския алпийски съюз (Der Deutsche Alpenverein, DAV) – най-голямата европейска организация от този род, бе поставено началото на проучване върху поведението на немските потребители на изкуствени катерачни стени.
То донесе много интересни резултати и ценна информация за най-често допусканите грешки при използването на средства за осигуряване.
Проучването бе осъществено чрез наблюдения върху 360 свръзки, катерещи по изкуствени стени. Изследователите отбелязваха допусканите грешки и вида на използваните устройства, без да предупреждават предварително наблюдаваните.
Резултатите са, както бе казано, интересни, но и твърде изненадващи. Оказва се, че статистически най-голям брой сериозни грешки се допускат от ползвателите на пластини за осигуряване... Според изследването поведението именно на тези потребители най-често може да доведе до потенциално опасни ситуации.
Сравнение на нивото на установените сериозни грешки при използването на пластини и
на полуавтоматични блокиращи средства
Към потенциално най-опасните грешки, освен очевидната – изпускането на задържащото въже, са поставянето на задържащото въже успоредно на въжето към водещия, държането на въжето не с цялата длан и поставяне на дланта твърде близко до средството за осигуровка.
Интересна е и по-детайлната съпоставка на допусканите грешки в зависимост от вида на средството за осигуряване. Изследователите са установили грешки, специфични за даден прибор.
Ниво на грешките сред наблюдаваните катерачи според вида на използваните средства за осигуряване
Приети са следните категории грешки:
A – грешка, водеща до падане при обикновено катерене (например, включване на устройството за осигуряване в инвентарния колан),
B – грешка, водеща до падане, свързана с друго събитие, като “полет” (например, изпускане на задържащото въже),
C – грешка водеща до контузии, свързана с друго събитие – тази грешка може да доведе до удряне в пода при серия от събития (например, при катерене по линията на потенциално падане на друг катерач),
D – грешка, която може да доведе до контузии – след дълга поредица от грешки; съществуват подобни случаи (макар и много редки), като, например, когато водещият е свързан с осигурителното въже с помощта на карабинер с муфа,
E – грешка без неизбежни последици (например, ако не е е извършена процедурата partnercheck).
Тези изследвания са една от причините, поради които собствениците на изкуствени катерачни стени решават да заменят протриващите с блокиращи устройства за осигуряване. Вижте: материала за сингапурските стени. Идва ли краят на пластините?
Интересно е какви биха били резултатите от проучване сред ползвателите на изкуствени стени у нас. Но – така или иначе – неизменният и основен принцип е избягването на грешки, независимо от това какво средство за осигуряване се използва. Задължителни си остават добрите практики, като partnercheck и възел в края на въжето.
***
И коментарът на Николай Петков
Първо трябва се отбележи, че “краят на пластините“ касае само изкуствените стени и донякъде късите спортни обекти. При катерене на дълги турове пластини се използват и няма да спрат да се използват скоро, тъй като те са почти единствения начин да се осигурява при катерене с двойно въже, а това е много честа практика в алпийското, а и понякога в спортното и леденото катерене.
Освен това при спускане на рапел пластината е най-удобното средство. Почти всички блокиращи съоръжения, подобни на Гри-то, са предназначени за единично въже. А рапел се спуска на двойно въже (има и техника за спускане с подобно съоръжение, но се използва не особено популярна техника за фиксиране/ изтегляне на въжетата).
Трябва да се отебележи, че простите пластини имат усъвършенстван вариант, който има блокировка, но тя се изполва за осигуряване на втория, не на водача, както и за много други нужди. Това са пластините с 3 и 4 дупки (две за въжетата и една за основния HMS карабинер при блокиране.
Освен всичко казано, пластините са 2-3 пъти по леки. Т. е. няма как да изчезнат скоро.
След Гри-гри, най-популярното устройство е Синч (Cinch). Други почти не се използват в практиката. Т. е. използват се Гри-гри и Синч.
Трето: под “partnercheck” се има предвид “проверка на партньора”. И в момента и преди преподаваме задължително партньорите да се проверяват един друг преди началото на катеренето. Т. е. осигуряващия проверява как се е вързал този, дето тръгва да води. Водачът от своя страна проверява как осигуряващият е хванал и сложил въжето в съоръжението (независимо какво е то).
Около осигуряването има много подробности. Има т. нар. засичане, което при блокиращите съоръжения е по-изявено и по-опасно. Тук идва динамичното осигуряване*.
Според мен главният проблем на изкуствените стени да се осигурява с пластина е, че обикновено се осигурява с блокиращо съоръжение (гри или синч), и след това много лесно е да се изпусне въжето, тъй като те изискват различно поведение и държане на въжето. Така че навикът за работа с блокиращо, води до опасност за работа с пластина. Не пластината сама по себе си,
И тук всичко това касае главно начинаещи, т. е. пак се връщаме към факта, че това е предимно пробем на изкуствените стени.
Мене са ме изпускали 2 пъти на изкуствена стена – единия път паднах от 7-8 метра с доста тежки травми. Но въпреки това мисля, че на нашите изкуствени стени няма много инциденти. Виждам доста хора да осигуряват и с пластини.
-----------------------------------------
*Много полезна може да ви бъде статията на Николай Петков “Динамично осигуряване”:
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=3835.
Добави коментар