През пролетта на 2016 г. съобщихме за изчезването на т. нар. Стъпало на Хилари (Hillary Step) – последното препятствие по Класическия маршрут към Еверест от юг. Част от експертите беше на мнение, че по-лесното му преминаване през миналата година се дължи единствено на по-благоприятните снежни условия. Но тазгодишните изкачвания потвърждават, че е изчезнала цялата скална формация, а с нея – едно историческо място от пътя към Третия полюс на Земята.

Тим Моуздейл (Tim Mosedale), който изкачи Еверест на 16 май т. г., писа: “Официално – Стъпалото на Хилари го няма. Не съм сигурен какво ще стане, ако не се формира снежен гребен. Там има има разхвърляни огромни скални блокове, които ще бъдат твърде трудни за преодоляване” (“It's official – The Hillary Step is no more. Not sure what's going to happen when the snow ridge doesn't form because there's some huge blocks randomly perched hither and thither which will be quite tricky to negotiate”).


 
Мнението на Моуздейл за изчезването на 12-метровия скален праг с наклон около 50 градуса, който се намираше на 8790 м височина, бе потвърдено от известния специалист по Еверест Алън Арнет (Alan Arnette): “Изчезна едно от проблемните места, на които ставаха най-големите задръствания. Вероятно това ще ускори придвижването основно нагоре”.
 
През 2013 г., по повод 60-тата годишнина от първото изкачване на Еверест от Едмънд Хилари (Edmund Hillary) и Тензинг Норгей (Tenzing Norgay), изтъкнатият полски алпинист и експерт по въпросите на хималаизма Януш Курчаб така описа преодоляването на Стъпалото: “… По-нататък водачеството поел Хилари и веднага трябвало да премине най-сериозното препятствие – скалното стъпало, което по-късно било наречено на неговото име (Hillary Step). След шест снежни гърбици, всяка от които им изглеждала като върха, най-сетне с Тензинг стигнали до мястото, от което североизточният гребен тръгвал надолу, а в ниското, се виждали Северното седло и манастирът Ронгбук. Часът бил 11.30. Двамата били на най-високата точка на нашата планета!”.