3105.2017
Тази, принадлежаща на Аристотел, сентенция (“Amicus Plato, sed magis amica veritas”) изникна в главата ми, докато четях написаното в български печатни и електронни медии и слушах казваното “по телевизора” по повод тазгодишния предмусонен (пролетен) сезон в района на Еверест. А така също и още една – “Обущарю, не по-горе от обувките!” (“Sutor, ne supra crepidam”) на древногръцкия художник Апелес.
Затова си позволявам да повторя и да припомня някои повече или по-малко известни факти.
Нупце, Лхотце и Еверест с Класическия маршрут и “Жестокия път” по Западния гребен
Най-напред равносметката от българската национална експедиция на Еверест през 1984 г. Чрез нея малка България преди 33 години става 19-ата страна в света, която изпраща свои представители на “Третия полюс”. Христо Проданов, Методи Савов, Иван Вълчев, Кирил Досков и Николай Петков увенчават усилията на колегите си по един от най-известните и най-трудните алпийски маршрути в света – по Западния гребен, наричан “Жестокия път”. Дълъг е 6, 5 километра, с денивелация 3550 м. Точно по него преминава границата между Непал и Китай. Отличават го голяма дължина и необходимост от продължително пребиваване в “Зоната на смъртта”.
Той преодолява местата, където настъпва сблъсък между топлите и влажни въздушни фронтове, идващи от Индийския океан, със сухите и студени маси откъм Тибет. Затова го характеризират крайно нестабилно време, с резки влошавания, ураганни ветрове и пълен комплект от снежни и ледени препятствия. От всички маршрути към осемхилядниците на планетата той единствен съдържа пасаж от V категория на височина 8750 м. Такава категория на такава височина са преминавали само трима словенци, един хърватин (през 1979 г. експедицията е обявена нато “Югославска”), един шерп и петима българи:
13 май 1979 г. – Андрей Щремфель и Йерней (Нейц) Заплотник (Словения),
15 май 1979 г. – Стане Белак (Словения), Стипе Божич (Хърватска) и Анг Пху (Непал),
20 април 1984 г. – Христо Проданов (България),
8 май 1984 г. – Иван Вълчев и Методи Савов (България),
9 май 1984 г. – Николай Петков и Кирил Досков (България).
Това са и единствените хора в света, които са успели изкачат “Жестокия път” по Западния гребен на Еверест. След словенците, които правят премиерата, и българите никой не е успявал по него. И едва ли има друго по-красноречиво доказателство за неговата недостъпност. Христо Проданов е 13-тия човек, който стига до Еверест без кислород и нарежда България на седмо място сред страните, чиито представители са постигали това. Пред нас са само Италия, Австрия, Германия, Непал, САЩ и Япония.
Българите Иван Вълчев, Методи Савов, Кирил Досков и Николай Петков първи в света правят цялостен траверс на масива – по два изцяло различни маршрута на качване и слизане. Американският траверс на Ансълд (Willi Unsoeld) и Хорнбайн (Thomas "Tom" Hornbein) започва и свършва в Западния циркус. Частта на изкачване и слизане до и от Западния циркус от и до базовия лагер на ледника Кхумбу е една и съща.
Експедицията през 1984 г. е осъществена по време, когато в Непал важи правилото “един маршрут – една експедиция”. Тогава в масива на Еверест действат два напълно самостоятелни екипа – български по Западния гребен (ръководител Аврам Аврамов, роден през 1933 г.) и индийски [ръководител бригаден генерал Даршан Кумар Кхулар (Darshan Kumar Khullar, роден през 1941 г.)] по Класическия маршрут на Хилари и Тензинг от 1953 г. Българите с помощта на малоброен (помощен) шерпски екип напълно самостоятелно набелязват и прокарват маршрута, сами организират лагерите си и се грижат за тяхното снабдяване и цялост, опъват парапети по определени възлови участъци. Т. е. – отначало докрай разчитат само на собствените си сили. Плюс това по онова време няма и наченки на спасителна служба в Непал. Няма хеликоптери. Няма сателитни и мобилни комуникации. Няма интернет. Няма редовно доставяни достоверни прогнози за времето. Най-сетне – няма я суперлеката и свръхтехнологична съвременната екипировка.
В общонационално допитване на Българската национална телевизия експедицията на Еверест през 1984 г. е определена от зрителите като “Най-голямото събитие в българския спорт през ХХ век”. А Методи Савов – единственият българин, който е изкачил Еверест и е бил ръководител на успешна експедиция на върха, казва: “Три събития истински са обединявали българския народ в годините след освобождението от турско робство – Съединението на България през 1885 г., изкачването на Еверест през 1984 г. и четвъртото място на националния отбор по футбол на Световното първенство в САЩ през 1994 г.”
През 2004 г. нова българска национална експедиция атакува Еверест. Тя е десетчленна, с ръководител Методи Савов. Реализира две безкислородни изкачвания – на Дойчин Боянов и Христо Христов (загинал на слизане от върха).
С успеха си Николай Петков става единственият алпинист в света, който е обходил трите ръба на върховата пирамида на Еверест, постижение, неповторено и до днес, и първият българин с две изкачвания на най-високия връх в света.
Към 1 април 2016 г. на Еверест са регистрирани 7646 изкачвания, дело на 4469 алпинисти. 1105 души, основно шерпи, са стигали до най-високата точка на Земята по няколко пъти. Тук рекордьори са шерпите Апа (Apa Sherpa) и Пхурба Таши (Phurba Tashi Sherpa) – с по 21 изкачвания. Сред не-шерпите най-много пъти на Еверест е бил американецът Дейв Хан (Dave Hahn). От юг (откъм Непал) на Еверест са били осъществени 4863 изкачвания, а от север (откъм Тибет) – 2783. Изкачването на Христо Проданов на 20 април 1984 г. е под номер 59, на Методи Савов и Иван Вълчев на 8 май 1984 г. – с номер 60, на Кирил Досков и Николай Петков на 9 май 1984 г. – с номер 62 [малко преди Досков и Петков на 9 май до върха стига шерпът Пху Дорджи (Phu Dorje) от спомената по-горе индийска експедиция].
***
“Алпийски траверс - преминаване по най-високата част на някое било (най-често в зимни условия)”. По:
“Речник на катерачните термини”
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=News&func=display&sid=3513
Или: “Преминаване през даден връх или няколко върха по най-прекия път между тях, по свързващите ги била и гребени, без напускане на тази линия и слизане надолу”.
Това е акцентът и в английската дефиниция на термина: “A traverse is a lateral move or route when climbing or descending (including skiing); going mainly sideways rather than up or down. The general sense of 'a Traverse'[1] is to cross, or cut across and in general mountaineering, a road or path traveled traverses the steep gradient of the face. In civil engineering, road bed cuttings (or 'traverses') dug by construction operations creating an navigable incline into a hillside traverse the slope, also cut across the gradient as does the skier, climber, or builder”.
По този гребен би трябвало да премине евентуалният траверс Еверест-Лхотце или обратно...
Досега няма траверс по “подковата” Еверест-Лхотце-Нупце (или на които да са два от трите върха). Опитите за осъществяването му доведоха до смъртта на двама от най-големите съвременни алпинисти.
На 26 май 2009 г. по склоновете на Лхотце загина Сергей Самойлов от Казахстан (с две номинации за наградата “Златен пикел” – за 2005 и 2006 г. с Денис Урубко), участник в експедиция, чиято главна цел бе траверс Лхотце-Еверест:
“Още една жертва в района на Еверест и Лхотце - Сергей Самойлов”
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=3047.
През тази година в опит за реализация на същия проект с живота се прости швейцарецът Ули Щек.
***
За някои първи постижения
Първото изкачване на Еверест и Лхотце и въобще на два осемхилядника в рамките на 24 часа принадлежи на американския гид Майкъл Хорст.
(Everest and Lhotse in 21 Hours
Dan Schwartz, May 19, 2011
On May 14 2011, American guide Michael Horst climbed Everest (8848m) and Lhotse (8516m) in under 21 hours. We believe this establishes him as the first to climb two 8,000-meter peaks in a single day. Horst, a guide for Alpine Ascents International, signed on for climbing both peaks with client Rob Hart and two Sherpas as part of AAI's Everest Lhotse combination program. Once the team summitted Everest at 9:30 a.m., they returned to Camp IV at the South Col (7906 meters). Following an afternoon rest, Horst traversed the South Col and began climbing Lhotse without Hart, who was content just summitting Everest. Horst reached the summit at 5:50 a.m., 21 hours after he summitted Everest.
http://www.alpinist.com/doc/web11s/newswire-speed-everest-lhotse
По този повод можете да погледнете:
“На Еверест и Лхотце в рамките на 21 часа” (14 май 2011 г.)
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=4265,
a така също:
“Още двама на Лхотце и Еверест за по-малко от денонощие” (20 май 2011 г.)
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=4275.
и
On May 26, 2012 Mike Moniz and Chewang Lindu reached the summit of Mt. Everest. Twenty fours hours later the duo completed a second 8000 meter peak Lhotse, 4th highest mountain on the planet.
Между 18 и 25 май 2012 г. друг тип рекорд постигна иранката Парванех Каземи (Parvaneh Kazemi, 41 г.). В разстояние на една седмица тя стъпи на Еверест и Лхотце. Това бе първото подобно дамско постижение. Подобно нещо преди това бяха правили 28 мъже:
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=5031.
39-годишният англичанин Кентън Куул (Kenton Cool) и шерпът Дорджи Гялцен (Dorje Gyaldzen) станаха автори на друго важно постижение. Само в три последователни дни – 19, 20 и 21 май 2013 г., те стъпиха на първия връх в света Еверест (8848 м), четвъртия Лхотце (8501 м) и Нупце (7861 м). Вижте:
“Нечувано постижение на Кентън Куул и Дорджи Гялцен”
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=5031.
***
И за първенството при правенето на изображения от/ на връхната точка (8848 м) на Еверест.
Първата снимка от върха е дело на Едмънд Хилари, който е фотографирал партньора си Тензинг Норгей със знамената на Великобритания, ООН, Непал и Индия – при първото им стъпване на върха на 29 май 1953 г.
Хорст Бергман (Horst Bergmann, 1942-1992), който е участник в първото австрийско изкачване на Еверест с Роберт Шауер (Robert Schauer), Волфганг Наирц (Wolfgang Nairz)* и Анг Пху Шерпа (Ang Phu Sherpa) на 3 май 1978 г., е и първият човек, който заснима (с 16-милиметрова кинокамера) изкачване на Еверест. Това се случва по време на австрийската експедиция с ръководител Волфганг Наирц, в хода на която на 8 май Райнхолд Меснер и Петер Хабелер правят първото изкачване на Еверест без кислород.
Първата 360-градусова черно-бяла фотопанорама (в две части от по 180 градуса) от Еверест бе публикувана през 1978 г. в тогавашното немско специализирано списание, излизащо в Мюнхен, “Alpinismus”. Тя е дело на австрийския алпинист Курт Димбергер (Kurt Diemberger), който стъпва на Еверест на 15 октомври 1978 г. в компанията на първия французин на Еверест – Пиер Мазо (Pierre Mazeaud), и сънародниците му Жан Афанасиеф (Jean Afanassieff) и д-р Никола Жеже (Nicolas Jaeger). Спомената черно-бяла фотопанорама намери място и в специалния брой на вестник “Ехо” от май 1984 г., посветен на българския успех на Еверест.
По-късно са направени десетки, а може би и стотици кино- и видеопанорами от Еверест. Ето две, цитирани напосоки:
360 degree panorama from the summit of Mount Everest. A 360 degree panorama with voice over from the summit of Mount Everest shot on 31st May 2005 by Tim Mosedale. Tim is a mountaineering instructor based in Keswick, The Lake District and runs an annual expedition to Ama Dablam
,
Fantastic Everest 360 degree panorama 2011 from Tim Mosedalehttps:
.
Между всички останали е и тази на албанската експедиция на Еверест през 2012 г.:
360 degree Panorama from Summit of Mount Everest 8848m. Albanian Expedition 2012
Video by: Fation Plaku Photography.
Еверест от въздуха – историческа снимка от 1933 г.
Първите снимки на Еверест от въздуха са направени през 1933 г. от полковник Дъглас Дъглас-Хамилтън, който с двама свои колеги с два двукрили самолетa (някога наричани шеговито “етажерки”) “Westland PV-3 biplane” стартира от северния индийски щат Бихар. Вижте:
“Внук повтори полетa на дядо си над Еверест”
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=4981.
Много интересни видеокадри са заснети по време на първото прелитане над Еверест с делтаплан на 24 май 2004 г. от италианския пилот Анджело д’ Ариго. На него е посветен филмът “Полет над Еверест” (Италия, 2004, Фабио Тончели, 60’/ “Flying over Everest”, Italy, 2004, Fabio Toncelli, 60’), в програмата на Банскофилмфест’ 2006, показван многократно след това на различни места в България.
Трейлър от филма:
Също толкова уникални кадри бяха заснети от французина Дидие Делсай, който в 07.08 часа LT на 14 май 2005 г. с малък сериен хеликоптер “Ecureuil/ AStar AS 350 B3” на фирмата “Eurocopter” “кацна” на Еверест (8848 м) – т. е. за около 2 минути докосна с плазовете си най-високата точка на Земята и отлетя обратно. Вижте:
Landing On Mount Everest Summit - Worlds First!! Euro Team!!
Още информация на тази тема – на:
“Хеликоптер кацна на Еверест!”
https://www.climbingguidebg.com/article?jbid=793,
и
“Кацането” на Еверест бе признато”
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=1611.
Ето и няколко изображения от върховата точка на Еверест, реализирани с помощта на съвременните технологии и въз основа на събрана фото- и видеоинформация на 8848 м:
http://www.everest3d.de/,
http://www.panoramas.dk/fullscreen2/full22.html,
https://www.gearthblog.com/blog/archives/2011/05/a_panorama_from_the_top_of_mount_ev.html
(May 18, 2011. Back in 1989, Australian climber Roderick Mackenzie become the 271st person to reach the summit of Mt. Everest. While up there, he captured a 360 degree panorama of the view from the top, which appears to be the only panorama ever captured up there. Steven Ho stumbled upon that panorama recently and thought it would be great to compare the panorama to the always-improving terrain of Google Earth. With that in mind, he created an excellent page that uses the Google Earth Plug-in to change your view as you browse around the panorama).
А първото директно телевизионно предаване от 8848 метра е осъществено преди близо 30 години, на 5 май 1988 г. от японски екип начело с Канджи Ивашита. На него е посветен филмът “Директно от Еверест – човекът и неговата мечта” (Япония, 1988, Канджи Ивашита, 49’/ "Direct from Everest – one man and your dream", Japan, 1988, Kanji Iwashita, 49’). Филмът бе показан за първи път в България през 2003 г. в рамките на първата в България кинопанорама, посветена на Еверест – по случай 60-годишнината от първото изкачване на “Третия полюс”, организирана от Сдружението “Международен фестивал на планинарския филм” и Полският културен институт в София. Още по тази тема – на:
“На живо от Еверест”
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=7158.
***
И накрая:
“Може ли начинът на хранене да е условие за успех на Еверест?”
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=6705
и
Kuntal Joisher
http://indianexpress.com/article/lifestyle/food-wine/this-mumbaikar-just-climbed-everest-and-hes-vegan-foodie-2833120/.
Петър Атанасов
---------------------------------------
*Проф. д-р Волфганг Наирц (Wolfgang Nairz, роден на 27 ноември 1944 г. в Китцбюел) бе в България като официален гост на Банскофилмфест през 2011 г. Ръководител е на няколко десетки експедиции и основоположник на летенето (с делтаплан) в най-високите планини през 70-те и 80-те години на ХХ век, които самият нарича “лудите години на австрийския алпинизъм”.
Затова си позволявам да повторя и да припомня някои повече или по-малко известни факти.
Нупце, Лхотце и Еверест с Класическия маршрут и “Жестокия път” по Западния гребен
Най-напред равносметката от българската национална експедиция на Еверест през 1984 г. Чрез нея малка България преди 33 години става 19-ата страна в света, която изпраща свои представители на “Третия полюс”. Христо Проданов, Методи Савов, Иван Вълчев, Кирил Досков и Николай Петков увенчават усилията на колегите си по един от най-известните и най-трудните алпийски маршрути в света – по Западния гребен, наричан “Жестокия път”. Дълъг е 6, 5 километра, с денивелация 3550 м. Точно по него преминава границата между Непал и Китай. Отличават го голяма дължина и необходимост от продължително пребиваване в “Зоната на смъртта”.
Той преодолява местата, където настъпва сблъсък между топлите и влажни въздушни фронтове, идващи от Индийския океан, със сухите и студени маси откъм Тибет. Затова го характеризират крайно нестабилно време, с резки влошавания, ураганни ветрове и пълен комплект от снежни и ледени препятствия. От всички маршрути към осемхилядниците на планетата той единствен съдържа пасаж от V категория на височина 8750 м. Такава категория на такава височина са преминавали само трима словенци, един хърватин (през 1979 г. експедицията е обявена нато “Югославска”), един шерп и петима българи:
13 май 1979 г. – Андрей Щремфель и Йерней (Нейц) Заплотник (Словения),
15 май 1979 г. – Стане Белак (Словения), Стипе Божич (Хърватска) и Анг Пху (Непал),
20 април 1984 г. – Христо Проданов (България),
8 май 1984 г. – Иван Вълчев и Методи Савов (България),
9 май 1984 г. – Николай Петков и Кирил Досков (България).
Това са и единствените хора в света, които са успели изкачат “Жестокия път” по Западния гребен на Еверест. След словенците, които правят премиерата, и българите никой не е успявал по него. И едва ли има друго по-красноречиво доказателство за неговата недостъпност. Христо Проданов е 13-тия човек, който стига до Еверест без кислород и нарежда България на седмо място сред страните, чиито представители са постигали това. Пред нас са само Италия, Австрия, Германия, Непал, САЩ и Япония.
Българите Иван Вълчев, Методи Савов, Кирил Досков и Николай Петков първи в света правят цялостен траверс на масива – по два изцяло различни маршрута на качване и слизане. Американският траверс на Ансълд (Willi Unsoeld) и Хорнбайн (Thomas "Tom" Hornbein) започва и свършва в Западния циркус. Частта на изкачване и слизане до и от Западния циркус от и до базовия лагер на ледника Кхумбу е една и съща.
Експедицията през 1984 г. е осъществена по време, когато в Непал важи правилото “един маршрут – една експедиция”. Тогава в масива на Еверест действат два напълно самостоятелни екипа – български по Западния гребен (ръководител Аврам Аврамов, роден през 1933 г.) и индийски [ръководител бригаден генерал Даршан Кумар Кхулар (Darshan Kumar Khullar, роден през 1941 г.)] по Класическия маршрут на Хилари и Тензинг от 1953 г. Българите с помощта на малоброен (помощен) шерпски екип напълно самостоятелно набелязват и прокарват маршрута, сами организират лагерите си и се грижат за тяхното снабдяване и цялост, опъват парапети по определени възлови участъци. Т. е. – отначало докрай разчитат само на собствените си сили. Плюс това по онова време няма и наченки на спасителна служба в Непал. Няма хеликоптери. Няма сателитни и мобилни комуникации. Няма интернет. Няма редовно доставяни достоверни прогнози за времето. Най-сетне – няма я суперлеката и свръхтехнологична съвременната екипировка.
В общонационално допитване на Българската национална телевизия експедицията на Еверест през 1984 г. е определена от зрителите като “Най-голямото събитие в българския спорт през ХХ век”. А Методи Савов – единственият българин, който е изкачил Еверест и е бил ръководител на успешна експедиция на върха, казва: “Три събития истински са обединявали българския народ в годините след освобождението от турско робство – Съединението на България през 1885 г., изкачването на Еверест през 1984 г. и четвъртото място на националния отбор по футбол на Световното първенство в САЩ през 1994 г.”
През 2004 г. нова българска национална експедиция атакува Еверест. Тя е десетчленна, с ръководител Методи Савов. Реализира две безкислородни изкачвания – на Дойчин Боянов и Христо Христов (загинал на слизане от върха).
С успеха си Николай Петков става единственият алпинист в света, който е обходил трите ръба на върховата пирамида на Еверест, постижение, неповторено и до днес, и първият българин с две изкачвания на най-високия връх в света.
Към 1 април 2016 г. на Еверест са регистрирани 7646 изкачвания, дело на 4469 алпинисти. 1105 души, основно шерпи, са стигали до най-високата точка на Земята по няколко пъти. Тук рекордьори са шерпите Апа (Apa Sherpa) и Пхурба Таши (Phurba Tashi Sherpa) – с по 21 изкачвания. Сред не-шерпите най-много пъти на Еверест е бил американецът Дейв Хан (Dave Hahn). От юг (откъм Непал) на Еверест са били осъществени 4863 изкачвания, а от север (откъм Тибет) – 2783. Изкачването на Христо Проданов на 20 април 1984 г. е под номер 59, на Методи Савов и Иван Вълчев на 8 май 1984 г. – с номер 60, на Кирил Досков и Николай Петков на 9 май 1984 г. – с номер 62 [малко преди Досков и Петков на 9 май до върха стига шерпът Пху Дорджи (Phu Dorje) от спомената по-горе индийска експедиция].
***
“Алпийски траверс - преминаване по най-високата част на някое било (най-често в зимни условия)”. По:
“Речник на катерачните термини”
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=News&func=display&sid=3513
Или: “Преминаване през даден връх или няколко върха по най-прекия път между тях, по свързващите ги била и гребени, без напускане на тази линия и слизане надолу”.
Това е акцентът и в английската дефиниция на термина: “A traverse is a lateral move or route when climbing or descending (including skiing); going mainly sideways rather than up or down. The general sense of 'a Traverse'[1] is to cross, or cut across and in general mountaineering, a road or path traveled traverses the steep gradient of the face. In civil engineering, road bed cuttings (or 'traverses') dug by construction operations creating an navigable incline into a hillside traverse the slope, also cut across the gradient as does the skier, climber, or builder”.
По този гребен би трябвало да премине евентуалният траверс Еверест-Лхотце или обратно...
Досега няма траверс по “подковата” Еверест-Лхотце-Нупце (или на които да са два от трите върха). Опитите за осъществяването му доведоха до смъртта на двама от най-големите съвременни алпинисти.
На 26 май 2009 г. по склоновете на Лхотце загина Сергей Самойлов от Казахстан (с две номинации за наградата “Златен пикел” – за 2005 и 2006 г. с Денис Урубко), участник в експедиция, чиято главна цел бе траверс Лхотце-Еверест:
“Още една жертва в района на Еверест и Лхотце - Сергей Самойлов”
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=3047.
През тази година в опит за реализация на същия проект с живота се прости швейцарецът Ули Щек.
***
За някои първи постижения
Първото изкачване на Еверест и Лхотце и въобще на два осемхилядника в рамките на 24 часа принадлежи на американския гид Майкъл Хорст.
(Everest and Lhotse in 21 Hours
Dan Schwartz, May 19, 2011
On May 14 2011, American guide Michael Horst climbed Everest (8848m) and Lhotse (8516m) in under 21 hours. We believe this establishes him as the first to climb two 8,000-meter peaks in a single day. Horst, a guide for Alpine Ascents International, signed on for climbing both peaks with client Rob Hart and two Sherpas as part of AAI's Everest Lhotse combination program. Once the team summitted Everest at 9:30 a.m., they returned to Camp IV at the South Col (7906 meters). Following an afternoon rest, Horst traversed the South Col and began climbing Lhotse without Hart, who was content just summitting Everest. Horst reached the summit at 5:50 a.m., 21 hours after he summitted Everest.
http://www.alpinist.com/doc/web11s/newswire-speed-everest-lhotse
По този повод можете да погледнете:
“На Еверест и Лхотце в рамките на 21 часа” (14 май 2011 г.)
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=4265,
a така също:
“Още двама на Лхотце и Еверест за по-малко от денонощие” (20 май 2011 г.)
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=4275.
и
On May 26, 2012 Mike Moniz and Chewang Lindu reached the summit of Mt. Everest. Twenty fours hours later the duo completed a second 8000 meter peak Lhotse, 4th highest mountain on the planet.
Между 18 и 25 май 2012 г. друг тип рекорд постигна иранката Парванех Каземи (Parvaneh Kazemi, 41 г.). В разстояние на една седмица тя стъпи на Еверест и Лхотце. Това бе първото подобно дамско постижение. Подобно нещо преди това бяха правили 28 мъже:
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=5031.
39-годишният англичанин Кентън Куул (Kenton Cool) и шерпът Дорджи Гялцен (Dorje Gyaldzen) станаха автори на друго важно постижение. Само в три последователни дни – 19, 20 и 21 май 2013 г., те стъпиха на първия връх в света Еверест (8848 м), четвъртия Лхотце (8501 м) и Нупце (7861 м). Вижте:
“Нечувано постижение на Кентън Куул и Дорджи Гялцен”
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=5031.
***
И за първенството при правенето на изображения от/ на връхната точка (8848 м) на Еверест.
Първата снимка от върха е дело на Едмънд Хилари, който е фотографирал партньора си Тензинг Норгей със знамената на Великобритания, ООН, Непал и Индия – при първото им стъпване на върха на 29 май 1953 г.
Хорст Бергман (Horst Bergmann, 1942-1992), който е участник в първото австрийско изкачване на Еверест с Роберт Шауер (Robert Schauer), Волфганг Наирц (Wolfgang Nairz)* и Анг Пху Шерпа (Ang Phu Sherpa) на 3 май 1978 г., е и първият човек, който заснима (с 16-милиметрова кинокамера) изкачване на Еверест. Това се случва по време на австрийската експедиция с ръководител Волфганг Наирц, в хода на която на 8 май Райнхолд Меснер и Петер Хабелер правят първото изкачване на Еверест без кислород.
Първата 360-градусова черно-бяла фотопанорама (в две части от по 180 градуса) от Еверест бе публикувана през 1978 г. в тогавашното немско специализирано списание, излизащо в Мюнхен, “Alpinismus”. Тя е дело на австрийския алпинист Курт Димбергер (Kurt Diemberger), който стъпва на Еверест на 15 октомври 1978 г. в компанията на първия французин на Еверест – Пиер Мазо (Pierre Mazeaud), и сънародниците му Жан Афанасиеф (Jean Afanassieff) и д-р Никола Жеже (Nicolas Jaeger). Спомената черно-бяла фотопанорама намери място и в специалния брой на вестник “Ехо” от май 1984 г., посветен на българския успех на Еверест.
По-късно са направени десетки, а може би и стотици кино- и видеопанорами от Еверест. Ето две, цитирани напосоки:
360 degree panorama from the summit of Mount Everest. A 360 degree panorama with voice over from the summit of Mount Everest shot on 31st May 2005 by Tim Mosedale. Tim is a mountaineering instructor based in Keswick, The Lake District and runs an annual expedition to Ama Dablam
,
Fantastic Everest 360 degree panorama 2011 from Tim Mosedalehttps:
.
Между всички останали е и тази на албанската експедиция на Еверест през 2012 г.:
360 degree Panorama from Summit of Mount Everest 8848m. Albanian Expedition 2012
Video by: Fation Plaku Photography.
Еверест от въздуха – историческа снимка от 1933 г.
Първите снимки на Еверест от въздуха са направени през 1933 г. от полковник Дъглас Дъглас-Хамилтън, който с двама свои колеги с два двукрили самолетa (някога наричани шеговито “етажерки”) “Westland PV-3 biplane” стартира от северния индийски щат Бихар. Вижте:
“Внук повтори полетa на дядо си над Еверест”
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=4981.
Много интересни видеокадри са заснети по време на първото прелитане над Еверест с делтаплан на 24 май 2004 г. от италианския пилот Анджело д’ Ариго. На него е посветен филмът “Полет над Еверест” (Италия, 2004, Фабио Тончели, 60’/ “Flying over Everest”, Italy, 2004, Fabio Toncelli, 60’), в програмата на Банскофилмфест’ 2006, показван многократно след това на различни места в България.
Трейлър от филма:
Също толкова уникални кадри бяха заснети от французина Дидие Делсай, който в 07.08 часа LT на 14 май 2005 г. с малък сериен хеликоптер “Ecureuil/ AStar AS 350 B3” на фирмата “Eurocopter” “кацна” на Еверест (8848 м) – т. е. за около 2 минути докосна с плазовете си най-високата точка на Земята и отлетя обратно. Вижте:
Landing On Mount Everest Summit - Worlds First!! Euro Team!!
Още информация на тази тема – на:
“Хеликоптер кацна на Еверест!”
https://www.climbingguidebg.com/article?jbid=793,
и
“Кацането” на Еверест бе признато”
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=1611.
Ето и няколко изображения от върховата точка на Еверест, реализирани с помощта на съвременните технологии и въз основа на събрана фото- и видеоинформация на 8848 м:
http://www.everest3d.de/,
http://www.panoramas.dk/fullscreen2/full22.html,
https://www.gearthblog.com/blog/archives/2011/05/a_panorama_from_the_top_of_mount_ev.html
(May 18, 2011. Back in 1989, Australian climber Roderick Mackenzie become the 271st person to reach the summit of Mt. Everest. While up there, he captured a 360 degree panorama of the view from the top, which appears to be the only panorama ever captured up there. Steven Ho stumbled upon that panorama recently and thought it would be great to compare the panorama to the always-improving terrain of Google Earth. With that in mind, he created an excellent page that uses the Google Earth Plug-in to change your view as you browse around the panorama).
А първото директно телевизионно предаване от 8848 метра е осъществено преди близо 30 години, на 5 май 1988 г. от японски екип начело с Канджи Ивашита. На него е посветен филмът “Директно от Еверест – човекът и неговата мечта” (Япония, 1988, Канджи Ивашита, 49’/ "Direct from Everest – one man and your dream", Japan, 1988, Kanji Iwashita, 49’). Филмът бе показан за първи път в България през 2003 г. в рамките на първата в България кинопанорама, посветена на Еверест – по случай 60-годишнината от първото изкачване на “Третия полюс”, организирана от Сдружението “Международен фестивал на планинарския филм” и Полският културен институт в София. Още по тази тема – на:
“На живо от Еверест”
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=7158.
***
И накрая:
“Може ли начинът на хранене да е условие за успех на Еверест?”
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=6705
и
Kuntal Joisher
http://indianexpress.com/article/lifestyle/food-wine/this-mumbaikar-just-climbed-everest-and-hes-vegan-foodie-2833120/.
Петър Атанасов
---------------------------------------
*Проф. д-р Волфганг Наирц (Wolfgang Nairz, роден на 27 ноември 1944 г. в Китцбюел) бе в България като официален гост на Банскофилмфест през 2011 г. Ръководител е на няколко десетки експедиции и основоположник на летенето (с делтаплан) в най-високите планини през 70-те и 80-те години на ХХ век, които самият нарича “лудите години на австрийския алпинизъм”.
Добави коментар