1404.2017
Вчера, 13 април, станаха известни носителите на наградите “Златен пикел” (“Piolets d’ Or”) за 2016 г. С най-престижния приз за алпинизъм в света бяха удостоени две изкачвания – британското на Нянчен (Nyanchen, 7046 м) и руското на Тхалай Сагар (Thalay Sagar, 6904 м). Присъдени бяха и две специални отличия.
Лауреатите бяха обявени вчера в Гренобъл от Линдзи Грифин (Lindsay Griffin). Журито реши да отличи две различни по характер постижения.
Северният контрафорс на Югоизточния връх на Нянчентангла
(Nyainqentangla South East), Пол Ремсдън и Ник Бълък, 1600 м, ED,
спускане по източния гребен, 2-8 октомври 2016 г.
“Златен пикел” ще получат Ник Бълък (Nick Bullock) и Пол Ремсдън (Paul Ramsden). Британците изкачиха девствения седемхилядник Нянчен или по-точно Югозиточния връх на Нянчентангла (Nyainqentangla South East, 7046 м) в Тибет. Изкатерването по 1600-метровия маршрут бе в началото на октомври м. г. и отне на опитната свръзка седем дни (от базовия лагер до базовия лагер). До есента на 2016-та този район на Тибет бе практически неизследван и непосещаван от алпинисти. Британската свръзка набеляза своята цел с помощта на Google Earth. Експедицията бе в пълния смисъл на думата откривателска и в много добър стил.
Следва да добавим, че Пол Ремсдън става притежател на своеобразен рекорд – той ще получи “Златен пикел” за четвърти път!
Маршрутът “Moveable Feast” на Тхалай Сагар
“Златен пикел” за 2016 г. бе присъден и на руснаците Сергей Нилов, Дмитри Григориев (Дмитрий Григорьев) и Дмитри Головченко (Дмитрий Головченко) за маршрута им “Moveable Feast” по северната стена на Тхалай Сагар (Thalay Sagar, 6904 м) в Гархвалските Хималаи (Индия). Преодоляването на 1400-метровия маршрут отне на тримата осем дни (от 9 до 17 септември 2016 г.). Те се сблъскаха с трудности до M7, WI5 и 5c. С техниката на изкуствените опорни точки бяха преминати пет въжета. Оценката им е от A1 до A3. Спускането бе по Класическия маршрут от 1979 г.
Патагонският траверс на мечтите
Снимка/ photo: PataClimb
Както стана дума, Журито придъди и две специални отличия. Първото ще получат Колин Хейли (Colin Haley) и Алекс Хонълд (Alex Honnold) за “пробягването” за невероятно време на т. нар. Патагонски траверс на мечтите (т. е. Траверса през всичките върхове и игли в групата на Серо Торе). Самото му повторение бе изключително събитие. Освен това на Колин и Алекс бяха необходими само 20 часа и 40 минути, за да стигнат от Седлото Щандхарт (Col Standhart) до върха на Серо Торе!
Южната стена на Гангапурна (Gangapurna, 7455 м) с линията на южнокорейската свръзка
Второро специално отличие е за Ким Чанг-Хо (Kim Chang-Ho), Чои Сук-Мун (Choi Suk-Mun) и Парк Джонг-Йонг (Park Joung-Yong). Южнокорейците прокараха премиерен маршрут по южната стена на Гангапурна (7455 м) в чист алпийски стил за седем дни. Този връх е изкачен за първи път през 1965 г. от немска експедиция. Оттогава досега само осем екипа са стъпвали на връхната му точка.
Изброените награди ще бъдат получени от носителите им през ноември т. г., по време на Фестивала на планинарския филм в Гренобъл.
Официално бе връчена наградата за цялостен принос в развитието на алпинизма (“Piolet d’ Or Carrière”). Неин лауреат е Джеф Лоу (Jeff Lowe). Тя бе учредена през 2009 г. и досега с нея са отличени Валтер Бонати (Walter Bonatti), Райнхолд Меснер (Reinhold Messner), Дъг Скот (Doug Scott), Робер Параго (Robert Paragot), Курт Димбергер (Kurt Diemberger), Джон Роскели (John Roskelley), Сър Крис Бонингтън (Sir Chris Bonington) и Войчиех Куртика (Wojciech Kurtyka).
Организаторите написаха следното за тазгодишния притежател на приза: “Американският катерач направи няколко революции в алпинизма”.
Не можем да не се съгласим с това тврърдение. Джеф Лоу е една от най-забележителните фигури в историята на американския и на световния алпинизъм. Автор е на многобройни маршрути по цял свят, изобретател и конструктор на катерачна екипировка. За качеството на неговите изкатервания свидетелства, например, фактът, че бяха необходими цели 25 години за повторение на линията му “Metanoia”, прокарана соло по северната стена на Айгер.
Книгата му “The Ice Experience” (1979 г.) изигра огромна роля за развитието на катеренето по лед. Джеф завърши впечатляващата си кариера през 2002 г., след невродегенеративно заболяване.
Лауреатите бяха обявени вчера в Гренобъл от Линдзи Грифин (Lindsay Griffin). Журито реши да отличи две различни по характер постижения.
Северният контрафорс на Югоизточния връх на Нянчентангла
(Nyainqentangla South East), Пол Ремсдън и Ник Бълък, 1600 м, ED,
спускане по източния гребен, 2-8 октомври 2016 г.
“Златен пикел” ще получат Ник Бълък (Nick Bullock) и Пол Ремсдън (Paul Ramsden). Британците изкачиха девствения седемхилядник Нянчен или по-точно Югозиточния връх на Нянчентангла (Nyainqentangla South East, 7046 м) в Тибет. Изкатерването по 1600-метровия маршрут бе в началото на октомври м. г. и отне на опитната свръзка седем дни (от базовия лагер до базовия лагер). До есента на 2016-та този район на Тибет бе практически неизследван и непосещаван от алпинисти. Британската свръзка набеляза своята цел с помощта на Google Earth. Експедицията бе в пълния смисъл на думата откривателска и в много добър стил.
Следва да добавим, че Пол Ремсдън става притежател на своеобразен рекорд – той ще получи “Златен пикел” за четвърти път!
Маршрутът “Moveable Feast” на Тхалай Сагар
“Златен пикел” за 2016 г. бе присъден и на руснаците Сергей Нилов, Дмитри Григориев (Дмитрий Григорьев) и Дмитри Головченко (Дмитрий Головченко) за маршрута им “Moveable Feast” по северната стена на Тхалай Сагар (Thalay Sagar, 6904 м) в Гархвалските Хималаи (Индия). Преодоляването на 1400-метровия маршрут отне на тримата осем дни (от 9 до 17 септември 2016 г.). Те се сблъскаха с трудности до M7, WI5 и 5c. С техниката на изкуствените опорни точки бяха преминати пет въжета. Оценката им е от A1 до A3. Спускането бе по Класическия маршрут от 1979 г.
Патагонският траверс на мечтите
Снимка/ photo: PataClimb
Както стана дума, Журито придъди и две специални отличия. Първото ще получат Колин Хейли (Colin Haley) и Алекс Хонълд (Alex Honnold) за “пробягването” за невероятно време на т. нар. Патагонски траверс на мечтите (т. е. Траверса през всичките върхове и игли в групата на Серо Торе). Самото му повторение бе изключително събитие. Освен това на Колин и Алекс бяха необходими само 20 часа и 40 минути, за да стигнат от Седлото Щандхарт (Col Standhart) до върха на Серо Торе!
Южната стена на Гангапурна (Gangapurna, 7455 м) с линията на южнокорейската свръзка
Второро специално отличие е за Ким Чанг-Хо (Kim Chang-Ho), Чои Сук-Мун (Choi Suk-Mun) и Парк Джонг-Йонг (Park Joung-Yong). Южнокорейците прокараха премиерен маршрут по южната стена на Гангапурна (7455 м) в чист алпийски стил за седем дни. Този връх е изкачен за първи път през 1965 г. от немска експедиция. Оттогава досега само осем екипа са стъпвали на връхната му точка.
Изброените награди ще бъдат получени от носителите им през ноември т. г., по време на Фестивала на планинарския филм в Гренобъл.
Официално бе връчена наградата за цялостен принос в развитието на алпинизма (“Piolet d’ Or Carrière”). Неин лауреат е Джеф Лоу (Jeff Lowe). Тя бе учредена през 2009 г. и досега с нея са отличени Валтер Бонати (Walter Bonatti), Райнхолд Меснер (Reinhold Messner), Дъг Скот (Doug Scott), Робер Параго (Robert Paragot), Курт Димбергер (Kurt Diemberger), Джон Роскели (John Roskelley), Сър Крис Бонингтън (Sir Chris Bonington) и Войчиех Куртика (Wojciech Kurtyka).
Организаторите написаха следното за тазгодишния притежател на приза: “Американският катерач направи няколко революции в алпинизма”.
Не можем да не се съгласим с това тврърдение. Джеф Лоу е една от най-забележителните фигури в историята на американския и на световния алпинизъм. Автор е на многобройни маршрути по цял свят, изобретател и конструктор на катерачна екипировка. За качеството на неговите изкатервания свидетелства, например, фактът, че бяха необходими цели 25 години за повторение на линията му “Metanoia”, прокарана соло по северната стена на Айгер.
Книгата му “The Ice Experience” (1979 г.) изигра огромна роля за развитието на катеренето по лед. Джеф завърши впечатляващата си кариера през 2002 г., след невродегенеративно заболяване.
Добави коментар