Само след няколко дни ще бъдат връчени “Оскарите за алпинизъм” – годишните награди “Златен пикел” (“Piolets d’ Or’ 2016”). В рамките на тържествата ще се състои и дискусия, чиято тема е необикновено интригуваща – доказателствата за направените изкачвания в алпинизма.
 

Ако се съди по публикуваните до момента материали, организаторите възнамеряват да разнищят темата въз основа на няколко конкретни казуса. Хронологично това са изкачването на Серо Торе от Чезаре Маестри (Cesare Maestri) през зимата на 1958/ 1959 г., солото по Южната стена на Лхотце на Томо Чесен (Tomo Česen) през 1990 г. и... постиженията на Ули Щек (Ueli Steck).
 

Анапурна с маршрута на Щек
Снимка/ photo: alpinist.com
 
Да припомним: през 2013 г. Щек, наричан “Швейцарската машина за катерене”, прокара нов маршрут по Южната стена на Анапурна (8091 м) в Непалските Хималаи. Цялото начинание му отне 28 (!) часа от предния базов до върха и обратно. То бе обявено за едно от най-големите постижения в алпинизма през последното десетилетие.
 
Но с времето започнаха да се появяват съмнения. Щек не предостави доказателства за направеното (снимки от върха, GPS-track). Оказа се, че намиращите се по това време в базовия лагер не са го видели в района на върха. За тези и други въпроси без отговор няколко дни преди връчването на “Златните пикели” за 2013-та в обширна статия под многозначителното заглавие “Анапурна – върхът на съмненията” писа френският вестник  “Le Monde”  (https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=5455).
 

Носителите на наградата “Златен пикел” за 2013 г. (отляво надясно) Ули Щек,
Йън Уелстед и Рафал Славински

Тогавашното жури* на наградата не взе под внимание изказаните съмнения и посочените аргументи и Щек получи “Златен пикел”, заедно с канадците Рафал Славински Rafal Slawinski) и Йън Уелстед (Ian Welsted). По всичко изглежда, че организирането на тазгодишния дебат е опит за излизане от тази ситуация.
 
Но да се върнем към Щек и материалите за неговите изкачвания. Французинът Родолф Попие (Rodolphe Popier) извърши гигантска работа, проучвайки фотографската документация, променящите се разкази на самия Щек и информациите на други алпинисти, намиращи се по същото време в базовия лагер. Попие предприе и опит за сравнителен анализ на графиците за придвижването на швейцареца, посочвани в различните версии на неговите съобщения. Нещо повече – Попие не се задоволи само с проучване на изкачването на Анапурна, а изследва детайлно и самотното стигане на Щек до Шиша Пангма (8013 м) в Тибет през 2011 г.
 
По-търпеливите и по-любознателните могат да се запознаят с необикновено интересната документация, подготвена от Попие, като си струва да започнат от обобщението на една страница (последния документ в долния списък):
http://wspinanie.pl/wp-content/uploads/2017/04/Shisha-Pangma-2011-Steck.pdf
http://wspinanie.pl/wp-content/uploads/2017/04/Shisha-Pangma-2016-Steck_Gottler.pdf
http://wspinanie.pl/wp-content/uploads/2017/04/Shisha-Pangma-Steck-summary1.pdf
http://wspinanie.pl/wp-content/uploads/2017/04/Annapurna-2013-Steck.pdf
http://wspinanie.pl/wp-content/uploads/2017/04/Annapurna-Steck-summary1.pdf
 
Какво ще произтече от дискусията на 13 април т. г. в Гренобъл? Ще видим. Официално това трябва да бъде възможност за формулиране на по-съвършени правила за присъждане на наградата “Златен пикел”. В пренията участие ще вземат журналистите и историците Родолф Попие и Жан-Жак Приьо (Jean-Jacques Prieur), двамата от Франция,  професионалните алпинисти Томас Хубер (Thomas Huber, Германия), Кели Кордс (Kelly Cordes, САЩ)** и Себастиан Рател (Sébastien Ratel, Франция), а така също представители на няколко авторитетни институции – Кристиан Тромсдорф (Christian Trommsdorff, Франция) от “Групата “Висока планина” (Groupe de Haute,  Montagne GHM), Линдзи Грифин (Lindsay Griffin, Великобритания) от името на Британския алпийски клуб (Alpine Club) и “American Alpine Journal”, и Джордж Лоу (George Lowe, САЩ) от Американския алпийски клуб (American Alpine Club).
 
------------------------------------------
*Журито на наградата “Златен пикел” за 2013 г. се състоеше от Стивън Венибеълс  (Stephen Venables, Великобритания), Силво Каро (Silvo Karo, Словения), Кацутака Йокояма (Katsutaka Yokoyama, Япония) и Герлинде Калтенбрунер (Gerlinde Kaltenbrunner, Австрия).
 
**Кели Кордс (Kelly Cordes) е автор на книгата “Кулата – хроника на изкачванията и споровете около Серо Торе” (“The Tower: A Chronicle of Climbing and Controversy on Cerro Torre”, “Patagonia” Publisher, First Edition December 16, 2014,  400 pages, ISBN-10: 1938340337, ISBN-13: 978-1938340338.