2903.2017
Буквално всеки старт на американския планински бегач на свръхдълги разстояния Джим Уолмсли (Jim Walmsley) завършва с рекорд. Така бе и на неотдавнашния ултрамаратон по склоновете на угасналия вулкан Тарауерa* (“Tarawera Ultramarathon’ 2017”) на Северния остров на Нова Зеландия.
Уолмсли на финала и...
... след него
Уолмсли преодоля 102-километровата дистанция с обща денивелация от 2720 метра само за 7 часа и 23 минути, сваляйки от предишното си постижение цели 21 минути.
Докато специалистите анализират рекордното му бягане метър по метър, в интервю за “Rotorua Daily Post” самият Уолмсли казва, че му е двойно по-приятно да подобрява собствените си рекорди. И добавя, че прави всичко както останалите, само че по-бързо: “Участието ми в тази надпревара беше много трудно, защото през по-голямата от времето бягах сам”. Но това е част от неговата тактика – бързият старт отдавана се е превърнал в негова визитна картичка.
--------------------------------
*Тарауера (1111 м) е разположен на 24,1 км югоизточно от град Роторуа. Върховият му купол е пресечен от пукнатина с дълбочина 130 метра. На склоновете му са разположени няколко езера – Тарауера, Ротомахана (Rotomahana), Ререухакааиту (Rerewhakaaitu), Окатаина (Okataina), Окарека (Okareka), Тикитапу (Tikitapu, Синьото езеро) и Ротокакахи (Rotokakahi, Зеленото езеро).
Кратерът на Тарауера
Най-мощното му изригване е регистрирано на 10 юни 1886 г. То е най-разрушителното след идването на европейците в Нова Зеландия. Отнема живота на над 150 души (основно маори) и разрушва много селища. Бученето и трясъците от ерупцията се чуват ясно в Бленхайм, а вулканичната пепел стига до Крайстчърч – на 800 км разстояние. В Оукланд звуците на изригването и отблясъците във въздуха били възприети като атака на руски военни кораби. В подножието на вулкана се намирали т. нар. Розови и Бели тераси, които били разрушени. Те били смятани за едно от “Осемте чудеса на света”. Но през 2011 г. на дъното на езерото Ротомахана са открити части от тях. Последната проява на активност е отбелязана през 1981 г.
Уолмсли на финала и...
... след него
Уолмсли преодоля 102-километровата дистанция с обща денивелация от 2720 метра само за 7 часа и 23 минути, сваляйки от предишното си постижение цели 21 минути.
Докато специалистите анализират рекордното му бягане метър по метър, в интервю за “Rotorua Daily Post” самият Уолмсли казва, че му е двойно по-приятно да подобрява собствените си рекорди. И добавя, че прави всичко както останалите, само че по-бързо: “Участието ми в тази надпревара беше много трудно, защото през по-голямата от времето бягах сам”. Но това е част от неговата тактика – бързият старт отдавана се е превърнал в негова визитна картичка.
--------------------------------
*Тарауера (1111 м) е разположен на 24,1 км югоизточно от град Роторуа. Върховият му купол е пресечен от пукнатина с дълбочина 130 метра. На склоновете му са разположени няколко езера – Тарауера, Ротомахана (Rotomahana), Ререухакааиту (Rerewhakaaitu), Окатаина (Okataina), Окарека (Okareka), Тикитапу (Tikitapu, Синьото езеро) и Ротокакахи (Rotokakahi, Зеленото езеро).
Кратерът на Тарауера
Най-мощното му изригване е регистрирано на 10 юни 1886 г. То е най-разрушителното след идването на европейците в Нова Зеландия. Отнема живота на над 150 души (основно маори) и разрушва много селища. Бученето и трясъците от ерупцията се чуват ясно в Бленхайм, а вулканичната пепел стига до Крайстчърч – на 800 км разстояние. В Оукланд звуците на изригването и отблясъците във въздуха били възприети като атака на руски военни кораби. В подножието на вулкана се намирали т. нар. Розови и Бели тераси, които били разрушени. Те били смятани за едно от “Осемте чудеса на света”. Но през 2011 г. на дъното на езерото Ротомахана са открити части от тях. Последната проява на активност е отбелязана през 1981 г.
Добави коментар