0202.2017
На 31 януари т. г. Марек “Реган” Раганович (Marek “Regan” Raganowicz) изкачи соло маршрута “ Suser gjennom Harryland” (6/ A3) по знаменитата Стена на тролите (Trollveggen – норвежки, Troll Wall – англ.).
Марек Раганович
По този повод Раганович написа на своята Facebook страница: “Поради липсата на предизвикателства загиването на популацията е неизбежно. Това трае няколко поколения, но неизменно води до измиране. Такъв е резултатът от Експеримента на Келхюн*”...
Моменти от изкачването
Стената на тролите е една от най-популярните туристически атракции на Норвегия. Разположена е в западната част на страната, в околностите на град Ондалснес (Åndalsnes), който се простира около устието на река Раума във фиорда Ромсдалсфьор на Норвежко море. Част е от планината Тролтинден [Trolltinden, с най-висок връх Тролтинден или Сагтинден (Trolltinden, Sagtinden, 2018 м)] в обкръжението на долината Ромсдал (Romsdalen). Едновременно с това е най-високата отвесна стена и най-високият отвесен клиф в Европа – над 1200 метра. По нея има надвеси, издадени на 50 метра.
Изградена е от гнайси, в които са се формирали огромни винкели, тавани и пукнатини. В най-горната й част се намират многобройни шпори, жандарми и кули. Генерално скалата е нестабилна (затова много от изкачванията се правят през зимата), а каменопадите и срутванията са нещо обикновено по тази формация със северно изложение. През септември 1998 г. са отбелязани няколко разрушителни свличания на скални и земни маси, които променят драстично редица катерачни маршрути.
С една дума – това е място, където са написани едни от най-забележителните страници в историята на алпинизма. Стената става обект на внимание от страна на катерачната общност през 1958 г., когато са предприети първите опити по нея. Първото изкачване е дело на норвежката свръзка Оле Даниел Енерсен (Ole Daniel Enersen), Лейф Норман Патерсон (Leif Norman Patterson), Од Елиасен (Odd Eliassen) и Йон Тейгланд (Jon Teigland) през 1965 г. Четиримата изпреварват само с един ден британците Тони Хауърд (Tony Howard), Джон Амът (John Amatt) и Бил Туийдейл (Bill Tweedale), които прокарват най-популярния маршрут “Rimmon Route”. Но от 2003 г. по него не може да се катери, защото споменатите по-горе срутвания през септември 1998 г. са разрушили напълно пет въжета.
Стената на тролите
Първите зимни изкачвания по Стената на тролите са направени от полски алпинисти. През 1972 г. Анджей Дворак (Andrzej Dworak), Войчиех Йедлински (Wojciech Jedliński), Ришард Ковалевски (Ryszard Kowalewski) и Тадеуш Пьотровски (Tadeusz Piotrowski) преодоляват в изключително тежките зимни условия по тези места маршрутите “Fivaruta” и Реброто на Тролриген (Trollryggen pillar). По онова време Реброто на Тролриген (наречено от поляците “Реброто на сбъднатите мечти”) е най-дългият маршрут, преминат през зимата.
През март 1974 г. Ришард Ковалевски и Тадеуш Пьотровски се завръщат в Ромсдал, този път в компанията на трима отлични катерачи – Кажимиеж Глазек (Kazimierz Głazek), Марек Кеншицки (Marek Kęsicki) и Войчиех Куртика (Wojciech Kurtyka). Целта им е амбициозна и те я постигат за 13 дни, изкачвайки Френския маршрут или “Direttissima Trollveggen” от 1967 г. Когато поляците пристигат в подножието на стената, се оказва,че няма да бъдат сами. Там са и алпинисти от другата страна на Татрите – от някогашната Чехословакия. Както пише Пьотровски [в книгата си “В бури и студ”, 1977 г., изд. “Искри”, Варшава, том 145 от серията “Около света”, 415 стр. (“W burzy i mrozie”, 1977, wyd. “Iskry”, Warszawa, tom 145 z serii “Naokoło Świata”, 415 str.)]: “Това беше доказателство, че две години по-рано не бяхме сбъркали. Решението да се занимаваме със зимен алпинизъм беше правилно и постави естествена цел пред полските алпинисти, които по различни причини бяха “закъснели” с участието си в първите изкачвания в Алпите”.
През 1979 г. Стената на тролите е изкатерена за първи път свободно (без използване на изкуствени опорни точки). Това постижение записват норвежците Рагнхилд Амундсен (Ragnhild Amundsen) и Ханс Кристиан Досет [Hans Christian Doseth, роден на 10 декември 1958 г., загинал на 6 август 1984 г., при слизане от Голямата кула на Транго (Great Trango Tower, 6286 м) с партньора си Фин Дели (Finn Dæhli), след първото изкачване по нейната източна стена със Стейн П. Аасхайм (Stein P. Aasheim) и Даг Колсруд (Dag Kolsrud)].
Стената много бързо се превръща в любимо място и на занимаващите с нововъзникналата дисциплина B. A. S. E. Jumping (скокове с парашут от постоянни, нелетящи обекти). Първият полет е направен през 1980 г. от финландеца Йорма Йостер (Jorma Öster). Но се оказва, че издадените напред фрагменти (ръбовете на таваните и надвесите) я правят крайно опасна. На 7 юли 1984 г. на нея загива американецът Карл Роналд Бониш*, смятан за родоначалник на B. A. S. E. Jumping-а, малко след като поставя световен рекорд за височина на скока. Общо в първата половина на 80-те години на ХХ век жертва на инциденти с фатален край стават осем души. Това принуждава ноrwежките власти да забранят официално скоковете от стената на 25 юли 1986 г. Което, за съжаление, не охлажда ентусиазма на желаещите да опитат и не слага край на смъртните случаи.
------------------------------------------
* Джон Би Келхюн (англ. John B. Calhoun, 11 май 1917 г.-7 септември 1995 г.) е американски етолог и изследовател на психологията във връзка с проблемите на популационната плътност и нейното влияние върху поведението. Келхюн придобива известност с изследванията си върху съобщества от гризачи – мишки и плъхове. Той смята, че не съществуват логически причини, поради които наблюдаваните в неговите експерименти социални ефекти да не могат да се случат и в човешкото общество. Конкретно в цитирания от Раганович експеримент на осем мишки са осигурени най-добрите възможни условия за живот. Те имат безпроблемен достъп до всичко, което им е необходимо за живот. Популацията се увеличава, за да започне да намалява след известно време до пълно измиране на всичките й представители. Експериментът продължава четири години. Повтарян е многократно с мишки и плъхове. И резултатът винаги е един и същ – неограниченият достъп до храна и липсата на заплахи неизменно води до измиране на цялата популация. В увода към пълното описание на експеримента Джон Келхюн пише: “Ще говоря много за мишките, но става дума главно за отнасянето на този процес към хората”...
http://www.physicsoflife.pl/dict/pic/calhoun/calhoun's-experiment.pdf
**Карл Роналд Бониш (Carl Ronald Boenish, 3 април 1941 г.-7 юли 1984 г.) извършва първия въобще бейз-скок с трима свои съмишленици на 8 август 1978 г. от Ел Капитан в долината Йосемити. Прави и първо филмиране на BASE jump през 1978 г., също от Ел Кап, използвайки парашут “летящо крило”. Като главен редактор на списанието “BASE Magazine” изиграва много важна роля в популяризирането на новото увлечение. Той е оператор на игралния филм “The Gypsy Moths” (1969 г.) с участието на Бърт Ланкастър (Burt Lancaster) и Джийн Хекман (Gene Hackman). На Карл Бониш е посветен биографичният филм “Слънчевият супермен” (“Sunshine Superman”), на екран от 2015 г.
Марек Раганович
По този повод Раганович написа на своята Facebook страница: “Поради липсата на предизвикателства загиването на популацията е неизбежно. Това трае няколко поколения, но неизменно води до измиране. Такъв е резултатът от Експеримента на Келхюн*”...
Моменти от изкачването
Стената на тролите е една от най-популярните туристически атракции на Норвегия. Разположена е в западната част на страната, в околностите на град Ондалснес (Åndalsnes), който се простира около устието на река Раума във фиорда Ромсдалсфьор на Норвежко море. Част е от планината Тролтинден [Trolltinden, с най-висок връх Тролтинден или Сагтинден (Trolltinden, Sagtinden, 2018 м)] в обкръжението на долината Ромсдал (Romsdalen). Едновременно с това е най-високата отвесна стена и най-високият отвесен клиф в Европа – над 1200 метра. По нея има надвеси, издадени на 50 метра.
Изградена е от гнайси, в които са се формирали огромни винкели, тавани и пукнатини. В най-горната й част се намират многобройни шпори, жандарми и кули. Генерално скалата е нестабилна (затова много от изкачванията се правят през зимата), а каменопадите и срутванията са нещо обикновено по тази формация със северно изложение. През септември 1998 г. са отбелязани няколко разрушителни свличания на скални и земни маси, които променят драстично редица катерачни маршрути.
С една дума – това е място, където са написани едни от най-забележителните страници в историята на алпинизма. Стената става обект на внимание от страна на катерачната общност през 1958 г., когато са предприети първите опити по нея. Първото изкачване е дело на норвежката свръзка Оле Даниел Енерсен (Ole Daniel Enersen), Лейф Норман Патерсон (Leif Norman Patterson), Од Елиасен (Odd Eliassen) и Йон Тейгланд (Jon Teigland) през 1965 г. Четиримата изпреварват само с един ден британците Тони Хауърд (Tony Howard), Джон Амът (John Amatt) и Бил Туийдейл (Bill Tweedale), които прокарват най-популярния маршрут “Rimmon Route”. Но от 2003 г. по него не може да се катери, защото споменатите по-горе срутвания през септември 1998 г. са разрушили напълно пет въжета.
Стената на тролите
Първите зимни изкачвания по Стената на тролите са направени от полски алпинисти. През 1972 г. Анджей Дворак (Andrzej Dworak), Войчиех Йедлински (Wojciech Jedliński), Ришард Ковалевски (Ryszard Kowalewski) и Тадеуш Пьотровски (Tadeusz Piotrowski) преодоляват в изключително тежките зимни условия по тези места маршрутите “Fivaruta” и Реброто на Тролриген (Trollryggen pillar). По онова време Реброто на Тролриген (наречено от поляците “Реброто на сбъднатите мечти”) е най-дългият маршрут, преминат през зимата.
През март 1974 г. Ришард Ковалевски и Тадеуш Пьотровски се завръщат в Ромсдал, този път в компанията на трима отлични катерачи – Кажимиеж Глазек (Kazimierz Głazek), Марек Кеншицки (Marek Kęsicki) и Войчиех Куртика (Wojciech Kurtyka). Целта им е амбициозна и те я постигат за 13 дни, изкачвайки Френския маршрут или “Direttissima Trollveggen” от 1967 г. Когато поляците пристигат в подножието на стената, се оказва,че няма да бъдат сами. Там са и алпинисти от другата страна на Татрите – от някогашната Чехословакия. Както пише Пьотровски [в книгата си “В бури и студ”, 1977 г., изд. “Искри”, Варшава, том 145 от серията “Около света”, 415 стр. (“W burzy i mrozie”, 1977, wyd. “Iskry”, Warszawa, tom 145 z serii “Naokoło Świata”, 415 str.)]: “Това беше доказателство, че две години по-рано не бяхме сбъркали. Решението да се занимаваме със зимен алпинизъм беше правилно и постави естествена цел пред полските алпинисти, които по различни причини бяха “закъснели” с участието си в първите изкачвания в Алпите”.
През 1979 г. Стената на тролите е изкатерена за първи път свободно (без използване на изкуствени опорни точки). Това постижение записват норвежците Рагнхилд Амундсен (Ragnhild Amundsen) и Ханс Кристиан Досет [Hans Christian Doseth, роден на 10 декември 1958 г., загинал на 6 август 1984 г., при слизане от Голямата кула на Транго (Great Trango Tower, 6286 м) с партньора си Фин Дели (Finn Dæhli), след първото изкачване по нейната източна стена със Стейн П. Аасхайм (Stein P. Aasheim) и Даг Колсруд (Dag Kolsrud)].
Стената много бързо се превръща в любимо място и на занимаващите с нововъзникналата дисциплина B. A. S. E. Jumping (скокове с парашут от постоянни, нелетящи обекти). Първият полет е направен през 1980 г. от финландеца Йорма Йостер (Jorma Öster). Но се оказва, че издадените напред фрагменти (ръбовете на таваните и надвесите) я правят крайно опасна. На 7 юли 1984 г. на нея загива американецът Карл Роналд Бониш*, смятан за родоначалник на B. A. S. E. Jumping-а, малко след като поставя световен рекорд за височина на скока. Общо в първата половина на 80-те години на ХХ век жертва на инциденти с фатален край стават осем души. Това принуждава ноrwежките власти да забранят официално скоковете от стената на 25 юли 1986 г. Което, за съжаление, не охлажда ентусиазма на желаещите да опитат и не слага край на смъртните случаи.
------------------------------------------
* Джон Би Келхюн (англ. John B. Calhoun, 11 май 1917 г.-7 септември 1995 г.) е американски етолог и изследовател на психологията във връзка с проблемите на популационната плътност и нейното влияние върху поведението. Келхюн придобива известност с изследванията си върху съобщества от гризачи – мишки и плъхове. Той смята, че не съществуват логически причини, поради които наблюдаваните в неговите експерименти социални ефекти да не могат да се случат и в човешкото общество. Конкретно в цитирания от Раганович експеримент на осем мишки са осигурени най-добрите възможни условия за живот. Те имат безпроблемен достъп до всичко, което им е необходимо за живот. Популацията се увеличава, за да започне да намалява след известно време до пълно измиране на всичките й представители. Експериментът продължава четири години. Повтарян е многократно с мишки и плъхове. И резултатът винаги е един и същ – неограниченият достъп до храна и липсата на заплахи неизменно води до измиране на цялата популация. В увода към пълното описание на експеримента Джон Келхюн пише: “Ще говоря много за мишките, но става дума главно за отнасянето на този процес към хората”...
http://www.physicsoflife.pl/dict/pic/calhoun/calhoun's-experiment.pdf
**Карл Роналд Бониш (Carl Ronald Boenish, 3 април 1941 г.-7 юли 1984 г.) извършва първия въобще бейз-скок с трима свои съмишленици на 8 август 1978 г. от Ел Капитан в долината Йосемити. Прави и първо филмиране на BASE jump през 1978 г., също от Ел Кап, използвайки парашут “летящо крило”. Като главен редактор на списанието “BASE Magazine” изиграва много важна роля в популяризирането на новото увлечение. Той е оператор на игралния филм “The Gypsy Moths” (1969 г.) с участието на Бърт Ланкастър (Burt Lancaster) и Джийн Хекман (Gene Hackman). На Карл Бониш е посветен биографичният филм “Слънчевият супермен” (“Sunshine Superman”), на екран от 2015 г.
Добави коментар