0901.2017
На 6 януари т. г. се навърши половин век от първото изкачване на втората по височина кота в Антарктика – Маунт Тайри (Mount Tyree, 4852 м), дело на американска експедиция.
Маунт Тайри
Маунт Тайри е разположен на 13 км северозападно от масива на най-високия връх на Белия континент Маунт Винсън (Mount Vinson, 4892 м). Издига се над ледника Патън (Patton Glacier)* на север и над ледника Червелати (Cervellati Glacier)** на югоизток. Върхът е открит по време на проучвателни полети на ескадрилата VX-6 на американските военно-морски сили през януари 1958 г. Същия месец е картиран от групата, която си поставя за цел да прекоси Земята Мери Бърд (Marie Byrd Land)***. Наречен е на името на контраадмирал Дейвид М. Тайри (David M. Tyree)****, командващ на Aмериканския военноморски антарктически флот.
Оттогава на върха има само пет изкачвания по три различни маршрута. Първото, на 6 януари 1967 г., е на Джон Еванс (John Evans) и Бари Корбет (Barry Corbet) по т. нар. Кулоар на Корбет (Corbet' s Couloir). Автор на второто, през януари 1989 г., е Тери “Мъгс” Стъмп (Terry “Mugs” Stump). Третото (през 1997 г.) записват в актива си французите Антоан дьо Шуден (Antoine de Choudens) и Антоан Керол (Кероль, Antoine Cayrol). По-късно същата година са последвани от Конрад Анкер (Conrad Anker) и Алекс Лоу (Alex Lowe). На 3 януари 2012 г. Ханс Камерландер (Hans Kammerlander), Робърт Милър (Robert Miller) и Кристиян Щангл (Christian Stangl) повтарят Френския маршрут и правят петото изкачване****. Върхът е взел е три жертви (по време на три различни експедиции). Неизкачена и досега остава неговата 2000-метрова южна стена, която е сред най-големите в Антарктика.
Експедиционният сезон в района на върха трае от ноември до януари, когато слънцето е над хоризонта в продължение на 24 часа и дните са “топли” – температурата на върха е по-висока от минус 30° C (минус 20° F). Както до Винсън, така и до Тайри се стига с шестчасов полет от Пунта Аренас (Чили) до лагера на ледника Юниън (Union Glacier Camp), последван от 200-километров полет до базовия лагер в подножието на върха със специални самолетчета с плазове за приземяване и излитане от снежни повърхности.
----------------------------------
*С решение на Консултативния комитет за имената в Антарктика (Advisory Committee on Antarctic Names, US-ACAN) носи името на сержанта от Военно-въздушните сили на САЩ (United States Air Force, USAF) Ричард Д. Патън (Richard J. Patton), направил на 26 ноември 1956 г. първия скок със парашут на Южния полюс.
**Ледникът Червелати е наименован на италианския представител в Експертната група по географска информация (Expert Group on Geographic Information) на Научния комитет за антарктически изследвания (Scientific Committee on Antarctic Research, SCAR) Роберто Червелати (Roberto Cervellati), който от 1992 до 2006 г. е директор на Съставния географски справочник за Антарктика (Composite Gazetteer of Antarctica) – каталог на важни изходни точки за топографски измервания и географски и топонимичен речник с информация за местата и техните названия.
***През 1929 г. контраадмирал Ричард Ивлин Бърд (Richard Evelyn Byrd, 25 октомври 1888 г.-11 март 1957 г.) – първият човек, който стига със самолет до Северния и Южния полюс, нарича на името на жена си Мери Бърд частта от Западна Антарктика, разположена на изток от шелфовия ледник Рос и Морето Рос и южно от Тихия океан, простираща се на изток приблизително до линията между челото на шелфовия ледник Рос и Брега на Ейтс.
****Контраадмирал Дейвид Мерил Тайри (David Merrill Tyree, 23 януари 1904 г.-25 август 1984 г.) завършва Военноморската академия на САЩ през 1925 г. и по-късно получава магистърска степен по инженерна химия от университета в Мичиган. Последователно служи на едни от най-големите кораби от военноморския флот на страната си – тежкия крайцер “Солт Лейк Сити”, самолетоносача “Лексингтън”, войсковия транспорт “Ренсил”, линейния кръстосвач “Ню Джързи”, а така също в амфибийния флот на САЩ. След Втората световна война преподава в Националния военен колеж. Зам.-началник щаб е на ВМФ на САЩ по военноморските операции и началник на завода за боеприпаси за военноморския флот. Последната му длъжност е командващ Aмериканския военноморски антактически флот от 14 април 1959 до 26 ноември 1962 г.
*****С това изкачване Ханс Камерландер стана първият човек в света, стъпил на първите два най-високи върха на всички континенти. За австриеца Кристиан Щангл това бе важна стъпка към постигането на Triple Seven Summits, т. е. към изкачването на трите най-високи върха на всички континенти през 2013 г. Същата година, след успеха си, той бе официален гост на Банскофилмфест.
Вижте:
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=5159 и
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=5190
Маунт Тайри
Маунт Тайри е разположен на 13 км северозападно от масива на най-високия връх на Белия континент Маунт Винсън (Mount Vinson, 4892 м). Издига се над ледника Патън (Patton Glacier)* на север и над ледника Червелати (Cervellati Glacier)** на югоизток. Върхът е открит по време на проучвателни полети на ескадрилата VX-6 на американските военно-морски сили през януари 1958 г. Същия месец е картиран от групата, която си поставя за цел да прекоси Земята Мери Бърд (Marie Byrd Land)***. Наречен е на името на контраадмирал Дейвид М. Тайри (David M. Tyree)****, командващ на Aмериканския военноморски антарктически флот.
Оттогава на върха има само пет изкачвания по три различни маршрута. Първото, на 6 януари 1967 г., е на Джон Еванс (John Evans) и Бари Корбет (Barry Corbet) по т. нар. Кулоар на Корбет (Corbet' s Couloir). Автор на второто, през януари 1989 г., е Тери “Мъгс” Стъмп (Terry “Mugs” Stump). Третото (през 1997 г.) записват в актива си французите Антоан дьо Шуден (Antoine de Choudens) и Антоан Керол (Кероль, Antoine Cayrol). По-късно същата година са последвани от Конрад Анкер (Conrad Anker) и Алекс Лоу (Alex Lowe). На 3 януари 2012 г. Ханс Камерландер (Hans Kammerlander), Робърт Милър (Robert Miller) и Кристиян Щангл (Christian Stangl) повтарят Френския маршрут и правят петото изкачване****. Върхът е взел е три жертви (по време на три различни експедиции). Неизкачена и досега остава неговата 2000-метрова южна стена, която е сред най-големите в Антарктика.
Експедиционният сезон в района на върха трае от ноември до януари, когато слънцето е над хоризонта в продължение на 24 часа и дните са “топли” – температурата на върха е по-висока от минус 30° C (минус 20° F). Както до Винсън, така и до Тайри се стига с шестчасов полет от Пунта Аренас (Чили) до лагера на ледника Юниън (Union Glacier Camp), последван от 200-километров полет до базовия лагер в подножието на върха със специални самолетчета с плазове за приземяване и излитане от снежни повърхности.
----------------------------------
*С решение на Консултативния комитет за имената в Антарктика (Advisory Committee on Antarctic Names, US-ACAN) носи името на сержанта от Военно-въздушните сили на САЩ (United States Air Force, USAF) Ричард Д. Патън (Richard J. Patton), направил на 26 ноември 1956 г. първия скок със парашут на Южния полюс.
**Ледникът Червелати е наименован на италианския представител в Експертната група по географска информация (Expert Group on Geographic Information) на Научния комитет за антарктически изследвания (Scientific Committee on Antarctic Research, SCAR) Роберто Червелати (Roberto Cervellati), който от 1992 до 2006 г. е директор на Съставния географски справочник за Антарктика (Composite Gazetteer of Antarctica) – каталог на важни изходни точки за топографски измервания и географски и топонимичен речник с информация за местата и техните названия.
***През 1929 г. контраадмирал Ричард Ивлин Бърд (Richard Evelyn Byrd, 25 октомври 1888 г.-11 март 1957 г.) – първият човек, който стига със самолет до Северния и Южния полюс, нарича на името на жена си Мери Бърд частта от Западна Антарктика, разположена на изток от шелфовия ледник Рос и Морето Рос и южно от Тихия океан, простираща се на изток приблизително до линията между челото на шелфовия ледник Рос и Брега на Ейтс.
****Контраадмирал Дейвид Мерил Тайри (David Merrill Tyree, 23 януари 1904 г.-25 август 1984 г.) завършва Военноморската академия на САЩ през 1925 г. и по-късно получава магистърска степен по инженерна химия от университета в Мичиган. Последователно служи на едни от най-големите кораби от военноморския флот на страната си – тежкия крайцер “Солт Лейк Сити”, самолетоносача “Лексингтън”, войсковия транспорт “Ренсил”, линейния кръстосвач “Ню Джързи”, а така също в амфибийния флот на САЩ. След Втората световна война преподава в Националния военен колеж. Зам.-началник щаб е на ВМФ на САЩ по военноморските операции и началник на завода за боеприпаси за военноморския флот. Последната му длъжност е командващ Aмериканския военноморски антактически флот от 14 април 1959 до 26 ноември 1962 г.
*****С това изкачване Ханс Камерландер стана първият човек в света, стъпил на първите два най-високи върха на всички континенти. За австриеца Кристиан Щангл това бе важна стъпка към постигането на Triple Seven Summits, т. е. към изкачването на трите най-високи върха на всички континенти през 2013 г. Същата година, след успеха си, той бе официален гост на Банскофилмфест.
Вижте:
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=5159 и
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=5190
Добави коментар