На 23 декември т. г. южнотиролските алпинисти Симон Керер (Simon Kehrer) и Кристоф Хайнц (Christoph Hainz) направиха верижно изкачване по трите знаменити стени на Тре Чиме ди Лаваредо в Италианските Доломити. Чистото общо време за катерене възлезе на 7 часа и 30 минути, колкото според гидовниците е средното време за преодоляване на всеки от туровете.
 

Керер и Хайнц стартираха в 07.00 часа от езерото Д’Анторно. Както писа по-късно първият, “алпинистът не е колоездач и затова с много голямо удоволствие тръгнахме по отвесната стена на Чима Гранде, която бяхме избрали за начало”. След разпределяне на инвентара двамата поеха без осигуровка по началната, лесна част на маршрута “Comici-Dimai”.
 
Тази линия е премината за първи път през 1933 г. от Емилио Комиччи (Emilio Comici), Джузепе (Giuseppe) и Анджело (Angelo) Димаи (Dimai). Съдържа около 190 последователни метра по терен до VII категория (първоначално V+, A0), а като цяло преодолява 505 вертикални метра, които отнемат около 7 часа на средностатистическа свръзка. Двамата гидове се справиха с “Comici-Dimai” за 2 часа и 30 мин.
 
След това Симон и Кристоф се насочиха към Чима Овест, където ги очакваше друг смятан за класика тур – на Касин [или по-точно “Cassin-Ratti” на Рикардо Касин (Ricardo Cassin) и Виторио Рати (Vittorio Ratti) от 1935 г., VIII или VI, A0, 350 м]. Макар че той криволичи, съдържа множество траверси и в крайна сметка предлага над 500 метра катерене, двамата южнотиролци го изкатериха за 3 часа и 25 мин (за нормални свръзки това време е 7-9 часа).
 

Маршрутите “Comici-Dimai” на Чима Гранде и “Cassin” на Чима Овест
Снимка: от архива на Кристоф Хайнц
Photo: Christoph Hainz Archives
 
За финал бе избрана линията “Spigolo Giallo” (“Жълтия ръб”) или “Comici-Varale-Zanutti” (VI+, 320 м) на Емилио Комичи (Emilio Comici), Ренато Дзанути (Renato Zanutti) и Мари Варале (Mary Varale). Тринадесетте въжета отнеха на Симон и Кристоф по-малко от час и половина.
 

Финалната част на трилогията – “Spigolo Giallo” (“Gelbe Kante” - немски) на Чима Пикола
Снимка: от архива на Кристоф Хайнц
Photo: Christoph Hainz Archives
 
Както лесно се забелязва, единствено последният маршрут – на Малката Чима, частично се огрява от слънцето, докато стените на Чима Гранде и Чима Овест, освен катерене по леденостудената по това време на годината скала, предложиха на двамата алпинисти покрити със сняг места, да не говорим за преспите в подножията. Това, без съмнение, е оказало влияние върху подбора на екипировката и цялостната логистика на верижното изкачване.
 
Симон Керер и Кристоф Хайнц се върнаха в точката на тръгването си в 20.00 часа, т. е. точно 13 часа след началото на начинанието.