2912.2016
Предлагаме ви интересен материал за храненето по време на изкачвания. Негов автор е Януш Голомб (Janusz Gołąb), смятан актуално за най-добрия полски алпинист. Той е добре познат в България. През лятото на 2014 г. изкачи К-2 почти по едно и също време с Боян Петров и бе поканен в София от реализаторите на филма “3 x 8000”, който Българската национална телевизия направи за забележителния, нямащ прецедент в историята на нашия алпинизъм “хеттрик” на Боян – изкачването на втория, третия и дванадесетия връх в света.
На 12 ноември 2014 г. в галерията на Полския културен институт в София Януш Голомб направи презентация за зимната си премиера (с Адам Биелецки) на Хидън пик.
Още за Януш Голомб – на:
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=5837
Януш Голомб
Известният полски алпинист Януш Голомб, който това лято изкачи К-2 почти по едно и също време с Боян Петров, ще гостува у нас през следващата седмица. Той е поканен от реализаторите на филма “3 x 8000”, който Българската национална телевизия прави за забележителния, нямащ прецедент в историята на нашия алпинизъм “хеттрик” на Боян – изкачването на втория, третия и дванадесетия връх в света К-2, Кангчендзьонга и Броуд пик през отминалото лято в рамките само на 70 дни.
“Вземете сланина!” – този съвет чухме със Станислав Пиецух, когато през 1991 г. се готвехме за изкачване по Маршрута на Тимофеев по стената на Асан (4200 м) в планината Ак-Су. Бяхме слушали, че руснаците носят “сало” (сланина) като щурмова храна. И наистина – стомахът може да се натъпче с всичко това, но дали такава храна ще може бързо да ни осигури енергия?
По време на стенни изкачвания сме взимали различни неща за ядене. На Поляната под Висока, преди изкачването по стената на Млинарчик, сложих в раницата като щурмова храна няколко блокчета шоколад. А моят партньор – Войчиех Куртика, бе приготвил сандвичи със солидни парчета нежна сьомга. Всеки с навиците си и затова темата за храненето в планината е безкрайна. Но трябва да призная, че след изкачването сандвичите на Войтек страшно ми се усладиха, а шоколадовите блокчета останаха недокоснати на дъното на раницата ми (шоколадът тежи, а освен това губи вкусовите си качества след замръзване).
Храненето в планината
Важно е какво
Случвали ми са се и груби грешки. По време на един от зимните биваци на нашата Стена на стените – Казалница Миенгушовиецка, към завиращата в тенджерката инстантна супа прибавихме парченца чехословашки сух салам. След поглъщането на този “деликатес”, който ни се стори необикновено солен (в ефект от добавката на сухия салам), бяхме сити, но повече не можехме да се катерим. Подгони ни изгаряща жажда, която не подлежи на описание. Никакво количество вода не можеше да я утоли. Чувствах се така, сякаш съм изсипал в устата си цялата солница в някоя закусвалня.
Още по важно е колко
Друга сериозна грешка, чиито последици съм изпитвал на собствения си гръб, е малкото количество храна по време на изкачване. Става дума за начинания, които могат да продължат по-дълго време, защото при такива до пет дни (поне в моя случай) не е проблем, ако нещо се окаже недостатъчно. Планините не са концерт по желание, но при изкачвания над една седмица липсата на храна се превръща в много сериозен проблем, от който зависи успехът или неуспехът. Друга възможнсот в подобна ситуация е да забравиш за глада и за стомаха си – така, както бяхме принудени да направим на Стената на Тролите, по време на първото зимно изкачване по тура “Arch Wall” (VI, VI+, A4+, 1300 м). За маршрута, който имаше само две изкачвания – първото, продължило 20 дни и повторено (също през лятото) за 12 дни, ние взехме храна за 7 дни плюс ограничен запас за още 3 дни, ако изкачвнето се проточеше. В крайна сметка, излязохме от стената след 12 дни катерене. Последното енергетично блокче, което поделихме с партньора ми, изядохме на деветия ден. От деветия ден на изкачването до края примирахме от глад.
Храненето в планината – стратегически подход
През миналите години, които са вече история, нямахме такъв избор от висококалорични, лесносмилаеми и лесни за приготвяне хранителни продукти, както днес.
Планирайки храна за планината и подготвяйки провизиите, си струва – в рамките на възможностите – да се вземат под внимание предпочитанията на участниците в експедицията/ изкачването. Това е от особено значение във високите планини, където поради по-малкото количество кислород, усвоявано от организма, човек загубва апетит, а при дейност над 7000 м започват да се появяват проблеми с преглъщането.
Примерен списък на храните по време на експедиция
Предвиждаме три хранения на ден:
- закуска,
- хранене по време на изкачването (щурмова храна),
- вечеря.
Какво да вземем? (предложение)
Както казах по-горе, стараем се да отчитаме индивидуалните предпочитания на участниците.
Закуска:
- овесена каша или супа (лиофилизат),
- сушени/ лиофилизирани плодове + енергетично блокче “Muesli”,
- изотонична напитка/ евентуално чай.
Нещо много важно: трябва да поемем поне 1 литър течности по време на закуската. Ако разтопяваме сняг за получаване на вода и приготвяне на минерална напитка, подгравяме водата до температура, която смятаме за приемлива. Ако става дума за чай, водата трябва да заври. Избирайки минерална напитка, пестим гориво (газ, керосин).
През деня:
- напитка с голямо количество захар от типа “Carbo” или изотонична напитка (за изкачвания в планини от типа на Татрите или Алпите се старайте да вземате 1 литър/ 1 литър и половина течност, във високите планини – 2 литра). Напитката подготвяме по време на бивака предния ден или рано сутринта преди тръгване), енергетичен гел (2 броя по около 300 килокалории, аз лично използвам тези с бързоусвоими въглехидрати),
- евентуално едно-две енергетични блокчета (с “бавни” въглехидрати).
Важно: по часовник, на всеки час се зареждаме с енергия – една трета енергетичен гел с няколко глътки напитка (задължително прочетете написаното на етикета на продукта, защото честа грешка е поглъщането на гела наведнъж, което означава, че организмът ще започне “да се брани”, трупайки захар. Много добра работа върши също сушеното месо, като деликатес, поеман през деня, или като добавка към главното ядене.
Витаминизираните бонбони (няколко броя) също влизат в работа, поставени на лесно достъпно място , например в джоба на якето.
Вечеря:
- главно ядене + при възможност супа (лиофилизати),
- десерт или “Eco Vitamin Drink” (лиофилизат),
- възстановяваща белтъчна напитка от типа “White”,
- добавка на аминокиселини под формата на BCAA,
- витамини на прах за приготвяне на напитка,
- изотонична напитка или чай (минимум 1 литър по време на вечерята).
Важно: ако усетите слабост или че сте се обезводнили по време на изкачването през деня, или пък не сте успели поради липса на възможност да изпиете препоръчаните до момента 2-3 литра течност, пригответе си и изпийте електролит (който се намира в аптечката на всеки лагер). Целодневният баланс във високите планини трябва да възлиза на минимум 4 литра течности, а с добавяне към него и на водата от отделните блюда – дори 5 литра. Ако вечерта, по време на бивака, имате възможности и време, пригответе вода за сутринта. Във високите планини топъл camel bag е много приятна добавка в спалния чувал. Ако в него вземете и нещо сладко или сушени плодове, можете с удоволствие да си похапнете, лежейки удобно в спалния чувал преди заспиване. Водата, приготвена вечерта, може да се окаже полезна и ако ожаднеете през нощта. Идеално се вписват в менюто на вечерното хранене сушеното место и т. нар. сушени месни пръчици. Както бе казано, те могат да се консумират и през деня.
Когато е студено, не бива да забравяме да поставим в спалния чувал и газовите бутилки. Това ще улесни ранното запалване на примуса. Ако в резултат на недостатъчна аклиматизация, въпреки умората, страдате от безсъние, помислете за малка доза сънотворно. Ако ви боли глава, вземете нещо обезболяващо. Пригответе бутилка за уриниране вътре в палатката. Пийте много и се старайте да си почивате.
Как да пресметнем количеството на необходимата храна?
Определяме броя на дните на изкачването.
Пример: предвиждан брой дни над базовия лагер – 15.
Храна:
- основни хранения (лиофилизирана храна) – 15 броя (1 дажба е ок. 310- 400 килокалории, тегло 100 г.),
- закуски (лиофилизирана храна) – 15 броя (1 опаковка е около 1000 килокалории, тегло 200 грама),
- ако става дума за двойни порции в една опаковка, основните хранения и закуските делим на двама души, т. е. на един човек ще се паднат по седем и половина опаковки,
- лиофилизирана супа – 15 броя (1 дажба е около 350 килокалории, тегло – 40 грама),
- витаминна лиофилизирана напитка – 15 броя (1 порция – около 50 килокалории, тегло 20 грама),
- сушени плодове (лиофилизат) – 15 броя (1 опаковака е около 120 килокалории, тегло около 30 грама),
- витаминизирани бонбони – 45 броя (по 3 броя на ден).
Енергетични добавки:
- енергетичен гел – 30 броя (1 гел е около 250-300 килокалории, тегло около 60 грама) или калоричната равностойност в енергетични блокчета (1 блокче е около 200 килокалории, тегло около 55 грама).
Течности:
- всеки ден ден 2 литра напитка тип “Carbo” в продължения на 15 дни = 30 литра течност (от 2 килограма прах получаваме около 40 литра от напитката),
- сутрин и вечер минерaлна белтъчна напитка тип “Recovery”, витамини, чай (разтворимо кафе) по 2 литра за 15 дни = 30 литра течности.
Горният списък е предвиден за 15 дни изкачване в експедиционен стил или за big wall climbing. Той може да бъде разширен с някакви любими лакомства + малък резерв. Ако искам да действам в алпийски стил в Хималаите в двучленна свръзка, чувствително бих съкратил този списък.
Отделно внимание заслужава въпросът какви енергетични блокчета да вземем. Това се отнася и за напитките. На пазара има много голям избор, който идеално пасва на цялата гама планинарски дейности – от туризма до хималаизма. По-подробно ще се спра на тази тема във втората част на статията. Тук само ще спомена, че никъде индивидуалните предпочитания и индивидуалният избор не играят толкова важна роля, както при енергетичните гелове и блокчета. Не веднъж и двата пъти съм бил свидетел как даден вкус, мирис, консистенция са били неприемливи за някого, докато друг просто ги е обожавал. Единственият правилен подход е всички тези изделия да бъдат опитвани преди заминаване.
Добър апетит!
Превод:
Петър Атанасов
На 12 ноември 2014 г. в галерията на Полския културен институт в София Януш Голомб направи презентация за зимната си премиера (с Адам Биелецки) на Хидън пик.
Още за Януш Голомб – на:
https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=5837
Януш Голомб
Известният полски алпинист Януш Голомб, който това лято изкачи К-2 почти по едно и също време с Боян Петров, ще гостува у нас през следващата седмица. Той е поканен от реализаторите на филма “3 x 8000”, който Българската национална телевизия прави за забележителния, нямащ прецедент в историята на нашия алпинизъм “хеттрик” на Боян – изкачването на втория, третия и дванадесетия връх в света К-2, Кангчендзьонга и Броуд пик през отминалото лято в рамките само на 70 дни.
“Вземете сланина!” – този съвет чухме със Станислав Пиецух, когато през 1991 г. се готвехме за изкачване по Маршрута на Тимофеев по стената на Асан (4200 м) в планината Ак-Су. Бяхме слушали, че руснаците носят “сало” (сланина) като щурмова храна. И наистина – стомахът може да се натъпче с всичко това, но дали такава храна ще може бързо да ни осигури енергия?
По време на стенни изкачвания сме взимали различни неща за ядене. На Поляната под Висока, преди изкачването по стената на Млинарчик, сложих в раницата като щурмова храна няколко блокчета шоколад. А моят партньор – Войчиех Куртика, бе приготвил сандвичи със солидни парчета нежна сьомга. Всеки с навиците си и затова темата за храненето в планината е безкрайна. Но трябва да призная, че след изкачването сандвичите на Войтек страшно ми се усладиха, а шоколадовите блокчета останаха недокоснати на дъното на раницата ми (шоколадът тежи, а освен това губи вкусовите си качества след замръзване).
Храненето в планината
Важно е какво
Случвали ми са се и груби грешки. По време на един от зимните биваци на нашата Стена на стените – Казалница Миенгушовиецка, към завиращата в тенджерката инстантна супа прибавихме парченца чехословашки сух салам. След поглъщането на този “деликатес”, който ни се стори необикновено солен (в ефект от добавката на сухия салам), бяхме сити, но повече не можехме да се катерим. Подгони ни изгаряща жажда, която не подлежи на описание. Никакво количество вода не можеше да я утоли. Чувствах се така, сякаш съм изсипал в устата си цялата солница в някоя закусвалня.
Още по важно е колко
Друга сериозна грешка, чиито последици съм изпитвал на собствения си гръб, е малкото количество храна по време на изкачване. Става дума за начинания, които могат да продължат по-дълго време, защото при такива до пет дни (поне в моя случай) не е проблем, ако нещо се окаже недостатъчно. Планините не са концерт по желание, но при изкачвания над една седмица липсата на храна се превръща в много сериозен проблем, от който зависи успехът или неуспехът. Друга възможнсот в подобна ситуация е да забравиш за глада и за стомаха си – така, както бяхме принудени да направим на Стената на Тролите, по време на първото зимно изкачване по тура “Arch Wall” (VI, VI+, A4+, 1300 м). За маршрута, който имаше само две изкачвания – първото, продължило 20 дни и повторено (също през лятото) за 12 дни, ние взехме храна за 7 дни плюс ограничен запас за още 3 дни, ако изкачвнето се проточеше. В крайна сметка, излязохме от стената след 12 дни катерене. Последното енергетично блокче, което поделихме с партньора ми, изядохме на деветия ден. От деветия ден на изкачването до края примирахме от глад.
Храненето в планината – стратегически подход
През миналите години, които са вече история, нямахме такъв избор от висококалорични, лесносмилаеми и лесни за приготвяне хранителни продукти, както днес.
Планирайки храна за планината и подготвяйки провизиите, си струва – в рамките на възможностите – да се вземат под внимание предпочитанията на участниците в експедицията/ изкачването. Това е от особено значение във високите планини, където поради по-малкото количество кислород, усвоявано от организма, човек загубва апетит, а при дейност над 7000 м започват да се появяват проблеми с преглъщането.
Примерен списък на храните по време на експедиция
Предвиждаме три хранения на ден:
- закуска,
- хранене по време на изкачването (щурмова храна),
- вечеря.
Какво да вземем? (предложение)
Както казах по-горе, стараем се да отчитаме индивидуалните предпочитания на участниците.
Закуска:
- овесена каша или супа (лиофилизат),
- сушени/ лиофилизирани плодове + енергетично блокче “Muesli”,
- изотонична напитка/ евентуално чай.
Нещо много важно: трябва да поемем поне 1 литър течности по време на закуската. Ако разтопяваме сняг за получаване на вода и приготвяне на минерална напитка, подгравяме водата до температура, която смятаме за приемлива. Ако става дума за чай, водата трябва да заври. Избирайки минерална напитка, пестим гориво (газ, керосин).
През деня:
- напитка с голямо количество захар от типа “Carbo” или изотонична напитка (за изкачвания в планини от типа на Татрите или Алпите се старайте да вземате 1 литър/ 1 литър и половина течност, във високите планини – 2 литра). Напитката подготвяме по време на бивака предния ден или рано сутринта преди тръгване), енергетичен гел (2 броя по около 300 килокалории, аз лично използвам тези с бързоусвоими въглехидрати),
- евентуално едно-две енергетични блокчета (с “бавни” въглехидрати).
Важно: по часовник, на всеки час се зареждаме с енергия – една трета енергетичен гел с няколко глътки напитка (задължително прочетете написаното на етикета на продукта, защото честа грешка е поглъщането на гела наведнъж, което означава, че организмът ще започне “да се брани”, трупайки захар. Много добра работа върши също сушеното месо, като деликатес, поеман през деня, или като добавка към главното ядене.
Витаминизираните бонбони (няколко броя) също влизат в работа, поставени на лесно достъпно място , например в джоба на якето.
Вечеря:
- главно ядене + при възможност супа (лиофилизати),
- десерт или “Eco Vitamin Drink” (лиофилизат),
- възстановяваща белтъчна напитка от типа “White”,
- добавка на аминокиселини под формата на BCAA,
- витамини на прах за приготвяне на напитка,
- изотонична напитка или чай (минимум 1 литър по време на вечерята).
Важно: ако усетите слабост или че сте се обезводнили по време на изкачването през деня, или пък не сте успели поради липса на възможност да изпиете препоръчаните до момента 2-3 литра течност, пригответе си и изпийте електролит (който се намира в аптечката на всеки лагер). Целодневният баланс във високите планини трябва да възлиза на минимум 4 литра течности, а с добавяне към него и на водата от отделните блюда – дори 5 литра. Ако вечерта, по време на бивака, имате възможности и време, пригответе вода за сутринта. Във високите планини топъл camel bag е много приятна добавка в спалния чувал. Ако в него вземете и нещо сладко или сушени плодове, можете с удоволствие да си похапнете, лежейки удобно в спалния чувал преди заспиване. Водата, приготвена вечерта, може да се окаже полезна и ако ожаднеете през нощта. Идеално се вписват в менюто на вечерното хранене сушеното место и т. нар. сушени месни пръчици. Както бе казано, те могат да се консумират и през деня.
Когато е студено, не бива да забравяме да поставим в спалния чувал и газовите бутилки. Това ще улесни ранното запалване на примуса. Ако в резултат на недостатъчна аклиматизация, въпреки умората, страдате от безсъние, помислете за малка доза сънотворно. Ако ви боли глава, вземете нещо обезболяващо. Пригответе бутилка за уриниране вътре в палатката. Пийте много и се старайте да си почивате.
Как да пресметнем количеството на необходимата храна?
Определяме броя на дните на изкачването.
Пример: предвиждан брой дни над базовия лагер – 15.
Храна:
- основни хранения (лиофилизирана храна) – 15 броя (1 дажба е ок. 310- 400 килокалории, тегло 100 г.),
- закуски (лиофилизирана храна) – 15 броя (1 опаковка е около 1000 килокалории, тегло 200 грама),
- ако става дума за двойни порции в една опаковка, основните хранения и закуските делим на двама души, т. е. на един човек ще се паднат по седем и половина опаковки,
- лиофилизирана супа – 15 броя (1 дажба е около 350 килокалории, тегло – 40 грама),
- витаминна лиофилизирана напитка – 15 броя (1 порция – около 50 килокалории, тегло 20 грама),
- сушени плодове (лиофилизат) – 15 броя (1 опаковака е около 120 килокалории, тегло около 30 грама),
- витаминизирани бонбони – 45 броя (по 3 броя на ден).
Енергетични добавки:
- енергетичен гел – 30 броя (1 гел е около 250-300 килокалории, тегло около 60 грама) или калоричната равностойност в енергетични блокчета (1 блокче е около 200 килокалории, тегло около 55 грама).
Течности:
- всеки ден ден 2 литра напитка тип “Carbo” в продължения на 15 дни = 30 литра течност (от 2 килограма прах получаваме около 40 литра от напитката),
- сутрин и вечер минерaлна белтъчна напитка тип “Recovery”, витамини, чай (разтворимо кафе) по 2 литра за 15 дни = 30 литра течности.
Горният списък е предвиден за 15 дни изкачване в експедиционен стил или за big wall climbing. Той може да бъде разширен с някакви любими лакомства + малък резерв. Ако искам да действам в алпийски стил в Хималаите в двучленна свръзка, чувствително бих съкратил този списък.
Отделно внимание заслужава въпросът какви енергетични блокчета да вземем. Това се отнася и за напитките. На пазара има много голям избор, който идеално пасва на цялата гама планинарски дейности – от туризма до хималаизма. По-подробно ще се спра на тази тема във втората част на статията. Тук само ще спомена, че никъде индивидуалните предпочитания и индивидуалният избор не играят толкова важна роля, както при енергетичните гелове и блокчета. Не веднъж и двата пъти съм бил свидетел как даден вкус, мирис, консистенция са били неприемливи за някого, докато друг просто ги е обожавал. Единственият правилен подход е всички тези изделия да бъдат опитвани преди заминаване.
Добър апетит!
Превод:
Петър Атанасов
Добави коментар