Алпийски клуб "Кайлъшка Долина" - Плевен проведе експедиция в Африка, в планината Атлас, долината Тагия, Мароко. Тя се състоя от 1 до 12 септември 2016 г. Бяха проучени катерачни обекти и стени, в които българи не бяха ходили. Участници: Тихомир Димитров от АК "Кайлъшка Долина" и Милен Братанов от АК "Вихрен".
 

Заредени с ентусиазъм тръгнахме от летище София само с по една раница ръчен багаж, натъпкана с екипировка за катерене (въжета, карабинери, седалки френдове и др.). Пристигаме в Брюксел, където имаме 6 часа престой и хващаме после за Маракеш. На летището в Евро-столицата ни чака Борето (приятел на Милен), който работи в Консулството ни там. Взима ни и отиваме към центъра – пием бири, разходка (пикаещите забележителности там), после у тях, после бързо хапване и хоп - пак сме на самолет, този път за Маракеш.

Кой каквото да ми разправя, тези там са си добри хора, но тарикати. Всеки гледа да изкарат нещо от теб (чужденецът). Спим, ядем, разглеждаме забележителностите: Котубия, Джама елФна, кобри, екзотика. Почиваме един ден и пътуваме към Тагия – долина в сърцето на Атласките планини, заобиколена от най-стръмните и отвесни върхове в Африка. След кратък пазарлък (естествено) се настаняваме в една къща за гости и тръгваме още същият ден да катерим една отвесна стена на вр. Тойждат, не издържаме.

Какво да ви кажа - голямо катерене, голямо оцеляване, пускахме рапели през доста ненадеждни места. Имахме, така да се каже, опознавателен полуден в непознатата за нас долина. Така започна нашето катерене там, прибираме се в къщата за гости и раздуваме с Американосите там, намираме общи познати и т.н.

Районът на долината Тагия се състои от 5 върха с отвесни стени, с дължина от 250 метра до 900 метра. Скалата е варовик с червеникав оттенък, а надморската височина на долината е около 1500 м, като връхната точка на върховете в района е около 2700 м.н.в. Изкачихме четири маршрута, като 3 от тях са с дължина 300 метра и трудност между 6а и 6с:
Canyon Apache, 300 m. 6c маршрутът е екипиран от М. Пиола и А. Пти;
Bele et berbere, 6b+, 300 m. екипиран от М. Пиола и А. Пти;
Третият маршрут е номер 81 в гидовника на Кристиан Равиер 6а+ 300 м J.

Четвъртият маршрут,  който изкачихме, се намира на източната стена на емблематичният връх Ойждат, която е 900 метра, по маршрута Tip tip berbere 900 м, 6b+ trad, А2 в рамките на светлата част от деня за 12 часа! Най-дългият маршрут на стената и в района на Тагия, може би най–дългият маршрут на варовик в Африка?!
Цялата информация за маршрутите и скиците, може да се намери в книгата на Кристиан Равиер от 2009 г. с която Борислав Димитров ни услужи, въпреки че не е посещавал района, което за нас си е направо невероятно - да посетим място на планетата Земя, на което не е бил Боби, имайки предвид, че той е посетил над 130 държави, някои от които по над 10 пъти, като САЩ, Франция, Непал и др.

Ние деляхме къщата за гости с Американските катерачи: Дейвид Олфрий (свободни изкачвания по няколко тура на Ел капитен и др.) и Майк Шафърд (вторият човек в света преминал свободно „компресора“ на Серо Торе и др.), а Алекс Хонълд и Томи Колдуел дойдоха след нас. На обекта имаше и англичани, шотландци и др., но всички бяха приятно изненадани от нашите изкачвания там, които регистрирахме за краткият си престои в този отдалечен от цивилизацията район на света. А именно: само за  5 дни в долината изкачихме четири маршрута!

Защо само 5 дни? Районът на долита Тагия е трудно достъпен. Времето за цялата експедиция от 11 дни се оказа твърде малко за повече катерене, прекарахме много дни в самолети, автобуси и логистика.

Мароко е едно невероятно място! Там се срещате с различна култура и бит на бербери и другите племена, населяващи тази част от земното кълбо. Много интересна гледка е да видиш двама души, които си проверяват фейсбука, яздейки магаре. Тръгваме си от черния континент доволни и удовлетворени от нещата, които изкачихме, дори скокнахме за един ден и до най-високият връх на Атласките планини – Тубкал 4165 метра.


След 3 часов полет кацаме в Барса, за да сменим самолет. Там разглеждаме Саграда фамилия, бири, бар, Ла рамбла, Гауди и пак бира са стандартните неща. Кацаме си в София и почваме да мислим за следващият трип. За съжаление е трудно да се опише това страхотно място с настоящите няколко реда.

Много благодаря на БФКА, магазин Стената, Boreal, Кайлъшка Долина Плевен и магазин Аутсайдер за оказаната финансова помощ и гласуваното доверие към нас. Благодарим за подкрепата, заради Вас местата, на които български крак не е стъпвал, стават все по-малко.

Тихомир Димитров