Повод за тези редове е публикация в пресата, където в края на едно информационно каре за разпродажба на екипировка от експедиция “Еверест 2004” се споменава и една смъртна вест:

“...През месец май четирима българи стъпиха на най-високия връх, но загина Дойчин Боянов.” ( вестник "Труд", бр. 347/15.12.2004 г.)

Aлпинистите са особено чувствителни на тема смърт. Никой не е застрахован в планината и не един и двама от най-добрите ни приятели загинаха по пътя към още непокорените от тях върхове... Свеждам глава пред светлата памет на Динко, Бомбата, Доки, Милен, Христо, Марияна... Много станаха, не може да ги върнем и всички ни боли, защото ще ги зърнем едва когато и ние се преселим при тях...

Часове след излизането на горната публикация ми се обадиха няколко човека, които ме запитаха “Вярно ли е, че и Дойчин е умрял?”. Струваше ми се малко вероятно да се е случило нещо подобно, тъй като го бях чувал предната вечер. Колко лесно една журналистическа (или редакторска?) грешка публикувана в тираж няколко десетки хиляди копия може да предизвика паника сред близки и приятели като без време ви прати на небето! Нима след като се изписа толкова за тази национална експедиция са останали журналисти, които не са разбрали какво се случи в Хималаите през пролетта на 2004? Слава богу Дойчин си беше жив и здрав и отговаряше на GSM’а си без да се намира в отвъдното.

Пет дни по-късно във в-к "Труд" беше публикувано интервю с Дойчин, където не без основание той възкликва:

“За нас се сещат само когато някой загине!”

Изказване, което не е далеч от истината, защото много от медиите са склонни да публикуват само материали, в които има сензации, смърт, разруха...

Има и една друга причина да четем “интересни” материали за алпинизъм, написани от анонимни автори. Това е, че самите ние, действащите лица в съвременния български алпинизъм, рядко сядаме да напишем нещо за последното ни изкачване, експедиция или следваща цел. Така цялата наша дейност, страст и живот стават жертви на собственото ни мълчание и медийна пасивност. Общественото мнение е своеобразно огледало и на нашата активна позиция или липса на такава. Много по-лесно ще печелим съмишленици, спонсори, нови членове и приятели, ако започнем активно да участваме в представянето на нашата дейност!

Climbingguidebg.com е едно много добро начало и място за мнения, разкази и богата информация за всичко, което се прави. И все пак утвърждаването на позитивния имидж и разширяването на общественото ни влияние е в собствените ни ръце, същите онези с които посягаме към по-високите хватки на личните си върхове!

С пожелание за още по-високи върхове, много изкатерени метри скала и лед, повече посещения в далечни и екзотични планини и много публикувани катерачни статии през 2005 година!


Боян П. Петров
СК ВЕРТИКАЛЕН СВЯТ