Пику Уриелу (Picu Urriellu), по-известен като Наранхо де Булнес (Naranjo de Bulnes,  2519 м)*, разположен в самото сърце на Пикос де Еуропа (Picos de Europa)**, е истинска гордост за испанците. За тях той е същото, каквото е Айгер за швейцарците или Ел Капитан за американците.
 

Наранхо има дълга катерачна история, която започва в началото на ХХ век. А един от най-знаменитите маршрути е 540-метровият “Sueños de invierno” (A4+, 6a). Той бе изкатерен на класика (без изкуствени опорни точки) и сега оценката му е 8a.
 

Пику Уриелу или Наранхо де Булнес
Снимка: Хайнц Цак
Photo: Heinz Zak

 
Това на 23 септември т. г. успяха да направят Александър Хубер (Alexander Huber) и Фабиан Бул (Fabian Buhl). Изкачването им отне 9 часа (преди това посветиха няколко дни на опознаване на маршрута). Немците премериха силите си с истинска легенда. Турът бе прокаран през зимата на 1983 г. от Хосе Луис Гарсия Галего  (José Luis García Gallego) и Мигел Анхел Диас Вивес (Miguel Ángel Díaz Vives). И още по-точно: те започнаха опита си през зимата – на 1 март, и, след рекорден брой дни (69!), го завършиха на 8 май. Толкова дълго пребиваване по стената без прекъсване е абсолютен рекорд. Оценката на пасажите, преминати с изкуствени опорни точки, бе A4+.
 

Невероятна снимка – Фабиан Бул по “Sueños de invierno”
Снимка: Хайнц Цак
Photo: Heinz Zak

 
Но не техническите трудности и експозицията бяха есенцията на изкачването на Хубер и Бул. Както писа Алекс, “най-голямото приключение произтичаше от предзвикателствата пред психиката, които поставя невероятната линия”. Осигуровките по нея са клинове плюс френдове, клеми и copperhead-и (по-точно техният испански еквивалент).
 

Испанският еквивалент на copperhead
Снимка: Хайнц Цак
Photo: Heinz Zak

 
----------------------------------
*Също през септември т. г. на Наранхо де Булнес бяха Икер и Енеко Поу (Iker, Eneko Pou) и Неус Колом (Neus Colom), които за първи път преминаха на класика стария клинов тур “Marejada Fuerza”. Неговата настояща оценка е 8a+.
 
**Пикос де Еуропа (Picos de Europa, Върховете на Европа) е наречена най-високата, изградена от варовици, част на Кантабрийските планини. Дълга и широка е 40 км. Намира се само на 25 км от Атлантическия океан. Според легендата, планинската група дължи името си на мореплавателите, които се връщали у дома след дълги пътешествия, и високите върхове на хоризонта означавали, че най-после са си у дома. Най-високият връх на Пикос де Еуропа е Торе де Середо (Torre de Cerredo, 2648 м).