От рафта с алпийската литература вземете книгата с върхове и с наслада се потопете в страниците и. Как да си изберем връх?

Трябва да е красив и остър за да изглежда добре на снимки до вас. Потърсете си връх, новина за чието ваше изкачване да зашемети човечеството или поне тази част от него, която взима присърце алпинизма (или поне тези, който се занимават с това в България). Най-добре би било върхът да няма предишни изкачвания. Ако обаче сте закъснели и това е невъзможно, то планирайте изкачване по премиерен маршрут, нещо трудно или нещо зимно, или северна стена. Да, Северна стена звучи яко, също като да си ... ....... При всички случаи гледайте да не е качван от българи, така че Вие да сте първият. Ако върхът на който сте се спрели е осемхилядник, опитайте безкислородно изкачване, ако обаче не е качван от други българи, може смело да си вземете кислород и пак да си осигурите място в историята на българският алпинизъм.

Гледайте колкото се може по-малко хора да разберат за предстоящата Ви експедицийка, така никой няма да ви завижда и да ви стиска палци за неуспех, както е прието да се прави в нашите среди. След като вече сте си избрали връх, трябва да си изготвите и бюджет. Обикновено той включва пари за път, храна, лекарства и джобни. Не пропускайте да си платите таксата за връх (ако има такава). Властите не гледат с добро око на нелегалните изкачвания, а някои българи са им добре известни. Списък на необходимата екипировка определяте спрямо върха. Не тръгвайте без дневник. Воденето на бележки по време на експедиция после много подпомага писането на статии и очерци по случая, а и публикуването на алпийски дневници е модерно в наши дни. Не забравяйте да вземете със себе си и българският трибагреник (не този на ООН или на ЕС). Липсата му е лоша поличба. Няма никаква полза да се качвате на връх, ако си нямате знаме което да развеете. Всъщност знамената трябва да са две, едно за базовият лагер и едно за върха. Тук навярно ще попитате, колко голямо трябва да е то? Гледате го на око, но не взимайте големи байраци. Те се опъват трудно, вятърът много ги вее и не изглеждат добре на снимка. От къде да си го купите? Ами, продават се в магазините за български сувенири.

Какво да правим на върха?

Ако имате в себе си радиостанция включете я и кажете: "На върха съм! На върха съм!" Вие вече сте негов покорител и като такъв трябва да имате неоспоримо доказателство, че наистина сте били там. Най-лесно това става със снимки от върха в четирите посоки. Ако сте се качили в мъгла, значи и нея трябва да я има на снимките ви. Как да разберем кога сме стигнали върха на върха? Ами лесно - когато над вас остане само небе. Да не ви хрумва да забиете знамето по средата между щурмовият лагер и върха, като някой хора на Даулагири. Не че и там не е високо, ама е друго място на картата. Обикновено на върха има пирамида или някакъв друг отличителен белег. Потърсете го. Като го намерите, изваждате знамето и го забивате. Самото забиване може да се окаже трудно ако знамето не влиза в щеката или пикела ви. Лоша работа. Добре е това действие да е оттренирано предварително. Ако искате да излезете с ваша снимка от върха на първа страница във вестник „7 дни спорт”, „Труд” или „24 часа”, трябва да се постараете. Най-често на върха сте сам, понеже както казва един наш височинник „височинният алпинизъм е самотно занимание”. Ако на върха по същото време има и други алпинисти, може да помолите да Ви снимат, ако няма, използвайте самоснимачката на фотоапарата си. Нагласете го да хваща веещия се байрак, панорамата и вас и тичайте бързо преди да е щракнал. Обикновено трябват няколко кадъра преди да се получи. Ако обаче това ви се вижда трудно, а времето е студено, просто снимайте раницата си. Не си тръгвайте от върха без снимка! Не забравяйте да вземете и камъчета. Те са най-желаният подарък (камъчетата от базов лагер не са = на камъчетата от върха).

Веднъж слезли в базов лагер веднага се обадете по сателитния телефон в България. Гледайте това да е някой, който да даде положителен отзив за вашето изкачване още преди да се върнете. Това ще насочи в правилна посока коментарите за вашата експедиция.

Ако все пак по някаква причина не сте се качили на върха, първо не лъжете че сте. Не се червете давайки обяснения на онзи отвратителен въпрос: „Ти защо не се качи на върха?”, а отдайте неуспеха на лошото време и си измийте ръцете с него. Всеки знае, че времето в планината е променливо и лошо. В крайна сметка не е зор върховете да се качват след като може да се обикалят. Това е далеч по-трудно, времеемко, а в последно време у нас дори престижно. Ако вашият връх е много широк и не ви се табани, може да изкачите превалите му - такива катерачни подвизи вече са факт. Каквото и да правите обаче знайте, че само с много желание и малко катерене няма да се докопате до златната значка на БТС за особен принос, която получиха българските алпинисти тази година. Ами, ДА, на БТС (Български Туристически Съюз). Какво толкоз чудно, нали на това което преди години са му казвали алпинизъм, сега му казват туризъм ?!?

Текста е предназначен за лекция в курса "Катерене за обща култура при средно начинаещите алпинисти ".

---------------------------------------
* Статията е публикувана в сайта www.climbingstory.com.