Харамията като катерачен обект е известен от средата на миналия век, но появата на нови маршрути в последните месеци и години се очертава да го превърне в един от любимите обекти за катерене през всички сезони на годината. Настоящото представяне е след приключването на първия етап на проект изпълнен през есента на 2015 г.

Връх Харамията, или Хайдута (опит за смяна на името), е висок "само" 2465 м, но се издига гордо в дъното на долината на Седемте езера над езерото Близнака. Дори е на страничен хребет, започващ от Раздела на главното било. Може би точно това е причината за тази импозантност. Обикалян отвсякъде деситилетия от стотици хиляди и милиони "туристически" крака, а е сравнително рядко посетен от алпинистите. Това положение вече се променя, а очаквам този прекрасен катерачен обект скоро да стане един от най-популярните, сравним с Куклата, Мальовица и Еленка в една от съседните долини. Каква е причината? Прочетете надолу :-)

 Поглед към връх Харамията от северозапад, сн. Н. Петков

Северозападната стена на върха се разделя по естествен начин от почти отвесни кулоари на три крила: Ляво, Средно и Дясно крило. Само средното има ясно изразено северно изложение. Другите две имат източни, северни и западни склонове и стени. Всичко това наподобява скална катедрала с множество възможности както за дълги турове до 150 метра, така и за къси маршрути от по 25-30 метра. Трудности също има всякакви, а северното изложение предлага от една страна възможност за използване на прохладата в горещото лято, а от друга - възможност за трудни зимни изкачвания в сурови условия.

Върхът е лесно достъпен от юг по тревисти склонове. Погледнато от север, откъм хижа Седемте езера, отляво на Лявото крило минава маркираната пътека, която е и зимен път за достигане на главното било между върховете Дамга и Отовица. Подходът до стените за катерене става много бързо и лесно от хижите Седемте езера и Рилски езера. До последната, както знаем, от 2009 г. има седалков лифт. От него 40 мин бавен ход и малка денивелация ни делят от началто на катерачните маршрути.

На един хвърлей разстояние от Харамията се намира и Езерния връх, прочут в последните години със своя уникален лед, поради чисто северното изложение на стената му. Той се извисява над съседното езеро Бъбрека, и отстои по права линия на 650 метра. Всъщност западните склонове на Дясното крило на Харамията също се спускат в Бъбрека.

МАЛКО ИСТОРИЯ*

За първите изкачвания по стените на Харамията черпим сведения отново от незаменимата книга на Цанко Бангиев "Алпийските стени в България". През 1953 г. инструктори и курсисти от ЦАЛ (Централен алпийски лагер), всред които Димитър Иванов, Рачо Мойновски, Милко Чернев и Иван Чипев, изкачват трите крила на върха. През 1960 г. е изкачен т.н. "Северозападен ръб" от Аврам Аврамов, Борис Овчаров и Венцислав Ников.

В края на 90-те и 2000 г. Борислав Димитров - Мазохиста с различни партньори прокарва 4 маршрута по 3-те крила. След това през 2011 г. се появи и първият спортен тур по Средното крило - "Черният заек" с автори Георги Георгиев - Черния и Младен Данков - Зайчето. И идва изминалата 2015 г., когато в близост се появява и "Половин ден в рая" с автори Младен Данков, Благовест Цолов и Орлин Илиев.

През последните 2-3 години Явор Цветанов - Джу с различни партньори прави няколко зимни изкачвания по Лявото и Дясното крило, някои от тях по стари линии, като ги описва и сега присъстват в информацията за Харамията в сайта.

Така стигаме до идеята у Дойчин Боянов - Дойч след едно изкачване с Младен Данков, за направа на нови маршрути. Тази идея той сподели с моя милост (Николай Петков), и аз я прегърнах с две ръце. Проектът беше подпомогнат финансово (за закупуване на материали) от Федерацията (БФКА) и от двата клуба на Дойчин и Николай - СК "Вертикален свят" и АК "Планинец" - София. Този първи етап на проекта беше извършен основно с усилията на споменататите двама, като се включиха също Младен Данков, Благовест Цолов - Бобката и др. Възникнаха туровете "Великата рилска пустиня", "Хайдушката цепка", "Винкелът", "Стефан Попов", "Rock Trip", "Студ", "Големият винкел" и "Страх".

 Николай Петков по цепнатината на първо въже на тур "Страх", сн. Дойчин Боянов

МАРШРУТИТЕ

Всички нови маршрути са с болтирани площадки, като се слиза на рапел по тях или по съседен тур. Повечето са с междинни болтове за осигуровка. В момента около 50% от маршрутите могат да се катерят през лятото като дълги (повече от едно въже) за спортно катерене, а някои са от по едно въже ок. 30 м и могат да се катерят като типични спортни турове. Останалите ок. 50% се катерят като традиционни, на джаджи, с по някой междинен скален клин или болт.

Очертават се интересни възможности за зимно катерене - микст и драйтулинг. По традиционните линии ще си бъде "нормална" зимна психария, а по болтираните маршрути - ще представлява интерес чистото им преминаване със сечива. Скалата е достатъчно здрава за да допуска безпроблемно катерене с котки.

В сайта и линка отдолу има въведена цялата налична информация до момента - от 1950 г. та до наши дни.** Общо 28 маршрута.

Към връх Харамията в секция Катерчани обекти на сайта

Преживяването при едно катерене по Харамията е уникално. Макар и в често посетена зона от Рила планина, наоколо цари необикновено спокойствие и накъдето окото стига гледката е впечатляваща. И това в комбинация с една прекрасна скала в алпийска обстановка.

Приятно катерене и умната!

---
* Молим за допълнения на тази кратка история да ни изпратите сведения, ако имате такива, вкл. от по-старите и най-старите поколения алпинисти.
** Молим да изпратите ако имате допълнителна информация за описаните маршрути.

 Иглите на Лявото крило - поглед от северозапад, сн. Н. Петков