2411.2004
Юзеф Ника специално за www.climbingguidebg.com
Полския алпийски съюз тъне във финансова мизерия. Но икономическите проблеми не отминават и най-богатите организации. Австрийският алпийски съюз (Österreichischer Alpenverein) тези дни беше принуден да продаде за смешни пари – 250 000 евро – своя най-важен обект: центъра за обучение и хижата “Рудолфсхюте” (Rudolfshütte) край Бялото езеро в Келзер Тауерн (Kelser Tauern).
Тази огромна сграда (200 легла в стаи плюс още 50 в общи помещения) беше купена от хотелиер от Цел ам Зее (Zell am See), който иска да я превърне в луксозен хотел и планински пансион.
Rudolfshütte е разположена на 2315 м и е построена преди 130 г. – през 1874 г. Много дълго е била в услуга на алпинистите, преживявайки многобройни ремонти и достроявания. Напълно бе модернизирана през 1979 г. и изпълняваше ролята на Международен алпийски център (Alpincentrum). В него има катерачна стена с площ 300 кв. метра, зала за силова подготовка, лекарски кабинети и лекционни зали. В историята й има и черни страници – през Втората световна война в нея се е намирал филиал на зловещия концентрационен лагер Дахау. Стотици затворници, между тях многобройни поляци, са работили при нечовешки условия за изграждането на язовирна стена, а след това – на отбранителни съоръжения в планината. Мнозина са останали по тези места завинаги.
Österreichischer Alpenverein продаде най-голямата си хижа с огромно съжаление, виждайки в случващото се залез на алпинизма. Деятелите посочват, че е спряла финансовата помощ от страна на държавата и на общините, а властите поставят единствено все по-трудноизпълними екологични изисквания. Туристическите агенции използват хижите и пътищата, поддържани от Алпийския съюз, но не вземат никакво участие в издръжката им.
Името Rudolfshütte съхранява паметта за сина на император Франц Йозеф – ерцхерцог Рудолф (1858-1889), официалния патрон на Татранско дружество (Towarzystwo Tatrzańskie), създадено на 22 ноември 1874 г. Присъстващите приветствали избора му в Краков със ставане на крака и трикратно, гръмко “Es lebe hoch!” – “Да живее!”. Така е било и не нашето поколение е измислило кокетирането с властимащите.
Юзеф Ника
Полския алпийски съюз тъне във финансова мизерия. Но икономическите проблеми не отминават и най-богатите организации. Австрийският алпийски съюз (Österreichischer Alpenverein) тези дни беше принуден да продаде за смешни пари – 250 000 евро – своя най-важен обект: центъра за обучение и хижата “Рудолфсхюте” (Rudolfshütte) край Бялото езеро в Келзер Тауерн (Kelser Tauern).
Тази огромна сграда (200 легла в стаи плюс още 50 в общи помещения) беше купена от хотелиер от Цел ам Зее (Zell am See), който иска да я превърне в луксозен хотел и планински пансион.
Rudolfshütte е разположена на 2315 м и е построена преди 130 г. – през 1874 г. Много дълго е била в услуга на алпинистите, преживявайки многобройни ремонти и достроявания. Напълно бе модернизирана през 1979 г. и изпълняваше ролята на Международен алпийски център (Alpincentrum). В него има катерачна стена с площ 300 кв. метра, зала за силова подготовка, лекарски кабинети и лекционни зали. В историята й има и черни страници – през Втората световна война в нея се е намирал филиал на зловещия концентрационен лагер Дахау. Стотици затворници, между тях многобройни поляци, са работили при нечовешки условия за изграждането на язовирна стена, а след това – на отбранителни съоръжения в планината. Мнозина са останали по тези места завинаги.
Österreichischer Alpenverein продаде най-голямата си хижа с огромно съжаление, виждайки в случващото се залез на алпинизма. Деятелите посочват, че е спряла финансовата помощ от страна на държавата и на общините, а властите поставят единствено все по-трудноизпълними екологични изисквания. Туристическите агенции използват хижите и пътищата, поддържани от Алпийския съюз, но не вземат никакво участие в издръжката им.
Името Rudolfshütte съхранява паметта за сина на император Франц Йозеф – ерцхерцог Рудолф (1858-1889), официалния патрон на Татранско дружество (Towarzystwo Tatrzańskie), създадено на 22 ноември 1874 г. Присъстващите приветствали избора му в Краков със ставане на крака и трикратно, гръмко “Es lebe hoch!” – “Да живее!”. Така е било и не нашето поколение е измислило кокетирането с властимащите.
Юзеф Ника
Добави коментар