2311.2004
Това е последната информация, която събрах преди зимата, и с която се надявам да запълним празнотите в базата данни за Комините.
Масив северно от Комините - Вълчата скала
Подход - от Бай Кръстю се тръгва по пътеката за заслон Кикиш до дървените мостчета, където се събират двете реки - Коминската и тази вдясно от нея (до тук 10 мин). Тръгва се нагоре по десния ръкав. След 100 м, преди характерен скален праг, се завива надясно и се катери право нагоре около 200 м по много нестабилни треви и камъни до достигане на масива, което трябва да става много внимателно. (Има и малка пулу-отъпкана пътечка която тръгва след мостчето по склона нагоре и пак се достига до масива, някой ходи да бивакува горе, защото има оградени места и следи от бивакуване, а изглежда и животни сноват там - бел. Н. Петков).

Снимка: Николай Петков
Скалите представляват подобен на Комините масив, с находяща са пред тях игла, където минават туровете 1 и 2. С малки изключения са много здрави и с изобилие от удобни хватки и стъпки. Само на отделни изолирани места е ронливо. Не са популярни, защото подходът до тях съсипва всяко желание за катерене, а някои турове са с огромни лишеи или туфи, като "Черната плоча", на места. Почти всички от описаните турове са стари /без "Трудната цепка" и "Черната плоча"/ и на тях намерих по два-три стари клина, забити много лошо и ги извадих с ръка да не заблуждават катерещите. Моето мнение е, че този обект не бива да се наковава, защото е излишно, а естествени места за осигуровки с клеми има предостатъчно.
Път за връщане - След достигане на R3 може да се излезе по траверс надясно към пътеката. Ако се продължи се преминават няколко жандарми, които се откатерват и след R4 отново се слиза.
Осигуровки - изключително на клеми и/или френдове. Навсякъде има много добри условия за поставянето им. На R2 и R3 забих по 2-3 стари клина, които извадих по долу от туровете, но и там скалата е лоша. На места по тях останаха по 1-2 клина, на които съветвам да не се разчита изобщо. Да се има в предвид, че турове № 4; 5 и 6 са по 55 м и трябва да се правят междинни осигуровки при по-късо въже.
Турове и категории /по мое мнение/
№1 и №2 - "Долните цепки" - много красиви плочи, около ІV/ІV+, втория е опасен горе вдясно от ронляци; №3 е ІІІ+.
№4 /"Малкия винкел"/ е ІІІ+.
№5 /"Тясната цепка"/ е V-, има и два клина, първият е добър и е на най-трудното място - красива вертикална цепнатина за дюлфер, втория е при траверса под таванчето, но е много кух.
№6 /"Големия винкел"/ е V+ с пасаж в таван на 4 м от началото, над него има нов, но много калпав клин, нагоре продължава след брезовото дърво по втората цепнатина на плочата където става елементарен. Има възможност за траверс надясно в средата на винкела. Един от най-красивите турове.
№7 /"Камината"/ е ІV+, най трудно е по средата на камината. След камината се излиза на тревясала площадка с три възможности за продължаване.
№8 е наречен "Трудната цепка" и тръгва от малка бреза вдясно от камината, където му е пасажът - VІ+/VІІ-, психарско надвесено място, което не препоръчвам никому, ако няма много и големи френдове за осигуровка.
№9 - много красив ръб от ІV.
№10 - в началото има един клин, след надвеса завива надясно и на тридесетия метър има плоча която ми се стори около VІ-, но е психарска, защото цепка за клеми има много ниско от пасажа, който е монолит.
№11 "Черната плоча" - V+ /при комбинация с №10 е VІ-/, изключително монолитна 30 метрова плоча с малки стъпки и хватки през голямо разстояние. На места е трудно за осигуряване, при тръгването на 5-тия метър има пасаж, след това на 15-тия, и двата от V+. Има възможности с много траверси да се избегнат трудните места.
Северната страна на Долен десен комин
Подход - от началото на "Хари" и "Дамата" се тръгва по малка пътечка и се достига до Долната плоча - първия от туровете. Скалите не се покриват напълно с представата за Комините, туровете за много ронливи, с огромни като гъби лишеи и много туфи, разположени над ронливи скални късове. Все пак които иска да се разнообрази с друг вид катерене или пък зимно - там е мястото. Болтове няма, естествени места за осигуровки с клеми има предостатъчно, но не са особено надеждни.
Турове и категории /по мое мнение/
№10 Долната дясна плоча - VІ-. Тръгва по 15-метрова плоча с огромни лишеи, след тревата се отива наляво по труден винкелообразен пасаж с няколко здрави клина и след труден траверс се достига ново винкелче отдясно на Дамата където се ползва втората и площадка. Стар тур на клинове - 50 м.
№11 Зимен тур катерен и описан от М. Загорчев - Лорда - тръгва на 2 м вляво от плочата на №10 по тревист винкел, после право нагоре по винкела и след надвесен пасаж излиза в тревясал кулоар с храсталак. Около 55-60м догоре.
№12 "Тур-Лунгур" - тръгва по плочата или леко вдясно от №10 и се достига площадка с дървета където се прави осигуровка. След това се тръгва надясно до нещо като ръб с лек надвес, след който се влиза в плитък винкел, който извежда догоре. ІV+/V-. Осигуровката е на клеми, много затруднена от наредените едно върху друго павета. При катеренето втория от свръзката падна с паве колкото печка "Мечта" в ръката, което го удари лошо и се разби на две парчета, тип печка "Раховец" и слезе до реката. Това даде и името на този тур. Все пак има два красиви психарски пасажи.
№13 Стар тур с няколко клина, минава през малко таванче и върви от дясно на 3-4м от "Тур-Лунгур". V+, 50 м.
№9 Плочата - обрасла с лишеи дълга 40м плоча на едно место има пасаж V+, може да се катери на клеми, но с особено внимание.
Владимир Владов
Към предишния материал за турове на Комините
Масив северно от Комините - Вълчата скала
Подход - от Бай Кръстю се тръгва по пътеката за заслон Кикиш до дървените мостчета, където се събират двете реки - Коминската и тази вдясно от нея (до тук 10 мин). Тръгва се нагоре по десния ръкав. След 100 м, преди характерен скален праг, се завива надясно и се катери право нагоре около 200 м по много нестабилни треви и камъни до достигане на масива, което трябва да става много внимателно. (Има и малка пулу-отъпкана пътечка която тръгва след мостчето по склона нагоре и пак се достига до масива, някой ходи да бивакува горе, защото има оградени места и следи от бивакуване, а изглежда и животни сноват там - бел. Н. Петков).

Снимка: Николай Петков
Скалите представляват подобен на Комините масив, с находяща са пред тях игла, където минават туровете 1 и 2. С малки изключения са много здрави и с изобилие от удобни хватки и стъпки. Само на отделни изолирани места е ронливо. Не са популярни, защото подходът до тях съсипва всяко желание за катерене, а някои турове са с огромни лишеи или туфи, като "Черната плоча", на места. Почти всички от описаните турове са стари /без "Трудната цепка" и "Черната плоча"/ и на тях намерих по два-три стари клина, забити много лошо и ги извадих с ръка да не заблуждават катерещите. Моето мнение е, че този обект не бива да се наковава, защото е излишно, а естествени места за осигуровки с клеми има предостатъчно.
Път за връщане - След достигане на R3 може да се излезе по траверс надясно към пътеката. Ако се продължи се преминават няколко жандарми, които се откатерват и след R4 отново се слиза.
Осигуровки - изключително на клеми и/или френдове. Навсякъде има много добри условия за поставянето им. На R2 и R3 забих по 2-3 стари клина, които извадих по долу от туровете, но и там скалата е лоша. На места по тях останаха по 1-2 клина, на които съветвам да не се разчита изобщо. Да се има в предвид, че турове № 4; 5 и 6 са по 55 м и трябва да се правят междинни осигуровки при по-късо въже.
Турове и категории /по мое мнение/
№1 и №2 - "Долните цепки" - много красиви плочи, около ІV/ІV+, втория е опасен горе вдясно от ронляци; №3 е ІІІ+.
№4 /"Малкия винкел"/ е ІІІ+.
№5 /"Тясната цепка"/ е V-, има и два клина, първият е добър и е на най-трудното място - красива вертикална цепнатина за дюлфер, втория е при траверса под таванчето, но е много кух.
№6 /"Големия винкел"/ е V+ с пасаж в таван на 4 м от началото, над него има нов, но много калпав клин, нагоре продължава след брезовото дърво по втората цепнатина на плочата където става елементарен. Има възможност за траверс надясно в средата на винкела. Един от най-красивите турове.
№7 /"Камината"/ е ІV+, най трудно е по средата на камината. След камината се излиза на тревясала площадка с три възможности за продължаване.
№8 е наречен "Трудната цепка" и тръгва от малка бреза вдясно от камината, където му е пасажът - VІ+/VІІ-, психарско надвесено място, което не препоръчвам никому, ако няма много и големи френдове за осигуровка.
№9 - много красив ръб от ІV.
№10 - в началото има един клин, след надвеса завива надясно и на тридесетия метър има плоча която ми се стори около VІ-, но е психарска, защото цепка за клеми има много ниско от пасажа, който е монолит.
№11 "Черната плоча" - V+ /при комбинация с №10 е VІ-/, изключително монолитна 30 метрова плоча с малки стъпки и хватки през голямо разстояние. На места е трудно за осигуряване, при тръгването на 5-тия метър има пасаж, след това на 15-тия, и двата от V+. Има възможности с много траверси да се избегнат трудните места.
![]() |
Общ изглед на масива |
![]() "Черната плоча" - в сянката вдясно |
![]() Началото на "Долните цепнатини" |
Северната страна на Долен десен комин
Подход - от началото на "Хари" и "Дамата" се тръгва по малка пътечка и се достига до Долната плоча - първия от туровете. Скалите не се покриват напълно с представата за Комините, туровете за много ронливи, с огромни като гъби лишеи и много туфи, разположени над ронливи скални късове. Все пак които иска да се разнообрази с друг вид катерене или пък зимно - там е мястото. Болтове няма, естествени места за осигуровки с клеми има предостатъчно, но не са особено надеждни.
Турове и категории /по мое мнение/
№10 Долната дясна плоча - VІ-. Тръгва по 15-метрова плоча с огромни лишеи, след тревата се отива наляво по труден винкелообразен пасаж с няколко здрави клина и след труден траверс се достига ново винкелче отдясно на Дамата където се ползва втората и площадка. Стар тур на клинове - 50 м.
№11 Зимен тур катерен и описан от М. Загорчев - Лорда - тръгва на 2 м вляво от плочата на №10 по тревист винкел, после право нагоре по винкела и след надвесен пасаж излиза в тревясал кулоар с храсталак. Около 55-60м догоре.
№12 "Тур-Лунгур" - тръгва по плочата или леко вдясно от №10 и се достига площадка с дървета където се прави осигуровка. След това се тръгва надясно до нещо като ръб с лек надвес, след който се влиза в плитък винкел, който извежда догоре. ІV+/V-. Осигуровката е на клеми, много затруднена от наредените едно върху друго павета. При катеренето втория от свръзката падна с паве колкото печка "Мечта" в ръката, което го удари лошо и се разби на две парчета, тип печка "Раховец" и слезе до реката. Това даде и името на този тур. Все пак има два красиви психарски пасажи.
№13 Стар тур с няколко клина, минава през малко таванче и върви от дясно на 3-4м от "Тур-Лунгур". V+, 50 м.
№9 Плочата - обрасла с лишеи дълга 40м плоча на едно место има пасаж V+, може да се катери на клеми, но с особено внимание.
![]() |
Общ изглед на северната стена на Долен комин - Северно крило |
Владимир Владов
Към предишния материал за турове на Комините
Показани от 1 до 2 от 2 (1 страници)




2 коментар(а)
Awtorut e napulno praw, che tozi obekt ne biwa da se nakowawa.Powecheto marshruti minawat po cepnatini, skalata predlaga mnogo dobri wuzmojnosti za sobstwena osigurowka. W subota zaedno s vladofff katerihme "Golemiya winkel" sus sechiwa i kotki i nikude nyamah problem s postawyaneto na djadji. Smyatam, che pri letni uslowiya, tezi marshruti shte sa suwsem lesni za katerene na klemi i frendowe, koeto prawi nakowawaneto na obekta bezsmisleno.
Pozdrawi
Izwinyawam se purwiyat komentar e ot men.
Zuboff
Добави коментар