1811.2004
През тази есен в Гархвалските Хималаи бе малка тричленна полска експедиция. Нейната цел беше Шотландското ребро на Bhagirathi-3 (6454 м).
Групата беше в състав Аркадиуш Гжонджиел (Arkadiusz Grządziel), Богуслав Ковалски (Bogusław Kowalski), Кшиштоф Скочилас (Krzysztof Skoczylas) и Томаш Шумски (Tomasz Szumski). На 1 септември те напуснаха Полша, а на 7-ми с керван от 21 носачи стигнаха до Боджбаса (Bojbassa), а на следващия ден – до мястото на базовия лагер в Нандаван (Nandavan).
Транспортът до предния базов лагер продължи до 14 септември, с тридневно прекъсване поради лошо време. След изсъхването на скалите, на 19 септември, започна изкачването – с биваци на 5350 и 5700 м. На 21 септември при развалящо се време, а след това в снеговалеж стигнаха до 5935 м, откъдето се върнаха до мястото на втория бивак. Тъй като времето не се подобри, бе предприето тежко спускане до предния базов лагер – цял ден при непрекъснат сняг. На следващия ден ликвидираха АВС и – също за един ден, макар че при нормални условия това отнема два-три часа. Дебелината на снежната покривка стигна един метър.
На 27 септември групата бе обратно в Делхи. Тя имаше добра аклиматизация, но времето беше изключително неблагоприятно. Преодолени бяха основните трудности – до лесната част на Шотландското ребро оставаха две или три въжета. Ако става дума за маршрута на Хьолцлер (за който неотдавна писахме – бел. прев.), след четири експедиции той е набил със спитове площадки и междинни пунктове, които не изискват такава осигуровка. Турът наистина е елегантен, но стилът и средствата за преминаването му не са такива, каквито следва да се използват по тази стена (макар че поляците повториха само няколко начални “транспортни” въжета, които поради това може би са били по-гъсто наковани).
Групата беше в състав Аркадиуш Гжонджиел (Arkadiusz Grządziel), Богуслав Ковалски (Bogusław Kowalski), Кшиштоф Скочилас (Krzysztof Skoczylas) и Томаш Шумски (Tomasz Szumski). На 1 септември те напуснаха Полша, а на 7-ми с керван от 21 носачи стигнаха до Боджбаса (Bojbassa), а на следващия ден – до мястото на базовия лагер в Нандаван (Nandavan).
Транспортът до предния базов лагер продължи до 14 септември, с тридневно прекъсване поради лошо време. След изсъхването на скалите, на 19 септември, започна изкачването – с биваци на 5350 и 5700 м. На 21 септември при развалящо се време, а след това в снеговалеж стигнаха до 5935 м, откъдето се върнаха до мястото на втория бивак. Тъй като времето не се подобри, бе предприето тежко спускане до предния базов лагер – цял ден при непрекъснат сняг. На следващия ден ликвидираха АВС и – също за един ден, макар че при нормални условия това отнема два-три часа. Дебелината на снежната покривка стигна един метър.
На 27 септември групата бе обратно в Делхи. Тя имаше добра аклиматизация, но времето беше изключително неблагоприятно. Преодолени бяха основните трудности – до лесната част на Шотландското ребро оставаха две или три въжета. Ако става дума за маршрута на Хьолцлер (за който неотдавна писахме – бел. прев.), след четири експедиции той е набил със спитове площадки и междинни пунктове, които не изискват такава осигуровка. Турът наистина е елегантен, но стилът и средствата за преминаването му не са такива, каквито следва да се използват по тази стена (макар че поляците повториха само няколко начални “транспортни” въжета, които поради това може би са били по-гъсто наковани).
Добави коментар