1711.2004
Юзеф Ника, специално за www.climbingguidebg.com
Тази есен в Хималаите беше доста особена. Еверест беше атакуван само от един (холандски) екип – без успех. В центъра на вниманието беше Чо Ойю (8201 м). В подножието му се събраха 32 експедиции и повечето го изкачиха.
Многолюдно беше и на Шиша Пангма (8013 м), където каталонска експедиция прокара нов маршрут от север. Две групи (едната чешка) в отличен стил повториха британския маршрут по южната стена.
На 10 октомври на Кангчендзьонга (8586 м) стъпи индийска експедиция. Същия ден при лавина на Анапурна (8091 м) загинаха двама японци. На Чо Ойю отлично се справи групата от Полския алпийски клуб – и петимата участници, абсолютни новаци в Хималаите, бяха на върха. В района на Кхумбу Химал много хора привлякоха Ама Даблам и Пумори. Ето какво съобщи представител на агенцията “Adventure Consultants” от подножието на първия връх: “Голямо движение по маршрута нагоре и надолу. Летят камъни. Има много измръзнали. Парапетите са в подозрително състояние.”
От изкачванията на по-ниските хималайски върхове на първо място със смелост и стил се отличава успехът на Йън Парнъл (Ian Parnell, Великобритания) и Джон Варкоу (John Varco, САЩ) по 2000-метровата ронлива стена на Саф Минал (Saf Minal, 6911 м) в Гархвалските Хималаи. Примера им последваха Ник Бълък (Nick Bullock) и Ник Картър (Nick Carter), които от 23 до 25 октомври преминаха 1600-метровата северозападна стена на Тенгканг Поче (Tengkang Poche, 6500 м) в района на Кхумбу Химал. Горните 300 метра с наклон 85 градуса им отнеха 12 часа. За съжаление до върха им останаха 1 километър опасен гребен и 300 метра денивелация.
Сериозни акценти в този сезон бяха и две малки, но много амбициозни словенски експедиции – едната успешна, другата – не. Рок Благуш (Rok Blagus), Само Крмель (Samo Krmelj) и Урош Самец (Uroš Samec) бяха на Нагпаи Госум (Nangpai Gosum, 7351 м) след преодоляването на неговата девствена южна стена и югозападния гребен (22-24 октомври). Томаж Хумар (Tomaž Humar) не успя на Жану (Jannu). Словенският солист направи опит да премине 2000-метровата източна стена на Източния връх (Jannu East, 7468 м). Той тръгна на 25 октомври. На 29-ти беше на 6800 метра. Отказа се под опасната бариера от сераци преди излизането на гребена. Жалко, защото евентуалният успех щеше да бъде шлагер на сезона.
В другите планини по света движението се засилва с всяка изминала година. Пълно с хора бе на Аляска, в Андите (макар че лятото в нашето полукълбо отговаря на тамошната зима), в Тян-Шан и Памир, в планините на Африка. Да не говорим за Алпите и Кавказ. В Гренландия един привърженик на самотата набеляза безлюден фиорд и три дни плава с лодка, за да го достигне. Изумлението му беше безкрайно, когато на това място намери осем експедиции с 30 участници! Владимир Шатаев направи списък на изкачванията в планините на бившия Съветски съюз – те са повече от 100. Между тях има няколко полски – например на група от Гливице на безименен връх с височина 4901 м в Тян-Шан.
Както предвидихме, постепенно започват да постъпват информации от скалните райони на Каракорум. И там концентрацията на хора беше много висока. Само в района на Транго имаше осем екипа. Освен големите групи действаха много свръзки от двама-трима души, които се справяха като на катерачни обекти с малка надморска височина. Така например за Каракорум заминаха четирима словенци с намерение да изкачат югозападното ребро на Транго. Но под носа им го “измъкнаха” американци. Словенците изкачиха за първи път без никаква предварителна обработка “Eternal Flame” на Транго Тауър (Trango Tower). Първи стъпиха на девствения Trango Monk, а освен това прокараха три нови скални тура от по 300-450 метра, без да смятаме многобройните повторени маршрути. Всички нови турове от този сезон са няколко десетки. Тази богата жътва обаче създава доста проблеми на Йежи Вала (най-добрият познавач на Каракорум и Хиндукуш, автор на изходните материали за отпечатване на карти на тези планини – бел. прев.) – съобщенията съдържат малко полезна информация, посочваните имена са резултат на свободна интерпретация, височините са мерени само с GPS – трудно се хваща краят в цялата бърканица.
Пред нас е зимният сезон в най-високите планини. За него много сериозно се готви италианецът Симоне Моро (главен герой на наградения на тазгодишния Международен фестивал на планинарския филм в Сливен “Здравей, Мартина” – бел. прев.). Той иска да атакува Шиша Пангма с полските си партньори от миналата година и разгръща сериозна рекламна кампания. Братята Гьошл (Göschl) от Австрия, които обявиха зимна атака на Нанга Парбат (8125 м), смениха плановете си – през пролетта заминават за Тибет...
Юзеф Ника
Тази есен в Хималаите беше доста особена. Еверест беше атакуван само от един (холандски) екип – без успех. В центъра на вниманието беше Чо Ойю (8201 м). В подножието му се събраха 32 експедиции и повечето го изкачиха.
Многолюдно беше и на Шиша Пангма (8013 м), където каталонска експедиция прокара нов маршрут от север. Две групи (едната чешка) в отличен стил повториха британския маршрут по южната стена.
На 10 октомври на Кангчендзьонга (8586 м) стъпи индийска експедиция. Същия ден при лавина на Анапурна (8091 м) загинаха двама японци. На Чо Ойю отлично се справи групата от Полския алпийски клуб – и петимата участници, абсолютни новаци в Хималаите, бяха на върха. В района на Кхумбу Химал много хора привлякоха Ама Даблам и Пумори. Ето какво съобщи представител на агенцията “Adventure Consultants” от подножието на първия връх: “Голямо движение по маршрута нагоре и надолу. Летят камъни. Има много измръзнали. Парапетите са в подозрително състояние.”
От изкачванията на по-ниските хималайски върхове на първо място със смелост и стил се отличава успехът на Йън Парнъл (Ian Parnell, Великобритания) и Джон Варкоу (John Varco, САЩ) по 2000-метровата ронлива стена на Саф Минал (Saf Minal, 6911 м) в Гархвалските Хималаи. Примера им последваха Ник Бълък (Nick Bullock) и Ник Картър (Nick Carter), които от 23 до 25 октомври преминаха 1600-метровата северозападна стена на Тенгканг Поче (Tengkang Poche, 6500 м) в района на Кхумбу Химал. Горните 300 метра с наклон 85 градуса им отнеха 12 часа. За съжаление до върха им останаха 1 километър опасен гребен и 300 метра денивелация.
Сериозни акценти в този сезон бяха и две малки, но много амбициозни словенски експедиции – едната успешна, другата – не. Рок Благуш (Rok Blagus), Само Крмель (Samo Krmelj) и Урош Самец (Uroš Samec) бяха на Нагпаи Госум (Nangpai Gosum, 7351 м) след преодоляването на неговата девствена южна стена и югозападния гребен (22-24 октомври). Томаж Хумар (Tomaž Humar) не успя на Жану (Jannu). Словенският солист направи опит да премине 2000-метровата източна стена на Източния връх (Jannu East, 7468 м). Той тръгна на 25 октомври. На 29-ти беше на 6800 метра. Отказа се под опасната бариера от сераци преди излизането на гребена. Жалко, защото евентуалният успех щеше да бъде шлагер на сезона.
В другите планини по света движението се засилва с всяка изминала година. Пълно с хора бе на Аляска, в Андите (макар че лятото в нашето полукълбо отговаря на тамошната зима), в Тян-Шан и Памир, в планините на Африка. Да не говорим за Алпите и Кавказ. В Гренландия един привърженик на самотата набеляза безлюден фиорд и три дни плава с лодка, за да го достигне. Изумлението му беше безкрайно, когато на това място намери осем експедиции с 30 участници! Владимир Шатаев направи списък на изкачванията в планините на бившия Съветски съюз – те са повече от 100. Между тях има няколко полски – например на група от Гливице на безименен връх с височина 4901 м в Тян-Шан.
Както предвидихме, постепенно започват да постъпват информации от скалните райони на Каракорум. И там концентрацията на хора беше много висока. Само в района на Транго имаше осем екипа. Освен големите групи действаха много свръзки от двама-трима души, които се справяха като на катерачни обекти с малка надморска височина. Така например за Каракорум заминаха четирима словенци с намерение да изкачат югозападното ребро на Транго. Но под носа им го “измъкнаха” американци. Словенците изкачиха за първи път без никаква предварителна обработка “Eternal Flame” на Транго Тауър (Trango Tower). Първи стъпиха на девствения Trango Monk, а освен това прокараха три нови скални тура от по 300-450 метра, без да смятаме многобройните повторени маршрути. Всички нови турове от този сезон са няколко десетки. Тази богата жътва обаче създава доста проблеми на Йежи Вала (най-добрият познавач на Каракорум и Хиндукуш, автор на изходните материали за отпечатване на карти на тези планини – бел. прев.) – съобщенията съдържат малко полезна информация, посочваните имена са резултат на свободна интерпретация, височините са мерени само с GPS – трудно се хваща краят в цялата бърканица.
Пред нас е зимният сезон в най-високите планини. За него много сериозно се готви италианецът Симоне Моро (главен герой на наградения на тазгодишния Международен фестивал на планинарския филм в Сливен “Здравей, Мартина” – бел. прев.). Той иска да атакува Шиша Пангма с полските си партньори от миналата година и разгръща сериозна рекламна кампания. Братята Гьошл (Göschl) от Австрия, които обявиха зимна атака на Нанга Парбат (8125 м), смениха плановете си – през пролетта заминават за Тибет...
Юзеф Ника
Добави коментар