1511.2004
През лятото на 2004 г. в района на Транго действаха две групи (или по-скоро свръзки) от Словения. Те възнамеряваха да изкатерят свободно “Eternal Flame” по Безименната кула на Транго (Nameless Trango Tower, 6251 м).
Първи до подножието на кулите стигнаха Матияж Йеран (Matjaž Jeran), Матевж Куншич (Matevž Kunšič) и Урша Ребец (Urša Rebec). Влошаване на времето ги накара да се откажат на около 100 метра от върха. В края на август тръгнаха по тура на Франчек Кнез (Словенския маршрут) от 1987 г. (изкачен през 1997 г. от българите София Фотева, Николай Петков, Милен Милчев, Михаил Михайлов, Димитър Колешев и Сотир Стойчев, София стана втората жена в света, която изкачва Транго, след французойката Катрин Дестивел). Но и тук станаха жертва на влошаване на времето.
Щастието се усмихна на другата тройка – Клемен Мали (Klemen Mali), Миха Валич (Miha Valič) и Томаж Якофчич (Tomaž Jakofčič). Те пристигнаха в базовия лагер на 9 август и направиха общо шест изкачвания. Най-голямо внимание заслужават първото въобще изкачване на “Монаха на Транго” (Trango Monk, 5850 м) и повторението на “Eternal Flame” – първо въобще в алпийски стил.
Те бяха дошли да довършат реброто на Great Trango. Но американците Джош Уортън и Кели Кордс го “измъкнаха” буквално под носа им. Най-напред Валич и Якофчич изкатериха Great Trango по снежно-ледения маршрут от 1984 (1200 м, 60 градуса наклон на ледените пасажи). След това – понеже времето не беше особено стабилно – повториха тура “Sadu” на Sadu Spire (ок. 4500 м, VII+, A1, 350 м). На 3 септември се изясни и цялата тройка стигна до девствения, висок около 4500 м връх, наречен Гарда пик (Garda Peak) близо до базовия лагер, по труден 300-метров тур. На 4 септември на Sadu Spire Мали, Клемен и Якофчич прокараха нов маршрут. Нарекоха го “Piyar, Piyar” (VII+, A0/VII-, 350 м).
След един ден почивка тръгнаха към девствения и атакуван многократно (три пъти от Джош Уортън) Trango Monk (5850 м). Изкачването бе направено по трудната североизточна стена, в чиято среда бивакуваха. Турът (450 м, VII, A2/VI, 70 градуса) е наречен “Chota Badla”.
Много ефектен бе и финалът на пребиваването им в Каракорум – за три дни повториха “Eternal Flame” (немската премиера бе през 1989 г.) на Nameless Trango Tower (6251 м). Това е третото или четвъртото изкачване по този изключително известен тур и първото в чист алпийски стил.
Постиженията на тричленната свръзка за по-малко от месец свидетелстват за катерачна супер класа. Това не беше единствената словенска свръзка в Каракорум това лято. Да не говорим за дейността на представители на тази малка страна във всички планини по света – от Гренландия през Африка до Кордилера Бланка.
Great Trango (левия) и Trango Tower (кулата вдясно).
Първи до подножието на кулите стигнаха Матияж Йеран (Matjaž Jeran), Матевж Куншич (Matevž Kunšič) и Урша Ребец (Urša Rebec). Влошаване на времето ги накара да се откажат на около 100 метра от върха. В края на август тръгнаха по тура на Франчек Кнез (Словенския маршрут) от 1987 г. (изкачен през 1997 г. от българите София Фотева, Николай Петков, Милен Милчев, Михаил Михайлов, Димитър Колешев и Сотир Стойчев, София стана втората жена в света, която изкачва Транго, след французойката Катрин Дестивел). Но и тук станаха жертва на влошаване на времето.
Щастието се усмихна на другата тройка – Клемен Мали (Klemen Mali), Миха Валич (Miha Valič) и Томаж Якофчич (Tomaž Jakofčič). Те пристигнаха в базовия лагер на 9 август и направиха общо шест изкачвания. Най-голямо внимание заслужават първото въобще изкачване на “Монаха на Транго” (Trango Monk, 5850 м) и повторението на “Eternal Flame” – първо въобще в алпийски стил.
Те бяха дошли да довършат реброто на Great Trango. Но американците Джош Уортън и Кели Кордс го “измъкнаха” буквално под носа им. Най-напред Валич и Якофчич изкатериха Great Trango по снежно-ледения маршрут от 1984 (1200 м, 60 градуса наклон на ледените пасажи). След това – понеже времето не беше особено стабилно – повториха тура “Sadu” на Sadu Spire (ок. 4500 м, VII+, A1, 350 м). На 3 септември се изясни и цялата тройка стигна до девствения, висок около 4500 м връх, наречен Гарда пик (Garda Peak) близо до базовия лагер, по труден 300-метров тур. На 4 септември на Sadu Spire Мали, Клемен и Якофчич прокараха нов маршрут. Нарекоха го “Piyar, Piyar” (VII+, A0/VII-, 350 м).
След един ден почивка тръгнаха към девствения и атакуван многократно (три пъти от Джош Уортън) Trango Monk (5850 м). Изкачването бе направено по трудната североизточна стена, в чиято среда бивакуваха. Турът (450 м, VII, A2/VI, 70 градуса) е наречен “Chota Badla”.
Много ефектен бе и финалът на пребиваването им в Каракорум – за три дни повториха “Eternal Flame” (немската премиера бе през 1989 г.) на Nameless Trango Tower (6251 м). Това е третото или четвъртото изкачване по този изключително известен тур и първото в чист алпийски стил.
Постиженията на тричленната свръзка за по-малко от месец свидетелстват за катерачна супер класа. Това не беше единствената словенска свръзка в Каракорум това лято. Да не говорим за дейността на представители на тази малка страна във всички планини по света – от Гренландия през Африка до Кордилера Бланка.
Great Trango (левия) и Trango Tower (кулата вдясно).
Добави коментар