2110.2015
След 20 години интензивно туристическо движение на най-високия връх в света и над 200 жертви по неговите склонове правителството на Непал само си постави необикновено важния въпрос: възможно ли е да бъде намален броят на нещастията?
Опашка на Еверест
Снимка/ photo: tlc.org
Министърът на туризма (културата и гражданската авиация – бел. пр.) на Непал – Крипасур Шерпа (Kripasur Sherpa), информира, че през следващата пролет (може би) ще влязат в сила нови рестрикции при издаването на разрешения за изкачвания на Еверест. Според разработения предварителен план ще бъдат въведени ограничения на възрастта, които ще направят невъзможно получаването на позоление за изкачване на лица под 18 и над 75 години.
Ново изискване ще бъде за опит от високата планина, което означава, че ще трябва да бъде удостоверявана предишна дейност над 6500 метра надморска височина.
На дългите опашки по парапетите няма да могат да се редят също инвалиди, за които е сигурно, че не могат да действат напълно самостоятелно.
Както подчертва Анг Тсеринг Шерпа (Ang Tshering Sherpa) – шефът на Непалската алпийска асоциация (Nepal Mountaineering Association), опити за прилагане на подобни мерки са били правени и в миналото, но винаги са се сблъсквали със съпротивата на организации, защитаващи правата на човека. Привържениците на нововъведенията подчертават, че лишаването от възможност за изкачване на лица с физически недъзи или на възраст, която не позволява взимане на самостоятелни решения, в никакъв случай не е насочено към уронване на личното им достойнство, а единствено грижа за живота на тези, които биха били принудени да поемат върху себе си цялата тежест на изкачването на Еверест – гидовете и работещите на голяма височина.
Еверест всяка година е атакуван от около 600 души. По-голямата част от тях правят опити през пролетта, откъм непалската страна на върха и благодарение на тях икономиката на Непал се държи на повърхността. Именно заради толкова важната роля на Еверест за поминъка на непалците е трудно да се повярва, че плановете, декларирани от официалните власти, ще видят бял свят. Друг проблем е възможността да бъде доказвано наличието на планинарски и алпийски опит. Тук по-скоро би се отворило ново поле за вездесъщата азиатска корупция. Възникват и въпроси около неговата смисленост. Обявеният проект предполага, че “високопланински опит” се придобива след прекрачване на границата от 6500 м. Но този факт означава единствено запознаване с използването на котки.
Може би много по-полезно за всички страни би било изискването Еверест да не е първи осемхилядник в кариерата на претендента. Това би насочило част от наплива към други високи и и също скъпи (т. е., носещи постъпления в хазната на Непал) върхове. На Еверест би помогнало да възвърне частично престижа си и да привлече вниманието на действащи самостоятелно хималаисти, независими от системата за услуги и изгражданата инфраструктура по склоновете на най-високия връх.
Има и плаха надежда, че след неотдавнашния успех на филма “Еверест” кандидатите за слава сами ще се погрижат за своята подготовка и по-трезво ще оценяват своята зрялост преди да предприемат “екскурзия” до “Третия полюс”.
Опашка на Еверест
Снимка/ photo: tlc.org
Министърът на туризма (културата и гражданската авиация – бел. пр.) на Непал – Крипасур Шерпа (Kripasur Sherpa), информира, че през следващата пролет (може би) ще влязат в сила нови рестрикции при издаването на разрешения за изкачвания на Еверест. Според разработения предварителен план ще бъдат въведени ограничения на възрастта, които ще направят невъзможно получаването на позоление за изкачване на лица под 18 и над 75 години.
Ново изискване ще бъде за опит от високата планина, което означава, че ще трябва да бъде удостоверявана предишна дейност над 6500 метра надморска височина.
На дългите опашки по парапетите няма да могат да се редят също инвалиди, за които е сигурно, че не могат да действат напълно самостоятелно.
Както подчертва Анг Тсеринг Шерпа (Ang Tshering Sherpa) – шефът на Непалската алпийска асоциация (Nepal Mountaineering Association), опити за прилагане на подобни мерки са били правени и в миналото, но винаги са се сблъсквали със съпротивата на организации, защитаващи правата на човека. Привържениците на нововъведенията подчертават, че лишаването от възможност за изкачване на лица с физически недъзи или на възраст, която не позволява взимане на самостоятелни решения, в никакъв случай не е насочено към уронване на личното им достойнство, а единствено грижа за живота на тези, които биха били принудени да поемат върху себе си цялата тежест на изкачването на Еверест – гидовете и работещите на голяма височина.
Еверест всяка година е атакуван от около 600 души. По-голямата част от тях правят опити през пролетта, откъм непалската страна на върха и благодарение на тях икономиката на Непал се държи на повърхността. Именно заради толкова важната роля на Еверест за поминъка на непалците е трудно да се повярва, че плановете, декларирани от официалните власти, ще видят бял свят. Друг проблем е възможността да бъде доказвано наличието на планинарски и алпийски опит. Тук по-скоро би се отворило ново поле за вездесъщата азиатска корупция. Възникват и въпроси около неговата смисленост. Обявеният проект предполага, че “високопланински опит” се придобива след прекрачване на границата от 6500 м. Но този факт означава единствено запознаване с използването на котки.
Може би много по-полезно за всички страни би било изискването Еверест да не е първи осемхилядник в кариерата на претендента. Това би насочило част от наплива към други високи и и също скъпи (т. е., носещи постъпления в хазната на Непал) върхове. На Еверест би помогнало да възвърне частично престижа си и да привлече вниманието на действащи самостоятелно хималаисти, независими от системата за услуги и изгражданата инфраструктура по склоновете на най-високия връх.
Има и плаха надежда, че след неотдавнашния успех на филма “Еверест” кандидатите за слава сами ще се погрижат за своята подготовка и по-трезво ще оценяват своята зрялост преди да предприемат “екскурзия” до “Третия полюс”.
Добави коментар